История от цикъла "Фриволни разкази", което означава 16+


-Хайде да спрем играта! Какво ще кажеш… 
Опаа! Тя можела и да говори и то на мен, и то първа! Страхотно, ако очите й не бяха брони, щях да и подам ръка.
-Защо? На мен започна да ми харесва.
Кучка. Ама аз съм по-голяма. Губеща е.
-Виж, продължим ли, една от двете ни ще бъде изхвърлена от училище. Може и двете.
Задръстена зубърка. Не я мразя, просто не трябваше да хвърля ръкавицата. Сигурна съм, че започнаха вече залаганията. Дуелът се следи, вече трета седмица е. Не е обявен официално. Само първият учебен ден като я видях си глътнах езика и май казах нещо от сорта: „Какво е яла това лято, тая!”. По-висока беше значително от края на миналата учебна година. Махнала очила, сигурно лещи, може и операция, нищо не говори за това. Никой не смее и да я пита. Няма пъпки, хвърлила няколко килограма, надула балкони, копчетата горните, не могат да се закопчаят, да бие на очи, че е плът, а не е набутала на баба си възглавниците под ризката. А косата как е расла, нямам никаква представа. Пада и почти до дупето, то се върти като ротативка. Вирнато, на антилопа мяза. Пробужда в мен хищната котка, ще ми се истински гепард да съм, че да я разкъсам. Не мога да разбера магията на тази коса. Какво й е правила. Какво!
Вторият учебен ден съм с пола доста над коляното. Погледите от нея в мен. Страхотни крака имам. Ходих все с широки панталони. От дете дружа повече с момчета. От тогава си ми е останало. Достатъчно секси съм, че да опра до разголване на краката, но го направих. Не закъсня с отговора. Третият учебен ден е с по-къса пола. На четвъртият аз съм с по-къса. На петият: тя. Имам два почивни дни. Да скъся ли повече роклята? Не, ще ми се видят прашките. Всъщност: защо пък да не се видят. Втората учебна седмица започвам като показвам прашки. Не съм скъсила пола. Слагам къса фланелка, така че като седна да се видят прашките нагоре от полата ми. На следващата сутрин тя е без сако. И ужас: татуировка на рамото. На следващата съм също без сако, нямам татуировка на рамото, но за сметка на това съм с високи ботуши. Вече ръкопляскат, дюдюкат подсвиркват. Легенди се носят за двете ни. Чувам една, изчервявам се, усещам, това ме разголва още повече. Да можех все изчервена да съм. Невинността изглежда по-съблечена. Еврика! Не нося в училище апарата за изправяне на зъби. По-малка ме прави, по-задръстена. Слагам го, с апарат, къса пола, показани прашки и високи ботуши. Отвръща на удара като показва, че не е с прашки, а бикини. Скъсила е полата още и се виждат. Трябва да махна своята, че да съм с по-къса пола от нейната. Не се предавам. Вече достатъчно е пекло слънцето голото ми кръстче. Махам прашките, но сега се виждат следите от тях. Тук ударът беше шокиращ. Изцъклен е погледа й. Объркано изглежда. По-гола е с този поглед, но само пред мен. Косата й се вее, разкошна е, завиждам и за нея, но благородно. Сега и тази й красота не може да бъде удар. Следващият й удар е твърде вял. Открила е повече цици, почти до зърната е стигнала. Правя го и аз. Също си имам какво да покажа. Отговорът й е брутално нечестен. Явява се и тя с високи ботуши, но нейните с шпори. Първо, плагиатство е. Второ, кич е, но симпатиите са на нейна страна. Да сложа ли и каубойска шапка, за да види дали е добре. Не, тогава тя ще сложи перо на шапката. Няма да бъде вече дуел на разголване, а на натруфено. Ще се развали играта, а не искам. Искам да я спечеля, но без да я развалям. Не знам какво да направя повече, не знам. Ще изключат една от двете ни или двете ни. С облеклото се е променило и поведението ни, няма как, звезди сме. Ти-ви риалитито което върви, загуби заради нас рейтинг, конкурентни сме му. В устата и главите на цяло училище сме. Като, че ли започвам да я обичам. Показахме на тези овци как се живее истински. Гладиаторки сме. Смели гладиаторки. Не се предава, страхотна е. Дали изпитва слабост към мен. Най-вероятно, най-малко уважение. Достоен противник съм и заради нея няма да се предам. Нека си спечели победата трудно. Вятър е, топъл е, онази сутрин в която тя ми каза да спрем. Не знаех след нейните шпори какво да направя. Сънувах, че съм самодива. На сутринта слънцето е гальовно, а вятъра побъркващ. С рокля съм. Синя дълга рокля. Приближавам училище. Виждам я на двора сред останалите. С нейните шпори и тази нейна побъркваща коса. На пламък прилича от далече. Страхотна си е. Ако имах същата до сега да я бях била. Повече въображение проявих. Влизам в двора. Дори не видях движението. С което освободих цепката от безопасните игли. И тогава вятъра подхвана роклята ми. Изписках уж изненадана, но не беше заради изненадата, а за да привлека внимание. Всички видяха, че бельо не нося. За секунда, но достатъчно, за да ме дебнат цял ден да изпусна роклята.
Среща ме в голямото междучасие и ми предлага примирие. Ако погледа й беше открит, толкова гол, колкото плътта й разголена пред погледите на другите, щях да приема. Но очите й бяха бронирани.
-Ще изхвърлят една от двете ни! – каза нещо което вече знаех.
-Чакам отговора ти! – рекох, завъртях токчета и я оставих да съзерцава отдалечаващото ми се дупе.
На другата сутрин търсих да видя някъде косата – пламък. Не я видях. Помислих си, че си е отишла. Обхвана ме тревога, съжаление, разстроих се. Не исках да се стига до там, а когато я видях, зарадвах се и едновременно бях шокирана. Беше се остригала като момче. Открило се вратлето й. Кога е станало толкова нежно, толкова женствено. Да бях мъж…Даже ми се прииска да бъда…За секунда…
Погледите съвсем естествено бяха в нея.
Оставаше ми само да направя стриптийз. Да се съблека, чисто гола за да я бия.
И бях готова.
Но като погледнах отново вратлето, разбрах, че по-гола мога да бъда, но не и по-разголена. Би ме!
 


Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да бъде издаден, благодарение на твоя глас, тук. 
 

Би те :)

А ако прочетем така: момичетата не са момичета, а метафора. На душите из блоговете, например. Те се разголват.

Дали дуела е толкова чист и честен, както описания от теб?

И могат ли две фриволни тийнейджърки да проявят благородството в дуела, каквото е и описано, когато възрастни хора, мъже, четем ги се държат недостойно, както не биха се държали и фриволни тийнейджърки?

Хубава историйка.

И то честно:)

Точно въпросите, които и мен тревожат задаваш. Точно тях.

Дуел на равнопоставени партньори с ясни правила и открити средства, носят
удовлетврение. Игра,в която няма победители и победени.Играта, като урок:)
Едно препускане , като пътешествие красиво и неочаквано!
Поздрави и усмивки Стеф:)

Да, независимо от оръжието им в случая, независимо спортната ярост това което се проявява по-ярко и от сексапила им е спортсменство, каквото в живота напоследък рядко виждаме.

Много усмивки, Миаа.