Невероятно е . ..........
Не знам дали ти се е случвало д апогребеш болката си ,но на мен - да........
И не е по-добре......
Лошото е ,че ако я оставя в себе си , тя ще ме убие.
Поздравления за това ,че стигна до душата ми и ме разтърси !

А погребаните живи болки, не умират. Престават да бъдат болки и се превръщат в чудовища.

stef..az 6te se hvana za komentara ti....kak taka bolkite se prevra6tat v 4udovi6ta..lele..nedei taka....izhvarlqme bolkata..i ostavat cvetqta..

Страхът от болката ни превръща в" инвалиди"..
Болката "погребваме" със страха за да "излекуваме" самите себе си.
А силата, която носим по рождение се проявява веднага щом се справим с предишните слабости!Мъдър и силен разказ, Стеф! Благодаря ти!

Колкото и да се мъчим да погребем болката има моменти, когато пак изплува
и ни побърква! Сложно, много сложно нещо е човешката душевност.
Благодаря ти, Стеф!

Това е когато е трансформирана, а не жива погребана.
Аз говорих за жива погребаната.

Много от изпитващите болка, преминават в етапа, в който искат да я причинят, за да разберат и другите какво чувстват. Ужасно е това.
Има и друг начин, както горе беше забелязано, болката може да се трансформира в нещо красиво.

Благодаря ти.

stef..taka 6te te pogreba jiva...to i tova ostana ..da me pogrebat jiva, 4e vili kakvo 6te pravi bez men..az kogo 6te vdahnovqvam, na kogo 6te bada muza..stef.... znae6 li, 4e v minaloto...mnogo hora sa gi pogrebvali jivi..kogato medicinata ne e bila o6te savsem razvita..stavali sa gre6ki..

Страшничко е да погребваш части от себе си, пък било то и болки! Болката е посланик, ако я разберем, тя ще си е свършила работата и сама ще отшуми по избран от нея начин, а ние ще се обогатим.
Поздрав!

"Да, трансформирай я, не я погребвай жива!" - често си повтарям тези думи, а това е и част от причината да пиша толкова. :)

Всяка погребана частица от нас ни прави по-самотни. Мразя погребенията...