Преди десетилетия Сейчи Муцумото пише разтърсващия трилър „Денят на жестокостта". В него изпусната ядрена ракета лети към Токио. Хората са неподготвени за изпитанието. Управляващите - неадекватни. Тълпата отприщва най-низките си и жестоки страсти, за да се превърне очакването на гибелта в нещо по-ужасяващо и от самата гибел. Чел съм книгата като подрастващ и бях много впечатлен. Макар и използваща фантастичен елемент като основа, суровият й реализъм шокира и очарова. Какво би бил човек, ако за постъпките си няма да понесе отговорност, ако нещо дълго го е възпирало да бъде звяра си, но изведнъж разбира, че както и да постъпи, ще бъде съден като звяр? Има и една затрогваща сюжетна линия с влюбена двойка, чието послание е много силно - любовта е повече от закона и страха от последствията, и каквото и да се случи, любовта е тази, която ще опази човешки душите ни.


Философска книга, която въпреки острия си предимно занимателен сюжет поставя много въпроси относно човешката природа.



Отново преди десетилетия друг японски автор - Сакьо Комацу, пише друг апокалиптичен шедьовър: „Потъването на Япония". Книгата е жанрово издържана, типично научно-фантастична. Въпросът за масовата катастрофа е разгледан на всички възможни нива. Проследени са действията на институциите - правителствените, научните, гражданските. Много интелектуално и технически авторът в белетристична форма разкрива прогнозите си за един възможен край на Япония, като драматизмът идва не от „Ще оцелее ли човешкото пред гибелта си?", а „Ще живее ли Япония и след края си?". Възхитен от тази толкова различна книга, все пак си мислех....

Материалът продължава тук  

Няма да заБравя и филма по романа "Потъването на Япония". Мисля, че се казваше "Гибелта на дракона". А да не говорим за катастрофите на човешката душа, описани в романите на Кобо Абе!
Поздравявам те!

Кобо Абе. Сега мислено разлиствам "Жената в пясъците" любимата ми книга от този автор. Пак катастрофа, макар и толкова различна. Затрупаните същности, души под пясъка. Но с няколко реда не може да се каже нищо съществено за нея, просто трябва да се прочете.

Благодаря ти, че ми напомни.

Ами "Чуждо лице". Тя наистина трябва да се прочете и много, много да се мисли!

Сега, даже може да има един особен прочит, за какъвто дори Кобо Абе не е подозирал. В тези времена на интернет, когато сами избираме лицата си във виртуалното пространство, творим ги, като героя му, а се случва понякога да станем техни заложници.

6te zuftqt vi6nite priqteliu...6te zuftqt vinagi..
Kolkoto i da zaluta ili samozabravi edin narod,edna zivilizasiq..prirodata go namestva v putq..predopredelen!!Mnogo pisateli,,napipvat" kato 4eli prprokuva6ti temi..popadatv okoto na subiieto stari napisani fantasti4ni temi ..no vse si mislq,4e tova sa problqsuzi na suznanieto..ot minali jivoti,prejivqni ..i sega 4oveka zapo4va da namira putq kum svoeto sobstveno AZ.Nov jivot,ili..gibel.Nqma drugo.
Taka mislq az,a moje i da gre6a..
Pozdravi!

Поздрави, Миледи! Сакьо Комацу има още една катастрофическа "Денят на възраждането", недай Боже, тя да се сбъдне, защото в нея, цял свят е пред гибел, заразен от нова бактерия.

Господ да ни опази, ние не ще успеем да се опазим, напротив, ще помогнем, за да се случи фантастиката реалност.

Амин!

Какво би бил човек, ако за постъпките си няма да понесе отговорност, ако нещо дълго го е възпирало да бъде звяра си, но изведнъж разбира, че както и да постъпи, ще бъде съден като звяр?

Сега при действително случилата се катастрофа японците дадоха страхотен пример на света. Не чухме за никакви зверове. Дали както измисляме достойнствата си, не си измисляме и долнотиите. След бедствията и японския пример, можем да се гордеем, че сме хора, понеже не всички можем да се гордеем, че сме японци.

Да, можем да се гордеем, че сме хора.
И това е първият подобен пример от много време насам.

Благодаря ти за удоволствието, което ми достави прочита на твоя постинг.
Да потърсим японската вишня, която расте в двора ни...
Честита пролет с аромат на вишнев цвят!

Много хубав и ясен изказ! Няма сила, която може да победи природата:) Трудностите и нещастията , са най- големите изпитания за човека. Преодоляването им, носи ново съзнание и нови върхове във всеки аспект на живота!Тогава разбираме цената и смисъла на приятелството и любовта!
Наскоро прочетох интересни мисъл на американската поетеса Ан Брадстрийт"Отдайте сърцата си един на друг, но не ги разменяйте".
Аз само ще добавя, че истинското приятелство и любов,уважаваТ неповторимостта и независимостта на партньора.