3. Постингът на Фата Моргана – тролесата
Знам обаче, че нещастника е убит седнал на креслото си. Онова дървеното, дето като скръцне все едно пърди, краката му са цели в дупки и са пълни с какви ли не пълзящи същества. Пишел е на компютъра, когато онази напълно ненужна вещ, дето струвала по думите му не знам колко си хиляди евро и била бутиков телефон от началото на миналия век се е стоварила върху тила му. Знам също, кучко, че това е бил смъртоносния удар. Той е знаел, че ще го убиеш, защото се е написал да го напише. Въпросът е защо е стоял с гръб към теб и е позволил. Защото си го заплашвала с друго. Пистолет, нали? Казала си да не мърда, докато си му чела присъдата. Какво е сторил – е, не се е оказал колоритния любовник, който си очаквала от самия Тангра. Най-вероятно те е и лъгал, най-вероятно си научила, че има и други. Възможно е да си му услужила с пари, уж те не означават нищо за теб, а после си се почувствала, като стара пачавра, каквато си, която си плаща за да я е@ат, нали! Тъпа битова драма, а! Що си мисля, че е станало така ли, що си мисля за теб ли! Ами защото си куха, за това си мисля така. Куха си, като всички нас лейките, които сме се потели на чаршафите му. Но ти освен куха се оказа и зла, защото нас има кой да ни такова, а ти вероятно си толкова грозна и задръстена, че освен един жалък Антоан, няма кой да те клати. Никак не мога да си обясня тази злоба. Иначе, за телефона ми е ясно. Той е очаквал да стреляш, но ти си предпочела да не се чуе шум, защото и от оръжие разбираш толкова колкото мъже и не знаеш, че дори едно празно шишенце от шампоан – пъхнат в дулото, може да послужи за нелош заглушител. За сметка на това, обаче имаш здрави ръце. И как няма да имаш, като цял живот си тренирала с онзи рецидивист – бившия ти тъпкач, който също може да не е между живите. Трепали сте се като животни, нали. Или си копала на село, а сега бачкаш някъде като кранистка. Не допускам за природна слабост като теб, да е развила физическата си сила, каквато без съмнение има във фитнес – зали. Но това няма значение. Знам само, че те има и че ще вриш в ада. Параноикът Антоан не плащаше на СОТ само защото си мислеше, че те са дребни служители в агентурния апарат на враговете, но сам си беше направил сложна система от алармени сигнализации, ключалките му са точно пет. Това, че е било отключено у тях, а системите неактивирани ми е достатъчно за да съм сигурна. Без да е полов атлет, изобщо беше си мижав любовник, но поне имаше малко щастие в живота на нещастника, че се имаше за велик сексуалник. Истината, че никоя жена не би свързала живота си с такъв, но точно това правеше нещата да изглеждат прости и ясни с него, а и в началото буди интерес. С белите си коси прилича на мъдрец, стила му на живот ретро-фантазии, лек гъдел за бягство от този свят, малко съжаление, лесни преструвки пред такъв тотален наивник, никакво чувство за ангажираност. Сладко е, макар после киселее. Вървеше му, няма какво да се лъжем. Това го държеше изобщо жив. Иначе отдавна да се беше праснал сам с телефона. Само когато беше с кучка приличаше на човек. Трябва да съм епохално тъпа, за да не се досетя, какво е можело да се намира по това време в дома му. Намирала си се ти. Незадоволена пачавра такава! Извратена самородна убийца! Ти дето имаш пет парника с краставици за лична употреба! Космата стероидна извънземна! Мачкано кълбо лой, вонящо на чесън! Буре от прогнили дъски пълно с екскременти! Ти която имаш вместо мозъчни клетки богомолки! Ти която не си повтаряна от мъж! Ти която не си го вдигнала и на половината с които е лягала! Четеш ли ме, зло създание такова, никакво! Право черво за еднократна употреба! Четеш ли ме, изгорели газове под налягане! Антоан ставаше в девет и тридесет. От петнадесет години насам е ставал все в девет и тридесет. От петнадесет години насам все в девет е бил обръснат и е облечен в някой от бозовите си костюми, с които прилича на изпуснат от карнавал. Дори когато пред дома си е можел да кара кънки, а температурата е била минус двадесет все в девет и петнадесет си е купувал вестниците от будката на ъгъла. Все до десет е пиел кафето си в «Паяжината» или отсрещната «Коняра», пазарувал е до единадесет, освен в дните в които е трябвало някога да си тегли пенсията от пощата, само в тях режима малко му се е разбърквал. След обяда му е отивал в писане и четене. Най-вече сърфиране. Само в случаите в които не е имал среща с такава като теб или като мен, не се е намирал и във вечерните часове, почти до заспиване пред компютъра. Птички не кацаха на корниза му. Кокошинки даже не оставяха. Зловещо направо. Само такива като мен и като теб носихме различен дъх освен неговия в това мъртвешко убежище.
Убийство в социалната мрежа - първа глав...
Убийство в социалната мрежа - втора глав...
Следващата глава е още по-интересна, а на мен ще ми е много интересно мнението ти, като човек с чувство за хумор пред което винаги съм се прекланял.
23.08.2010 12:27
Утре:)
Не четеш ли отзивите в моя блог? Това не е моят език, а езика на героинята ми.
23.08.2010 13:25
...езикът на омразата...
Много може да се говори за него.
23.08.2010 13:38
Писах до сега следващата глава. Току - що я завърших. Иначе езикът е действие.
Не е недействително това, което правим и сега.
napravo si e...romanti4no...:))))
A tova mnogo mi xaresa:
,,Исках само да ви кажа: изисквайте своето. Вие трябва да знаете истината за това, което се случва с нас и е сполетяло един от нас.''
E da,ama ne!! Nali az ne sum zasegnat!! kakvo me interesuvat drugite?...
napravo si e...romanti4no...:))))
A tova mnogo mi xaresa:
,,Исках само да ви кажа: изисквайте своето. Вие трябва да знаете истината за това, което се случва с нас и е сполетяло един от нас.''
E da,ama ne!! Nali az ne sum zasegnat!! kakvo me interesuvat drugite?...
Много, много общи черти ще има между романа и блога и ще се преплита и с реални истории.
А някои от печалните страни на българската действителност, няма как да не засегна. В главата, която ще излезе утре, хубаво, че на места го обръщам на смях.
Поздрави и благодаря ти, Миледи. И стискай палци да го завърша.
23.08.2010 18:18
Както Миледи забелязва - имаш страхотни попадения!
Чакаме утрешния брой:))))
Отдавна си мисля, че ако бяха само w-тата, с мед да ги намажеш. Изкривен е изобщо погледа върху феномена - блогване. Създадено е нещо, което дава пълните права на една душа да сподели себе си, Словото да се разкрие с всичките си възможни лица. Свобода достъпна за всекиго. Свобода, която се оказа непоносима свикналия с доминациите си човек. Изявяващият се силен характер не можа да прости, че живота не е офиса му, канцеларията му, дома му, министерството му, затворническата му килия или семейният му бизнес - тоалетната, която е взел под аренда, че е попаднал в по-широка среда в която разнообразието е твърде голямо и поставя под въпрос тесните представи на които крепко се е доверил, че са меродавни за цяло човечество. От друга страна криворазбраното чувство за толерантност към тези, които не толерират никого. От друга: идеалната среда за селската клюкарка/ж.р. но се отнася за двата пола/, която трябва да наклепе някого, да се навре под нечии чаршафи, където не може да обвини нечии морал, да си измисли история, а сеира допада на народа.
От друга: синдрома на пренебрегната ученичка/отново ж.р. но се отнася за двата пола и повечето представители в случая даже са мъже/, която не може да си прости, че не получава вниманието, което онази "смотаната шафрантия" получава. Блог-платформите и социалните мрежи бяха най-големия шанс да се прояви масово креативност, но за жалост не бяхме морално пораснали за този технологичен феномен и избиха най-лошите човешки страни.
Както Миледи забелязва - имаш страхотни попадения!
Чакаме утрешния брой:))))
Забелязала ли си, че този език е изливащ се, той е на дългия параграф, той е емоционален, но за жалост всичко онова, което е. Но в целият този роман съм второ лице. За щастие:)
Поздрави у усмивки. Утрешната глава, наистина е по-различна, има от всичко. Тази беше просто стратегически важна.
Поздрави!
Поздрави!
Обещавам:)))
Надявам се само, че това изпитание пред духа ни, огледалото дълбоко към гърдите ни, каквото освен всичко останало е блога, ще ни промени в положителна насока.
24.08.2010 16:05
Няколко думи са в състояние да унищожат повече, отколкото армии с десетки хиляди мечове. И да спасят повече. Веднага мога да дам пример, но мисля, че няма смисъл от него. Пуснал съм си "Летящите асове" на "Мейдън", ако този стил ти е познат, опитай се да си спомниш с какво започва в някои от вариантите песента.