Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2010 10:28 - Когато се сънува гола
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 2717 Коментари: 13 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Гола съм, а града е изрисуван с маслени пастели. Само аз съм плът и може би уханията. Парфюм от неизвестности – цветя и пролетни и летни, залюбили се незаконно, разтворили в недопустима комбинация, информация за аромати, която не би трябвало по този начин да се сподели. Знам, че сънувам, останалото е сенки. Едва мъждукащ спомен за откъсната реалност. Обгръща ме светлина, по-реална от самата мен. И голи сме облечени от светлина. Съблечем ли се дори от нея, формата престава да предизвиква греховните разбирания. Лишена съм от воля. Като прикована във въздуха. По-скоро в ароматите. Онези. Казах ви. Невъзможните. Самоизключващите се действителности, между които може би само това полуреално тяло, полумисъл – полутрепет, е мост.


Виждам в дъното на улицата блясък. Огледало. Краката ми не ме слушат, повея ме тласка натам. Сянка преминава пред него. Одеждите и на столетница или поне такива в каквито сме свикнали да си представяме жените в дълбока старост из селата. Забрадката е престанала да бъде траурна, избледняла е – напомня сивота, обратното на тържествения израз към смъртта на обичаните, просто бит, загърнал съзнание в претръпналост, изключваща болката. Това трябва да е мама. Не знам защо реших. Тя не изглежда така, макар сега в съня не помня как изглежда и изобщо коя е. Тя бърше огледалото. Бърше го с престилката, онази която когато е била нова е натоварвала очите с пъстротата си, напомняща защитна украска на отровна змия и на родопско одеяло, сега на съмнително някога. Плюнчи края на престилката и бърши огледалото. Искам да й изкрещя да спре. Страх ме е, започва да ме е срам. Спомням си други подобни сънища. Във всички съм изпитвала свян. На гилотината на позора съм се чувствала. Прорязвана от погледи. Някои смутени като мен, други тревожни, криещи изненадата си, стремящи се тактично да се отклонят, жестоки, осъждащи ме, присмехулни, дори разбиращите с нещо отвратителни. Даже повече от останалите, те проникваха по-дълбоко в същността на голотата, която исках да скрия, а нямах начин. При това ме разбираха погрешно. В други четях клюката, сензацията която виждаха в мен. В някои прочитах острия си присмех. Бягах обикновено по коридори, търсих гардеробите си. Бих се скрила в някой като изненадан любовник, преди да съм потърсила в него дреха, с която да скрия своята уязвимост. Похотта беше утешителна. Колкото и неприятни да бяха лицата по които беше изписана. Някои изрази бяха като знамена, живи знамена, огромни скатове плуващи във въздуха, които желаеха да ме зашлевят. Имаше и птици, които в сънищата бяха хора. Само глави и криле. Човешката същност без тяло. Огромни клюнове като разбиранията за света, а аз навярно плода на живота, разяден от червея на познанието, който възбуждаше хищния нагон у птицата и чаках клюна да се забие в мен, в търсене на червея да разрани плътта ми. Наясно бях, че болката няма да е болка, че ще я почувствам иначе. Като сладострастно проникване у другата страна и пълно безчувствие у мен, което е по-отвратително и от отвращението което бих изпитала при други обстоятелства, когато позволявам да се случи това с мен, без сама да съм го пожелала. Бягах по коридорите и се озовавах на митинги и на концерти, на празнични вечери в които жените бяха облечени в барокови рокли, а мъжете в смокинги. Озовавах се на маскаради по лунапаркове и пред празния екран в кинозала преди да е започнала прожекция. На няколко пъти даже са ми ръкопляскали. Случвало се е да се събудя и със смях, но винаги след тежко чувство за неудобство.


В този сън не изпитвах подобно. Знаех, че не съм видима. Но старата жена, която припознах за мама търкаше огледалото. А то щеше да разкрие образа ми. Изглежда й омръзна, защото тръгна на някъде. Тогава заваля дъжда. Топъл, чувствах го галещ по кожата си, а изпитвах хладната тръпка като която би почувствало струйките му огледалото, ако имаше нервни окончания. Дъждът по-скоро размаза петната, бързо спря. Но после мина русокосо момче. Свали моряшката си фланелка и започна да трие. Не разбирах защо желаят всички това. Пияница изкряска, че ще му скъса ушите и момчето побягна, а изпадналия тип застана на негово място, изсипа в мазолестата си длан малко водка, което за него беше непосилна и трогателна за мен, жертва и започна да търка гладката повърхност. Грубо беше, натискаше я. Очаквах да счупи огледалото. От една страна го желаех, защото така нямаше да бъда изложена на показ, от друга чувствах нещо много объркано – все едно щях да загубя част от себе си или по-скоро собственото си зрение или представа за формата, не знам, но щях да се изгубя преди да съм се опознала. Изпитвах и известно отвращение, че острите ръбове щяха да нарежат ръцете му и въпреки, че нямаше причина да си го мисля, че така моята и неговата кръв ще се влеят в една, а той ми беше гаден. Изкрещях и изглежда ме чу. Сепна се. Целуна образа, но киселата му слюнка изпълни моите устни. По-малко щеше да е отвращението, ако беше забил сухия си език между истинските, а не отражението. Отдалечи се бързо. Чух фриволния смях на три млади хубавици. Вятъра разголваше бедрата им, вдигаха ръце високо над себе си и вплитаха пръсти като нимфи. Виеха кръгове, засмяха се по-шумно пред огледалото и ме посочиха. Познах се. Една от трите бях аз, а другите – мои забравени приятелки.


Коя съм, по дяволите? Помних ли това в другите подобни сънища? Не съм сигурна.


Може би фотомодел. Гол фотомодел. Скритото неудобство сънувам. Сънувам това, че света не е подготвен за истината ми, макар толкова я желае, че я е превърнал в комерсия. Заключил е в естетиката й, истинското усещане за красота. И през форми подобни на моите, всеки каруцар или тракторист си мисли, че знае всичко за женската красота и ме сънува докато прави секс с партньорката си.


По-скоро съм тя. Онази, която служи за надуваема кукла, когато фантазията на скъпия й любим се вие между блестящи калъпи за сексапил. Почувствах преди малко спиртосания му дъх.


Или нямам дори и него. Пия аз. Слабичка съм, застаряваща, минавам за ексцентричка и за мъжемелачка. Цигарата ми е винаги в ръката и май наскоро издадох стихосбирка, а малолетните палавници ме преписват по блоговете си и форумите, за да впечатлят със сексуалната си освободеност публиката, без дори да ме разбират.


Поетеса ли? Как пък не. При това слабичка и толкова загадъчна. Възпълна домакиня съм. Но си имам мечтите, а мъжа ми – работата си. Дъщеря ми наскоро беше приета в университета, а аз не искам да си призная, много ще ми дойде, но харесвам гаджето й. И то не като син. Не и като мъж разбира се, а като някакво божество, кумир – алегория на живота, на момичето което взима всичко от живота.


Или не! Аз съм дъщерята. Обърках се, не помня.


Красавиците са изчезнали. Чистачи на стъкла бършат огледалото. После се появява кмета на съня ми и със съжаление им казва, че проекта няма да бъде повече финансиран.


Хубавец с тяло на Аполон застава пред огледалото и започва да се бръсне. Пръска го със сапунка, подгонват го ченгетата. Минава мой стар любовник и използвайки сапуна с който е напръскано го трие далеч по-лесно. После минаха журналисти със светкавици. Не знам дали под светкавиците имаше фотоапарати, но блясъка ми беше достатъчен.


За известно време ме ослепи. А неусетно бях стигнала до огледалото. Когато играещите петна от заслепението минат, най-после ще мога да си припомня коя съм. Като си го помислих изпитах и нетърпение и боязън. И затворих очи. Бих могла да съм всяка. Всяка една. От последна клошарка, презряна и болна душа до идола на поколения. Весталка или скитница. Делова жена или просто любима, ученичка и учителка. Бих могла да съм фаталната или спасителната. Цвете или котка. Все с човешка съдба. Не бързах да се затворя в спомените на която и да е било от тях. Сега бях свободна от себе си. Миг забрава.


Когато отворих очи видях хубавицата. Великолепна и изискана. На границите на натежаващото спряла растежа на плътта си. Като скулптура сложила месо там където трябва и взела от там където не трябва. Светли очи и коса. Палава усмивка, но и позираща усмивка. Запазила своята официалност, игривост само като роля. Дълги бедра. Лицето създаващо чувство на по-голяма откритост и от тази на голата фигура.


Не изпитах свян. Намразих я. Това беше звяра ми, това беше красавицата ми. Тази която виждаха. Тази която беше мен. И въпреки това, тази която не бях, а която можех да покажа. Оплакната от очи. Извадена от невидимото според разбиранията. Неестествена. Всъщност да е неестествена беше естеството й.


Тя ме беше отнела.


Разгневена грабнах твърд предмет от земята. Засилих го и стоварих с все сила в огледалото. То не се чупи. На стъкълца се пръсна образа в него и се разпадна в нищото.


Останах сама пред мрака.


Можех да се събудя. Но не бях сигурна дали го искам.


Гола съм, а града е изрисуван с маслени пастели. Само аз съм плът и може би уханията. Парфюм от неизвестности - цветя и пролетни и летни, залюбили се незаконно, разтворили в недопустима комбинация, информация за аромати, която не би трябвало по този начин да се сподели. Знам, че сънувам, останалото е сенки. Едва мъждукащ спомен за откъсната реалност. Обгръща ме светлина, по-реална от самата мен. И голи сме облечени от светлина. Съблечем ли се дори от нея, формата престава да предизвиква греховните разбирания. Лишена съм от воля. Като прикована във въздуха. По-скоро в ароматите. Онези. Казах ви. Невъзможните. Самоизключващите се действителности, между които може би само това полуреално тяло, полумисъл - полутрепет, е мост. Виждам в дъното на улицата блясък. Огледало. Краката ми не ме слушат, повея ме тласка натам. Сянка преминава пред него. Одеждите и на столетница или поне такива в каквито сме свикнали да си представяме жените в дълбока старост из селата. Забрадката е престанала да бъде траурна, избледняла е - напомня сивота, обратното на тържествения израз към смъртта на обичаните, просто бит, загърнал съзнание в претръпналост, изключваща болката. Това трябва да е мама. Не знам защо реших. Тя не изглежда така, макар сега в съня не помня как изглежда и изобщо коя е. Тя бърше огледалото. Бърше го с престилката, онази която когато е била нова е натоварвала очите с пъстротата си, напомняща защитна украска на отровна змия и на родопско одеяло, сега на съмнително някога. Плюнчи края на престилката и бърши огледалото. Искам да й изкрещя да спре. Страх ме е, започва да ме е срам. Спомням си други подобни сънища. Във всички съм изпитвала свян. На гилотината на позора съм се чувствала. Прорязвана от погледи. Някои смутени като мен, други тревожни, криещи изненадата си, стремящи се тактично да се отклонят, жестоки, осъждащи ме, присмехулни, дори разбиращите с нещо отвратителни. Даже повече от останалите, те проникваха по-дълбоко в същността на голотата, която исках да скрия, а нямах начин. При това ме разбираха погрешно. В други четях клюката, сензацията която виждаха в мен. В някои прочитах острия си присмех. Бягах обикновено по коридори, търсих гардеробите си. Бих се скрила в някой като изненадан любовник, преди да съм потърсила в него дреха, с която да скрия своята уязвимост. Похотта беше утешителна. Колкото и неприятни да бяха лицата по които беше изписана. Някои изрази бяха като знамена, живи знамена, огромни скатове плуващи във въздуха, които желаеха да ме зашлевят. Имаше и птици, които в сънищата бяха хора. Само глави и криле. Човешката същност без тяло. Огромни клюнове като разбиранията за света, а аз навярно плода на живота, разяден от червея на познанието, който възбуждаше хищния нагон у птицата и чаках клюна да се забие в мен, в търсене на червея да разрани плътта ми. Наясно бях, че болката няма да е болка, че ще я почувствам иначе. Като сладострастно проникване у другата страна и пълно безчувствие у мен, което е по-отвратително и от отвращението което бих изпитала при други обстоятелства, когато позволявам да се случи това с мен, без сама да съм го пожелала. Бягах по коридорите и се озовавах на митинги и на концерти, на празнични вечери в които жените бяха облечени в барокови рокли, а мъжете в смокинги. Озовавах се на маскаради по лунапаркове и пред празния екран в кинозала преди да е започнала прожекция. На няколко пъти даже са ми ръкопляскали. Случвало се е да се събудя и със смях, но винаги след тежко чувство за неудобство. В този сън не изпитвах подобно. Знаех, че не съм видима. Но старата жена, която припознах за мама търкаше огледалото. А то щеше да разкрие образа ми. Изглежда й омръзна, защото тръгна на някъде. Тогава заваля дъжда. Топъл, чувствах го галещ по кожата си, а изпитвах хладната тръпка като която би почувствало струйките му огледалото, ако имаше нервни окончания. Дъждът по-скоро размаза петната, бързо спря. Но после мина русокосо момче. Свали моряшката си фланелка и започна да трие. Не разбирах защо желаят всички това. Пияница изкряска, че ще му скъса ушите и момчето побягна, а изпадналия тип застана на негово място, изсипа в мазолестата си длан малко водка, което за него беше непосилна и трогателна за мен, жертва и започна да търка гладката повърхност. Грубо беше, натискаше я. Очаквах да счупи огледалото. От една страна го желаех, защото така нямаше да бъда изложена на показ, от друга чувствах нещо много объркано - все едно щях да загубя част от себе си или по-скоро собственото си зрение или представа за формата, не знам, но щях да се изгубя преди да съм се опознала. Изпитвах и известно отвращение, че острите ръбове щяха да нарежат ръцете му и въпреки, че нямаше причина да си го мисля, че така моята и неговата кръв ще се влеят в една, а той ми беше гаден. Изкрещях и изглежда ме чу. Сепна се. Целуна образа, но киселата му слюнка изпълни моите устни. По-малко щеше да е отвращението, ако беше забил сухия си език между истинските, а не отражението. Отдалечи се бързо. Чух фриволния смях на три млади хубавици. Вятъра разголваше бедрата им, вдигаха ръце високо над себе си и вплитаха пръсти като нимфи. Виеха кръгове, засмяха се по-шумно пред огледалото и ме посочиха. Познах се. Една от трите бях аз, а другите - мои забравени приятелки. Коя съм, по дяволите? Помних ли това в другите подобни сънища? Не съм сигурна. Може би фотомодел. Гол фотомодел. Скритото неудобство сънувам. Сънувам това, че света не е подготвен за истината ми, макар толкова я желае, че я е превърнал в комерсия. Заключил е в естетиката й, истинското усещане за красота. И през форми подобни на моите, всеки каруцар или тракторист си мисли, че знае всичко за женската красота и ме сънува докато прави секс с партньорката си. По-скоро съм тя. Онази, която служи за надуваема кукла, когато фантазията на скъпия й любим се вие между блестящи калъпи за сексапил. Почувствах преди малко спиртосания му дъх. Или нямам дори и него. Пия аз. Слабичка съм, застаряваща, минавам за ексцентричка и за мъжемелачка. Цигарата ми е винаги в ръката и май наскоро издадох стихосбирка, а малолетните палавници ме преписват по блоговете си и форумите, за да впечатлят със сексуалната си освободеност публиката, без дори да ме разбират. Поетеса ли? Как пък не. При това слабичка и толкова загадъчна. Възпълна домакиня съм. Но си имам мечтите, а мъжа ми - работата си. Дъщеря ми наскоро беше приета в университета, а аз не искам да си призная, много ще ми дойде, но харесвам гаджето й. И то не като син. Не и като мъж разбира се, а като някакво божество, кумир - алегория на живота, на момичето което взима всичко от живота. Или не! Аз съм дъщерята. Обърках се, не помня. Красавиците са изчезнали. Чистачи на стъкла бършат огледалото. После се появява кмета на съня ми и със съжаление им казва, че проекта няма да бъде повече финансиран. Хубавец с тяло на Аполон застава пред огледалото и започва да се бръсне. Пръска го със сапунка, подгонват го ченгетата. Минава мой стар любовник и използвайки сапуна с който е напръскано го трие далеч по-лесно. После минаха журналисти със светкавици. Не знам дали под светкавиците имаше фотоапарати, но блясъка ми беше достатъчен. За известно време ме ослепи. А неусетно бях стигнала до огледалото. Когато играещите петна от заслепението минат, най-после ще мога да си припомня коя съм. Като си го помислих изпитах и нетърпение и боязън. И затворих очи. Бих могла да съм всяка. Всяка една. От последна клошарка, презряна и болна душа до идола на поколения. Весталка или скитница. Делова жена или просто любима, ученичка и учителка. Бих могла да съм фаталната или спасителната. Цвете или котка. Все с човешка съдба. Не бързах да се затворя в спомените на която и да е било от тях. Сега бях свободна от себе си. Миг забрава. Когато отворих очи видях хубавицата. Великолепна и изискана. На границите на натежаващото спряла растежа на плътта си. Като скулптура сложила месо там където трябва и взела от там където не трябва. Светли очи и коса. Палава усмивка, но и позираща усмивка. Запазила своята официалност, игривост само като роля. Дълги бедра. Лицето създаващо чувство на по-голяма откритост и от тази на голата фигура. Не изпитах свян. Намразих я. Това беше звяра ми, това беше красавицата ми. Тази която виждаха. Тази която беше мен. И въпреки това, тази която не бях, а която можех да покажа. Оплакната от очи. Извадена от невидимото според разбиранията. Неестествена. Всъщност да е неестествена беше естеството й. Тя ме беше отнела. Разгневена грабнах твърд предмет от земята. Засилих го и стоварих с все сила в огледалото. То не се чупи. На стъкълца се пръсна образа в него и се разпадна в нищото. Останах сама пред мрака. Можех да се събудя. Но не бях сигурна дали го искам.
 



Гласувай:
9



1. анонимен - stef. . az sam to4no taka. . az i za dve ...
11.08.2010 12:18
stef..az sam to4no taka..az i za dve minuti ne moga da bada edna i sa6ta..prevapla6teniqta mi sa hilqdi..kakto reva..vzemam da se smeq..ili ne6to mi idva na um..re6avam da sam fatalnata jena...posle izvednaj me nalqga ot4aqnieto..prosto harakter....davam si smetka , 4e s men mnogo trudno se jivee..4oveka do men..trqbva naistina da me obi4a ..za da si napravi opita da me razbere i razgadae..
цитирай
2. cefulesteven - stef. . az sam to4no taka. . az i za dve ...
11.08.2010 12:31
анонимен написа:
stef..az sam to4no taka..az i za dve minuti ne moga da bada edna i sa6ta..prevapla6teniqta mi sa hilqdi..kakto reva..vzemam da se smeq..ili ne6to mi idva na um..re6avam da sam fatalnata jena...posle izvednaj me nalqga ot4aqnieto..prosto harakter....davam si smetka , 4e s men mnogo trudno se jivee..4oveka do men..trqbva naistina da me obi4a ..za da si napravi opita da me razbere i razgadae..



Наясно си със себе си, а това е единството на всичките ти възможни същности:)
цитирай
3. анонимен - do anonimnata1
11.08.2010 12:34
abe jena,zashto ne se skrie6 nqkade.stiga si zanimavala bloga sas sebe si.na koi mu puka koia si i kakva.
цитирай
4. bocy - твоя разказ е доста по различен от ...
11.08.2010 12:37
твоя разказ е доста по различен от мойте сънища,но няма как да знаеш какво сънувам :)...макар ,че в определени моменти все едно съм аз ...но доста по кошмарни ,ужасно кошмарни ...хубав е разказа...много даже... "Останах сама пред мрака.


Можех да се събудя. Но не бях сигурна дали го искам. ".... винаги искам да се събудя,и винаги си казвам "беше просто сън ...." весел ден cefulesteven :)


цитирай
5. cefulesteven - твоя разказ е доста по различен от ...
11.08.2010 12:53
bocy написа:
твоя разказ е доста по различен от мойте сънища,но няма как да знаеш какво сънувам :)...макар ,че в определени моменти все едно съм аз ...но доста по кошмарни ,ужасно кошмарни ...хубав е разказа...много даже... "Останах сама пред мрака.


Можех да се събудя. Но не бях сигурна дали го искам. ".... винаги искам да се събудя,и винаги си казвам "беше просто сън ...." весел ден cefulesteven :)





Усети, че го вдъхнови с отзива си, нали:)
Вместо отговор от моя страна е.
цитирай
6. cefulesteven - abe jena, zashto ne se skrie6 nqk...
11.08.2010 12:55
анонимен написа:
abe jena,zashto ne se skrie6 nqkade.stiga si zanimavala bloga sas sebe si.na koi mu puka koia si i kakva.



Защо не кажеш ти нещо за себе си?
цитирай
7. miaa - Женствеността е неуловима, тя събира копнежите, раздава надежди!
11.08.2010 13:11
Хубав разказ,който буди размисли..Това е най- силното "оръжие" на всяка жена..
А може би в тази красота на жената се крие разковничето. Стига да можеш да я уловиш и запазиш! Благодаря ти, Стеф!
цитирай
8. cefulesteven - Хубав разказ, който буди размисли. ...
11.08.2010 13:25
miaa написа:
Хубав разказ,който буди размисли..Това е най- силното "оръжие" на всяка жена..
А може би в тази красота на жената се крие разковничето. Стига да можеш да я уловиш и запазиш! Благодаря ти, Стеф!



Мисля, че е точно в това и аз. Стига да се улови и запази. Вчера писах, кое е за мен синонима на красотата: достойнството. То не се губи с времето. Поне не е задължително. Напротив: расте, понякога.
цитирай
9. flycatblu - сред такива хора съм попаднала, че ...
11.08.2010 13:51
сред такива хора съм попаднала, че трябва да заспя за да бъда себе си...кошмарни...човек трябва ли да крие истината за другите...когато те всесячески се опитват да те смажат...каква е алтернативата...да легна и да затворя очи...
цитирай
10. анонимен - stef. . ne me za6titavai. . moga i ...
11.08.2010 14:02
stef..ne me za6titavai..moga i sama..v konflikt nqma da vlqza s tazi jena..kogato ne6to nqma smisal..to prosto si gubi smisala....
цитирай
11. cefulesteven - сред такива хора съм попаднала, че ...
11.08.2010 15:11
flycatblu написа:
сред такива хора съм попаднала, че трябва да заспя за да бъда себе си...кошмарни...човек трябва ли да крие истината за другите...когато те всесячески се опитват да те смажат...каква е алтернативата...да легна и да затворя очи...



По-скоро да разтворим още по-широко очи, защото хората за които говориш предпочитат неистината, те се опитват да затварят очи, да наложат своята изкривена сетивност върху по-свободния в усещанията си.

Трябва да виждаме въпреки тях.
цитирай
12. bocy - радвам се, че съм успяла да те вдъ...
11.08.2010 17:13
радвам се ,че съм успяла да те вдъхновя...разказа е много хубав :)...и щом сме започнали със сънища :) да те вдъхновя и за още един разказ :) сънувам често ,че летя...великите умове казват ,че не било нормално да го прави възрастен човек ...само децата летяли на сън...но факта си е факт,а и какво разбират те от "детско-възрастни"летящи сънища :) :)весела вечер cefulesteven
цитирай
13. cefulesteven - радвам се, че съм успяла да те вдъ...
11.08.2010 17:33
bocy написа:
радвам се ,че съм успяла да те вдъхновя...разказа е много хубав :)...и щом сме започнали със сънища :) да те вдъхновя и за още един разказ :) сънувам често ,че летя...великите умове казват ,че не било нормално да го прави възрастен човек ...само децата летяли на сън...но факта си е факт,а и какво разбират те от "детско-възрастни"летящи сънища :) :)весела вечер cefulesteven



Ще помисля и над този сюжет, колкото и да ми е трудно, защото вече са писани разкошни разкази по него:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8406254
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031