Гримът й не се долавяше и не закъсня и веднъж за оперативка. Дрехите й стояха тъй естествено все едно, че е гола с тях. Скромните накити, правеха тази голота възбуждаща. Имаше зелени очи – треви със слънчеви зайчета и приличаше на генетично изменена лъвица, кротка като домашно коте, с грива като приказно царство.
Не пушеше и не съм я забелязал да пие кафе, нито в офиса, нито вън от него.
Справяше се и с най-обърканите счетоводни хаоси дори когато за всеки трезв разум това изглеждаше физически невъзможно. Секс не отказваше, дори на работно място и след топло предупреждение: „не е редно…” ме извеждаше извън границите на номерираните небеса. Слушаше всякаква музика и не участваше в сплетни, а с нещо загадъчно печелеше доверието на всички в екипа и всички екипи в нашето сдружение, но извън нашият офис. Не съм я чул да говори за футбол, звезди и политика. Ловко избягваше политическите теми за да не прояви пристрастия, а по словесните й финтове разбирах, че материята за която се опитват да я изкусят да вземе отношение й е позната. Истински политик, който не говори и знае как се прави политика. Би имала успех, по-голям от всичките останали брокери, но нямаше амбициите им. Харесваше си работата като секретарка. Не съм я чул да говори и за мода. В обличането си имаше превъзходен стил както в живота си имаше много тайни.
Така и не разбрах къде е отраснала.
Има ли брата, сестри, бивш съпруг, не е ли била преди това мъж който си е направил транс-сексуална операция, съдебното и минало беше чисто, препоръките повече от добри, но бих ги забравил дори и да бяха най-лоши.
Шофираше прекрасно и съм я събуждал в два, два и петнадесет, три без четвърт по работа и без работа, без да възроптае.
Правеше на миксер мозъците на клиентите. Знаеше коя точка да натисне за да ми мине главата или да се изкихам и погледа ми да се избистри. Да ми дойде апетит или да изчезне за кратко сексуалното желание.
Не съм я видял да разлисти вестник. Да си включи игра под компютъра. Да чати или да са занимава с каквато и да е било странична дейност в работно време. Виждал съм я за кратко да стои до прозореца, да се усмихва и да маха. Нищо повече.
Струваше скъпо, но договорът ми с агенцията от която ми я бяха изпратили, предвиждаше при първа рекламация от моя страна да ми върнат пари според оплакването което съм направил.
Тези си бяха истински робовладелци, но мен ме устройваше.
Оплакване нямах и не можех да имам. Освен от и към Ерос. Защото…трудно ми е да го призная…Обичах я, колкото и да ми е трудно да го призная.
Исках я. Вече не за секретарка.
Разбирате ли ме, тя не ми е идеала в живота. Донякъде я съжалявах. Нямаше никакви амбиции. Живееше затворено. Ако не я изведях от дома, нямаше и да излезе. Парадоксално е, но тя можеше да говори по всяка тема, но нямаше интерес към нищо. Личеше й. Безразлична бе, без да изглежда отегчена. Не трепваше, не бляскаше поглед. Винаги играеха едни и същи светлини. Весели бяха, чувствени, обилни, но не избухваха. Умееше да говори твърдо, но глас не повиши, а в нотките на високият глас проличава женският темперамент.
Понякога ме вбесяваше, че няма слабости. Малко след началото престана да ми се вижда и толкова секси. Въпреки великолепието й и уменията й.
Но това което ненавиждах у нея беше „липсата на градус”. Тя не желаеше. Всичко умееше и нищо не желаеше. На пръв поглед страшно удобство за работодател, но не…Заблуждавах се като си го помислих в началото.
Тя нямаше трепетни очаквания. Думата „перспектива” беше абстрактно понятие в речника й. Решеше ли да си отиде, щеше да го направи, без въпроса: „какво би могла да спечели, ако бе останала…”
Плащах й луди пари, но при нейните качества и трикратно повече не са достатъчно.
С нищо, с нищо не я задържах, а като си помислих, че може да иде другаде ледени тръпки ме полазваха. Като тези след запой и безпаметни часове в които се съмняваш, че си извършил всички смъртни прегрешения.
Идеше ми да я изгоня. Да й платя за година напред само за да ми се маха от главата, а тя ми се усмихваше тъй мило, че ме нараняваше.
Казах й, че я обичам.
Прати ме на психоаналитик. Ако беше подигравка щеше да ме разсмее, ако беше шега да ме натъжи, но тя го каза като препоръка. Сухо и съвсем сериозна.
Гадно ми стана.
-Слушай…
-Не, не е възможно което казваш. Аз имам инструкции. Знам, че не е възможно. Не-въз-мож-но. Разбираш ли, изключено. Из-клю-че-но. Нещо друго е, разбираш ли. Нещо друго. И ти трябва да разбереш какво е, разбираш ли. Да го осъзнаеш. Иначе това ще навреди на работата ти, а аз не го желая…
-Какво….
-Слушай ме, моля те. В задълженията които имам към агенцията, фигурира клауза, че когато клиент е възможно да си навреди чрез използването ми, без да съзнава това, аз трябва да го напусна. Разбира се, парите му ще бъдат върнати, според договора му с…
Смаза ме.
-Ти не мисли как си гледам бизнеса.-креснах – Живота също!
-Моля те, успокой се. Искам да си наясно, не че е възможно, но доколкото е, да си наясно с чувствата си. Ти не можеш да ме обичаш. Вероятно си силно превързан към мен.
-Ти пък си пълно ха-хо. –издишах напрежението-Иди ти на психоаналитик!
Казах й го, треснах вратата, но навън се разсмях, макар да не ми беше смешно.
„Инструкции! Говори за себе си като за прахосмукачка. На тези курсове за секретарки им изпиват мозъците….Инструкции…Но е права. Не мога да я обичам. Това жена ли е?”
Жена беше, а аз наистина за психоаналитик, по – скоро за екзорсист.
Полудял бях. Обсбен…
Забравих накъде бях тръгнал като излязох от офиса. Напих се наблизо. Не биваше. Имам сериозна кариера. Семейство също. Напоследък имам много работа.
Или искам да я имам…с новата секретарка, която се държи като РС, надуваема кукла и прахосмукачка.
Права бе, не можех да я обичам, изключено бе, но я обичах.
Цъфнах пред дома й посред нощ. Застъргах колата на един от комшиите.
Направи ми кафе. Седна отсреща ми и ми каза да не пия толкова.
Беше по пеньоар. Едното й бедро бе отвън. Близка, апетитна, достъпна.
Правеше всичко за мен, а аз желаех повече. Повече от всичко е, да не прави всичко.
Задрямах на фотьойла.
Събудих се грижливо завит след пладне.
Нея я нямаше. Знаех къде е. Вършеше моята работа. И я вършеше по-добре от мен.
Не исках да я виждам. Взех си отпуската и й дадох един милион нареждания по телефона, повечето от които почти неизпълними и напълно безсмислени.
Пратих жена ми и хлапетата в едно китно морско селце. Обещах им, че ще ида при тях след дни. Имал съм много работа. Налагало се, но ще дойда. Чак си повярвах. И ми се искаше да се случи, макар и да не ми се струваше реално.
Исках да остана за ден – два сам.
Просто да остана сам.
Излишно бе усилието ми. Моята секретарка беше навсякъде с мен. Следваха ме по петите съветите й. Звукът от токчетата звънеше в съзнанието ми. Вземах завоите в неин маниер. Поръчвах сода седна ли някъде.
Не пиех сода, тя пиеше сода.
Мразя сода.
И нейният жаргон използвах когато пазарувах. Избирах по същият начин както тя. Все едно ми движеше ръката. Чувствах я да надниква зад рамото ми.
И сирене мразя, но купувам. Защото книжното ми мишле в офиса ми, обича сирене.
Мразя сода и сирене.
Насадих се на една циганка. Обеща ми да й направи магия за влюбване, ако занеса кичури от косата й. И моята магия можела да развали, но аз не желаех. Мъчех се, а не желаех.
Вечерта чаках секретарката си с колата.
Качих я и потеглих. Дълго говорихме. Казах й всичко. За циганката и децата. За содата и сиренето.
Още много неща й казах.
В един момент дори забравих какво и говоря, не помня и кога си сменихме местата и тя седна зад волана, не помня и кога настъпи промяната в нея. Смееше се като побъркана и за пръв път в живота си караше непредпазливо.
-Сигурно съм повредена. Не ми обръщай внимание…-кискаше се като побъркана и едва задържаше волана-Бунгало ли каза. Знам, аз всичко знам…
-Мразя сода. Купувам я. Обичам те.
-Не ми говори така. Вярвам ти. Повредена съм.
-И в циганки вещици не вярвам. В магии не вярвам.
-Не ми говори…
После в бунгалото…Не мога да кажа с какво, но беше различно. Тя беше различна. Не изглеждаше добре. Бледа, за пръв път ми се стори уморена и някак нетипично за нея нервно възбудена. Прекалено емоционална и несигурна. Не беше тъй чевръста и умела. Бързо се умори и заспа. Но това беше най-хубавата любовна игра между нас двамата…На няколко пъти ме събужда през нощта. Витаеше в стаята и изглежда я болеше нещо защото издаваше звук подобен на вой.
На развиделяване я видях облечена пред огледалото. Решеше се, готвеше си да си тръгне.
Казах нещо.
Тя се приближи до мен. Целуна ме и ми рече:
-Това не може да стане. Заблуждаваме се. Има някаква повреда…
Прекалено много ми дойдоха емоциите. Като си върви, да си върви. Не мога да я възпра. Няма да докосна парите й, ако ми ги пратят…
По късно се приближих до огледалото. Събрах космите й от земята. Помислих си за циганката, а после дълго се смях.
Един косъм обаче привлече вниманието ми.
До коренчето имаше нещо. Като гнида. Но как е възможно да има гниди такава жена.
Не го изхвърлих.
По-късно го погледнах през микроскоп.
В дъното на косъма имаше микропроцесори. Сложни микропроцесори. Вече не работеха.
-Повредена съм…-повторих.
И се почувствах повреден.
 


Разказът е от "Бяс и рози"



 

Невероятно удоволствие ми достави :)
Вчера една дама ми изпрати нещо подобно ,наречено "Няма такава жена "
Сигурно няма :)))))))))))))

Поздравления!

Бива си ме в описанието на жените - фикции:)

:)

страхотен е ...прочетох го на един дъх...после още веднъж и после пак .... хубав ден :)

zdravei stef...otnovo mi haresaha nqkoi izrazi ot opisanieto na tvoqta geroinq, koito gi prepisvam i na sebe si.....ako ne q izvedqh ot doma i, nqma6e i da izleze......paradoksalno e, no tq moje6e da govori na. vsqkakva tema, no nqma6e interes kam ni6to.....umee6e da govori tvardo, no glas ne povi6i, a v notkite na visokiqt glas proli4avaha jenskiqt temperament..... eto tezi ne6ta... sega stef..iskam da znae6 4e ot v4era6niqt ni dialog mnogo me vpe4atli, kato kaza..4e jena ti ti e spomignala da opoznae6 pove4e sebe si.... taka..pri men ne6tata s edna lubov ne biha stoqli taka.... toest az ne bih se opoznavala..po skoro.. bih izpadnala v euforiq,bih bila po dobra, ne bih se qdosvala za gluposti, bih se 4uvstvala 6tastliva, bih pomalagala na 4oveka do sebe si..nooooooooo ne i da se opoznavam..i tova e taka.., za6toto az sam nepredskazuema..samata az ne moga da si predvidq reakciite, kamo li 4oveka do men..tya za tova se vpe4atlih ot otgovora ti.... ako ima6 vaprosi kam men stef..pitai..ne se pritersnqvai..

В книжката е още по-приятен. За съжаление отдавна вече не разполагам с бройки и не съм сигурен изобщо останали ли са. Поздрави и усмивки.

Сама казваш, че би била по-добра, по-щастлива, а това е пак самоопознаване, защото за тази част от себе си, не би подозирала, ако я нямаше любовта.

Mикропроцесорите не работят, защото firewall-a е разбит! ;)
Боли и е сладко - обичам парадокси!

Прекрасен ден от мен,
Деси

Благодарение на подобни бъгове сме още хора:))))

ne stef..tuk gre6i6....az moga da se radvam i da bada 6tastliva ot mnogo ne6ta....eto primeri...dnes vremeto e prekrasno pri nas, sednah na bar4e, pih kafe , predstavih si 4e sam na moreto..i me zalq valna ot 6tastie.., pro4etoh edno stih4e na kimling..i to mi povdigna duha,nama4kah kotkata si ot radost.., izgorih tikvi4kite i se 4udq kakva 6a6malogiq da izmislq pred moq maj...6toto mu obe6tah da qde tikvi5ki a sega 6te trqbva ne6to drugo da prigotvq....., ama taka mu se pada, 6toto v4era me izvadi ot ravnovesie...majeh se s edin krem..i toi mi kaza, 4e i kolkoto i da se maja, po krasiva nqma da stana..lele 4e kato pobesnqh..bez mnogo da mu mislq..zavrqh krema v liceto mu..i go naklepah celiq...a otnosno tova, 4e sam dobra...daaaaaaa otnasqt li se milo s men...moga da bada i mnogo dobra..taka 4e stef..lubovta kam edin maj, ne bi mi pomognala da se opoznaq po dobre.., kakto se e slu4ilo pri teb..po skoro.... az se opoznavam, 4rez 4eteneto na knigite, kato se sapostavqm s geroinite ili s tehnite deistviq...kakto vijda6 tova pravq i 4rez tvoite razkazi..moje da ti se stori stranno..no e taka..aaaaaaaa kogato obi4am edin maj..se sremq da mu dokaja, 4e toi e zna4im, 4e ima dosta polojitelni 4erti, 4e e unikalen,provokiram misalta mu da misli,karam go da se 4uvstva gord, 4e ima do sebe si 4arovna jena,..ei takiva ne6ta pravq..a stef..az sam ti kazvala, 4e si padam po grozni maje, koito oba4e da me vpe4atlqt s usmivka, pogled , jest.., noooooooooo zadaljitelno da sa umni..i taka..eto v tezi ne6ta mai se razli4avame s teb..noooooooooo mislq 4e ti be6e interesno da 4ue6 i moeto mnenie..edno prosto po razli4no mnenie...

Всички можем да се радваме и да бъдем щастливи от много неща, но любовта ни прави радостни и щастливи по един различен от всички други начини.

da taka e stef..pri men ti kazah..darji me v euforiq..4udesno e da obi4a6 i da bade6 obi4an..4esto sam se 4udela ,na horata ..koito mogat da jiveqt bez lubov..az ne moga..

Ето виждаш ли, казваш: "аз не мога". Познаваш се от тази страна, а да я опознаеш, пак ти е помогнала любовта, защото, ако не беше я изпитала, нямаше да знаеш това за себе си.

e da tuk si prav..taka e..noooooooooooo s teb vizirame lubovta kam maj..nali taka.... a ne izob6to lubovta kam vsi4ko ostanalo.., kato lubov kam kniga, cvete, priroda, jivotin4e

Да, ставаше въпрос за интимната любов, която за теб е мъж, за мен е жена.
Но се отнася и за всяка друга. Донякъде.

da..zna4i se razbrahme..stef..znam 4e sam mnogoslovna.., no dano da ne te oteg4avam...no az si mislq, 4e za teb bi bilo interesno da 4ue6 mnenieto i na edna jena, koqto ne poznava6 li4no...molq da bada prevaritelno izvinena...

Забавно е:)

ok..6tom e taka..saglasna sam...lek den..

stef..prinudiha me da ti se izvinq, 4e diskutiram s teb i drugi temi4ki..otnovo izvinqvai...

Направих асоциация с грозното пате на Андерсен,което винаги е било лебед!
То просто не е знаело това! У всеки един от нас живее бял лебед, прекрасен и удивителен, само трябва да то пуснем! Поздрави на Неслънчице! Бъдете много влюбени и щастливи:)

Благодаря ти, Миаа.

За кой ли път ми достави удоволствие! Страхотно пишеш! Уникален талант! Радвай ме още дъъъъъъъъъъълго!

Благодаря ти.