Постинг
03.10.2010 10:55 -
Сред подобията й
Следващата история от поредицата: "Дъщерята на слънцето"
Все още я виждаш като крепост която някога превзе. Любовта? Ай, стига, не вярваш в тези неща. Ако имаше любов, щеше да я спечелиш на рулетка. Тук в Казиното на живота, където прекарваш напоследък. Тук всичко което има може да се спечели, а ти имаш невероятен късмет. Играеш най-вече за вода. Защото е скъпа из тези места. Казиното на живота е в Пустинята на духа и всяка капка е с цената на царства и корпорации из други места и измерения на света. Печелиш здраво. Не мога да отрека, имаш късмет. Печелиш галони. Достатъчно е водата ти, за да прекосиш пустинята, но този риск не предприемаш, въпреки, че си един уверен в късмета си мъж. Предпочиташ да прекараш поредната нощ в пустинята. Да направиш сигурното, да въздигнеш нейно подобие от пясък. Подобие на крепостта която някога превзе. Любовта? Ай, стига, не вярваш в тези неща. От спечелената вода и пясъка въздигаш подобието й. Сам го твориш. Красиво е, а понякога по-красиво външно дори от оригинала. Вдигат от игралната маса очи другите играчи. Мислят, че е пустинен мираж, съвсем забравили, че това не е обикновена пустиня, а Пустинята на духа и тук миражи няма. Внушителна е визуално, но това е само пясък, напоен със спечелената от теб вода, но тук в пустинята бързо съхне и се опомняш сутринта покрит с песъчинки. Тръскаш дрехите за да не те боцкат и сърбят спомени. Хвърляш си пълните с пясък чорапи. Превръщат се в пустинни гризачи и се кикотят от далеч. С чисти дрехи и съзнание си, малко след това, играеш отново на рулетка и печелиш. До вечерта в която ще издигнеш следващо нейно подобие. На крепостта която някога превзе, на любовта в която не вярваш.
Една нощ ти се присъни. Тя се съблече от крепост и остана гола. Само в нощ и гора обгърната, дивият жребец на чувствата й, усмирен от препускане. Пред нея извор. Пи от него, после се гмурна. Дълбоко се гмурна. Когато излезе на повърхността шумно пое въздух и отметна глава назад. Сияеше, клони рисуваха по лицето й, страстни орнаменти. Изворът ти се стори, ухаещ на мъж. Отвори очи, пълни с песъчинки от поредната срутила се пясъчна кула върху теб. Свити бяха гърдите ти. Остана още минутка повит в пясък. Негативно настроение те изпълваше, макар минути по-късно забрави съня. Обичайната ти самоувереност се върна когато отново започна да печелиш, чаша след чаша след чаша, вода. На няколко пъти тя изплува в съзнанието ти, но я прогони. Продължи да играеш и да печелиш. Вечерта беше в следващата. И на следващата вечер в следваща. Вече над триста издигна и рухнаха, до третата вечер след съня, когато вместо да издигнеш кула, реши да прекосиш пустинята. По-малко беше спечелил от друг път, дори аз, крупието в казиното на живота, тоест сатаната, не бях сигурен, че ще успееш с тези запази да прекосиш пустинята. Чувствата след съня ти обаче ти даваха сила. Имаше и нещо друго. Беше сигурен, че тя повторно моста за теб няма да пусне. А ти не обичаш да си сигурен в неща които не ти харесват. Демонът ти се опитва да опровергае истината. И обикновено го постига.
Трябваше да си изтощен от дългият преход, но в края му, изглеждаше по-свеж отколкото в началото. Стоеше на ръба на рововете, а те бездънни. Някога превърза очите си с плитка, помисли ги за своя илюзия, а те бяха реални, но безумието ти я впечатли и когато направи първата крачка, тя спусна моста си за теб. Сега я нямаше плитката и едва ли би ти помогнала. Стоеше пред нея, толкова близко и ти се струваше недостъпна. Почувства се измамен. Реши да се обърнеш и да си тръгнеш, но устните ти властно изрекоха:
-Спусни моста!
И тя го спусна. С горда походка мина по него. Влезе в нея.
Откри нимфата й. Облада я. После, утихнал победител, заспа.
Събуди се сред пясъците. До теб беше Казиното на живота. Все едно не беше минал целият път. Приличаше на сън.
Но ти го мина. И тя наистина, учудена от себе си, лишена от воля, овладяна от твоята, спусна моста.
Но ти вече я възприемаше чрез подобията й и не можеше да получиш повече отколкото ти даваха те.
Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да излезе благодарение на твоя глас, тук.
Все още я виждаш като крепост която някога превзе. Любовта? Ай, стига, не вярваш в тези неща. Ако имаше любов, щеше да я спечелиш на рулетка. Тук в Казиното на живота, където прекарваш напоследък. Тук всичко което има може да се спечели, а ти имаш невероятен късмет. Играеш най-вече за вода. Защото е скъпа из тези места. Казиното на живота е в Пустинята на духа и всяка капка е с цената на царства и корпорации из други места и измерения на света. Печелиш здраво. Не мога да отрека, имаш късмет. Печелиш галони. Достатъчно е водата ти, за да прекосиш пустинята, но този риск не предприемаш, въпреки, че си един уверен в късмета си мъж. Предпочиташ да прекараш поредната нощ в пустинята. Да направиш сигурното, да въздигнеш нейно подобие от пясък. Подобие на крепостта която някога превзе. Любовта? Ай, стига, не вярваш в тези неща. От спечелената вода и пясъка въздигаш подобието й. Сам го твориш. Красиво е, а понякога по-красиво външно дори от оригинала. Вдигат от игралната маса очи другите играчи. Мислят, че е пустинен мираж, съвсем забравили, че това не е обикновена пустиня, а Пустинята на духа и тук миражи няма. Внушителна е визуално, но това е само пясък, напоен със спечелената от теб вода, но тук в пустинята бързо съхне и се опомняш сутринта покрит с песъчинки. Тръскаш дрехите за да не те боцкат и сърбят спомени. Хвърляш си пълните с пясък чорапи. Превръщат се в пустинни гризачи и се кикотят от далеч. С чисти дрехи и съзнание си, малко след това, играеш отново на рулетка и печелиш. До вечерта в която ще издигнеш следващо нейно подобие. На крепостта която някога превзе, на любовта в която не вярваш.
Една нощ ти се присъни. Тя се съблече от крепост и остана гола. Само в нощ и гора обгърната, дивият жребец на чувствата й, усмирен от препускане. Пред нея извор. Пи от него, после се гмурна. Дълбоко се гмурна. Когато излезе на повърхността шумно пое въздух и отметна глава назад. Сияеше, клони рисуваха по лицето й, страстни орнаменти. Изворът ти се стори, ухаещ на мъж. Отвори очи, пълни с песъчинки от поредната срутила се пясъчна кула върху теб. Свити бяха гърдите ти. Остана още минутка повит в пясък. Негативно настроение те изпълваше, макар минути по-късно забрави съня. Обичайната ти самоувереност се върна когато отново започна да печелиш, чаша след чаша след чаша, вода. На няколко пъти тя изплува в съзнанието ти, но я прогони. Продължи да играеш и да печелиш. Вечерта беше в следващата. И на следващата вечер в следваща. Вече над триста издигна и рухнаха, до третата вечер след съня, когато вместо да издигнеш кула, реши да прекосиш пустинята. По-малко беше спечелил от друг път, дори аз, крупието в казиното на живота, тоест сатаната, не бях сигурен, че ще успееш с тези запази да прекосиш пустинята. Чувствата след съня ти обаче ти даваха сила. Имаше и нещо друго. Беше сигурен, че тя повторно моста за теб няма да пусне. А ти не обичаш да си сигурен в неща които не ти харесват. Демонът ти се опитва да опровергае истината. И обикновено го постига.
Трябваше да си изтощен от дългият преход, но в края му, изглеждаше по-свеж отколкото в началото. Стоеше на ръба на рововете, а те бездънни. Някога превърза очите си с плитка, помисли ги за своя илюзия, а те бяха реални, но безумието ти я впечатли и когато направи първата крачка, тя спусна моста си за теб. Сега я нямаше плитката и едва ли би ти помогнала. Стоеше пред нея, толкова близко и ти се струваше недостъпна. Почувства се измамен. Реши да се обърнеш и да си тръгнеш, но устните ти властно изрекоха:
-Спусни моста!
И тя го спусна. С горда походка мина по него. Влезе в нея.
Откри нимфата й. Облада я. После, утихнал победител, заспа.
Събуди се сред пясъците. До теб беше Казиното на живота. Все едно не беше минал целият път. Приличаше на сън.
Но ти го мина. И тя наистина, учудена от себе си, лишена от воля, овладяна от твоята, спусна моста.
Но ти вече я възприемаше чрез подобията й и не можеше да получиш повече отколкото ти даваха те.
Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да излезе благодарение на твоя глас, тук.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 112553
Блогрол
