Откакто се помниш живееш без истинска любов. Не знаеш какво е даже. Да, има разбиране. Има и състрадание, понякога и съпричастност. Но не дълбока. Дълбока, знаеш е невъзможна. Не могат да разберат онова, което е навътре. Не можеш да го разбереш и ти, защото няма с чие да го сравниш. По-различен си. Там вътре е нещо като болка. Болка, но не съвсем. По-злоядо е и не поглъща никакви познати лекове. Как да им говориш за самотата си? Те също говорят за своята, а не предполагат, колко са споделени. Близост, като тази на повечето, не си изпитал. Те пък, повечето, твоето чувство за отчужденост. Как да им говориш за страданието си, още повече, че имаш чувство за вина. Страдат заслужилите страданието си. Нали така са те учили? И си повярвал само за да откриеш лека си. Питал се в какво е вината ти. Не си го откривал. Продължавал си да го търсиш и една след друга си унищожавал всички “лоши мисли”. И понеже живееш по-зле от многото, стараел си се да бъдеш по-добър от всички. Искало ти се е да изкрещиш. Но не: това е лошо. Искало ти се е да плачеш понякога, но това е слабост, което в този свят, в който трябва всички да са силни е лошо. Искало ти се е да се оплачеш, но не си искал друг да понесе болката ти, защото си добър, защото трябва да си добър. За да се изцелиш. Трябва да си по-добър от всички. Искало ти се е да напсуваш. Но, не: това е лошо. Така сам ставаш част от онова, което те измъчва, което не ти харесва, което няма нищо общо с търсенето на любов. Искало ти се е да бъдеш агресивен, но това, това е лошо. Сънувал си често гласовете на драконите и демоните, забравял си ги. По-силен си от слабостите си, далеч по-силен. Можеш да заслужиш щастието си – така си мислиш. С по-лош старт си, достатъчно си голям вече за да го осъзнаеш.

Растял си по детски домове, не при мама и тати. Те са ти липсвали, липсвала ти е близостта на децата, нормалните, които си имат мама и тати и не биха те разбрали, а ти цял живот си се опитвал да ги разбереш. Не можеш да обичаш като тях, по-лекомислени са, по-освободени са, не знаят какво рискуват и какво могат да изгубят. По-лесно се отдават на страстите, по-леко се отнасят с даровете им. За тях е игра онова, което за теб е въпрос на живот и смърт. Как искаш, как искаш понякога да забравиш себе си, да бъдеш като останалите. Само, че вече ти е изписано на челото. Твърде добър си, твърде дълбоко е заключено в теб онова, което понякога дращи по стените ти. Прилича на звяр. Звяр с нокти. Не! Човек е, без нокти. Човек пленник на своето оръжие. Който държи като заложници страстите си и се мъчи да избяга сам от капана, който си е поставило само. Твоята истина, твоята природа, твоето животно и твоята човечност. Там: вътре е. Твърде барикадирана от условности от униформени мисли, тежко въоръжени, които не пускат злото, всъщност човечното да излезе навън.

Забравяш, даже се усмихваш. Напоследък ти се струва, че живееш във филм, че мечтите ти се сбъдват. Като докоснат си от божественото. Има една жена. Не, не смееш даже и със себе си да го споделиш. Май има. Има ли наистина? От плът и кръв ли е? Възможна ли е за теб? Възможен ли си за нея. Май не съвсем, за това напоследък не приличаш много на себе си. Не, че външно ти личи. Пак си момчето: момчето, чиито постъпки харесват всички и повечето премерено хвалят. Доброто. Ах, да знаеха, какво е затворено в теб. Но забрави, то сега е безобидно, само те усмихва. Дано не вижда и тя само това момче. Искаш да я видиш. Не, че е момента. Тя е на работа. Тя работи в банката.

Искаш много да я видиш. Някой не те познава. После има проблем с оръжието ти. Забелязано е. Но ти си охранител, това е личното ти оръжие. Като, част от теб е. Не си съобразил, но наличието му се тълкува погрешно. Нямаш време да мислиш, всичко става толкова бързо. Банковият охранител е извадил своя пистолет. Ти си просто по-бърз.

Онова е навън. Онова, заключеното в теб. Дълбоко заключеното. Изведнъж е набрало толкова сила, че е разбило всички препятствия.

Скоро се опомняш. Сам си, около теб, банковите служители, наредени като заложници.

Струва ти се, че си го изживявал веднъж. Приличаш на зверчето си. Дълго и дълбоко заключеното в теб. Което само за миг изпусна. И то позна свободата си.

За да се превърнеш в него.


                                  *                                             *                                    *

Не може да се опише и само този млад мъж знае какво е в душата му. 
Водил е образцов, безупречен живот, само до преди две денонощия. 
Ето документалните данни до този момент.


Ето и как личната трагедия на един "малък" човек се превръща в "голяма политика"


И мисля си, че не е най-тъжното присъдата, която го очаква. 
Най-тъжно е, че след като е бил лишен от толкова много неща в личен план, накрая е ограбен дори от личната си трагедия.