Това ако е реална история а не художествена измислица е доста неприятно като цяло!

Как да ти кажа? Хипербола е. Художествената измислица е в известното преувеличение, за да обобщи много сходни истории, които се случват насам - натам.

Има разбира се и нещо неприятно, но то е толкова глупаво, че може да му се гледа и откъм забавната му страна, както прави и героинята ми.

Иначе би си било трагично. :)

... Оказва се, че целия квартал е закъсал за пари ... Неусетно се превърнах в домакин на спотаени страсти и извратени въпроси ... Започнах да се замислям. Стана така, че до вчера смъртни врагове, относно ревността по половинките им, днес, в мойто наново пригодено офисче за 'движими' НИмотиИ, си ги размятат със самодоволна усмивка, позиращи на светлините на студийното ми осветление. Изкарвах страшни пари.

Прекрасен ден :)

Ще си помисля по него:))))

Просто се шегувам :) Радват ме постовете ти :) Има още мнооого да ям, докато съумея да вплитам и позитивизъм, и поука и да пораждам всичко, което ти някак като на шега постигаш с читателите си :)

Невероятно добре написано :))))))))))))))
Развесели ме и ме накара да си припомня какви слухове се носят за мен ;))))))))))
В този ред на мисли се замислям дали да не благодаря за рекламата ,която минаправиха едни мои доброжелатели :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Поздрав и лек ден :))))))))))))))))

След шеговити предизвикателства, понякога се получават страхотни разкази. Ще си помисля и за този. И благодаря ти, от сърце:))))

Ако знаеш пък за мен какви се носят, а разказа е писан повече от година преди да науча последните легенди:))))

Да се смее ли да плаче ли човек:)

В тази насока искам да споделя нещо. Какво значи художествена измислица? Какво значи сериозно или несериозно писане? Винаги съм казвал на мои познати - Ако вие усетите къде е разликата между истината в това, което ви говоря и това, което е в действителност, аз ще престана да пиша! Ами, какво да ти кажа. Не съм престанал да пиша!
Поздрав от Асеновград!

Да ти кажа, мен ми е създавало известни неудобства, че понякога не се прави разлика между литературен персонаж и мен. За това, като че ли е имало случаи в които съм се чувствал по-освободен да пиша от името на жена, на дете, на много млад човек, какъвто отдавна не съм, на ембрион, мъртвец, бележка. От друга гледна точка обаче е много относително, както и в случая, кой е автора, кой героя. Поне в случаите, когато се получава хубава история ми е трудно да се нарека автор и авторството ми е условно. Просто отпускам пръсти, не мисля и все едно героя разказва своя история, каквато не съм способен да си представя. Дори когато е уж измислен ми се струва, че по право е той да се нарече автор.
Много дълга и интересна тема отвори. Цял живот ще има да си я мисля. Поздрави и благодаря ти.

Имахме доцентка.около 60 годишна .Не прощаваше на високи мъже ,няма взимане на изпит ,ако ще да си Нобелов лауреат.
Ако искаш да ти дам кординатите на какичката.Напоследък често и засичам името по вестниците.Ще Ви отнесе всичките.

Браво на мацето:))) Но не е ли малко възрастна за...доцент. Както и да е, благодаря, много мило от твоя страна, но не ми трябва името й. Не уча.

Le leeeeeeeee kofti !

но ако се погледне от другия ъгъл си е и смешно! :)
Стеф, да си знаеш, че съм "царицата" на "мазните" коментари при теб! :))) така ми пишат "доброжелателите" блогови! :))))

Мила родна картинка:))))

Радост ми е всеки твой коментар, защото харесвам вкуса ти. Сигурно би било радост и за тези "доброжелатели", но нали знаеш за лисицата и киселото грозде:)))

И ти слушах с голям интерес интервюто при г-жа Пискова, да знаеш! :)

:))))))

се разсмя наистина от сърце! Браво!