Малко дребно за магаре, черно рошаво куче дреме на прага на чертога, до билетния център. Мързеливо до царственост, притежаващо онзи рядък вид леност, която е по-скоро обаятелна, отколкото порочна и е признак по-скоро на аристократизъм, отколкото на будеща отвращение мърлявост. От неопределена порода, уличен пес, но прилича на пазител на покоите на безсмъртния, някогашен властелин из тези земи: Влад Трети Цепеш или по-известния като Граф Дракула.

Наоколо сергии, кич за бързащият с етикетите Господин Стереотипен Ум, но едва ли е било много по-различно около замъка и по времето на Влад Трети Цепеш. В това не съм сигурен, нито мога да дам компетентното становище на историк, но съзнанието ни свързва подобни грандиозни за времето си имения с търговски средища и дори Кастъл Бран да е бил едно от изключенията в това отношение, то днес тези непретенциозни сергии, импровизират легендите за него по-приемливи и правдоподобни за представите ни.

Голяма част от играчките са китайски хитове, намиращи се на всяко кътче на света, но влашката гордост сиренето и кашкавала са наистина уникални. Нещо за стомаха, но и душата. От мляко, но и дух, и традиция.

Усмивката ми е обаче към народния приложник. Керамика и плат, шперплат и всевъзможен камък: рисуван, дълбан, бродиран, щампован с образа на Влад Трети Цепеш. Влад Трети, с кучешки зъби или без кучешки зъби, засмукал шията на хубавица от която може да се съди, че силикона е бил модерен и в онези времена или не смучи шии, а е застанал достолепно както и отива на жесток и горд властелин. Видях и ракия Влад Трети /зачудих се нямаме ли право ние пък да си имаме вино Хан Крум/, а черната фланелка с щампа на вампир със стичаща се по зъбите кръв, приличаща много на метълските, си купих.

Молитви за прогонване на вампири, с готически шрифт върху лакирана керамика и какво ли още не! Весел колорит! Времената се менят, нравите неособено и освен материала и техниката за изработка, едва ли мястото се различава в дълбоката си същественост от времето на Влад Трети.

Не мога да си изкривя чувствата. Има приказно очарование в тази непреходност. През цялата тридневна екскурзия из Румъния, точно това очарование предизвиква едни от най-силните впечатления, а и размисли.

Тук епохите се сменят, но не умират. Наслагват се една върху друга, изостряйки, а не заличавайки предходните. Една от друга се допълват, откриват общи черти, за да ги изразят по-ясно и да ги доведат до видима характерност. Новото се явява козметична редакция на старото, а не негово изличаване. Макар да става въпрос за земи познали набези и революции, робства, разделения, далечни на нрава си управници и културни върхове, а най-безумни разрушители да са държали из тях всички средства на властта.

Въпреки това, парадоксално, но при всички свирепи сблъсъци на идеи, стойностното от всяка е оставало за да запълни празното място сред другите което би останало празно без него. Всичко, дори най-лошото по един почти свръхестествен, невъзможен за предвиждане от човешкия ум, начин, създавайки чувство за висш промисъл е откривало своят дял смисъл във всеобщия културно – исторически, за да го завърши до настоящият момент със себе си.

Тук епохите и влиянията на всички доминиращи в определен момент стилове са се събрали като добри приятели, като бойни другари на маса, а тази маса е масата на духа и цялото многообразие комбинирано по уникален начин в единство, не мога да нарека иначе освен национален характер, опазващ своя дух, асимилиращ външните влияние, превръщащ ги в свои, за да става по-богат през вековете.

С прости думи звучи твърде лесно: Ценят си хората историята и тя им се отблагодарява. Работят за нея, тя за тях.

И без поетични оди, видимо за очите, в най-практичния и битов смисъл на думата практика, вижда се и до днес, как кръвожадния, безумно смел родолюбец Влад Трети Цепеш, популярен като граф Дракула, още работи за народа си.

Чувството в готическата сграда, с безбройните тесни коридори, стръмни стълбища, ниски или високи тавани, процепи на прозорци на най-неочаквани места, доста силно напомня попадане в свръх – реалистична три де аркада. Суров вид, мрачно величие. Не може да съперничи по разкош с далеч по-младият замък на крал Карл, но гъдела за въображението тук е далеч по-голям и съвсем увлечени с Неслънчице, изгубихме ориентир, а с това увлякохме, следвайки ни в индийска нишка из тесните коридори, значителен брой туристи от нашата и не само от нашата група.

Загубихме се в лабиринтите. Неслънчице, явно в предишния си живот е имала нещо общо с Индиана Джоунс, забеляза светещият надпис “Exit”, а той стоеше толкова естествено при цялата атмосфера, че усещането за три де аркада, по-специално на “Doom – 2” – всъщност единствената по която съм се заплесвал, беше пълно. Този съвременен надпис, сложен преди години си изглеждаше на място при построеното преди векове. Като, че ли всичко останало беше съобразено с поставянето му.

Ето, за подобна ирационална съгласуваност на епохите, казах, че е характерна за цяла Румъния.

Излязохме от лабиринта, но аз не успях да го напусна. Ще ви разкажа, по-късно, защо. А това е трагикомичната история на един далечен наследник на Бай Ганя, малко надценил част от националните си черти.

С ужас ще продължавам да се лутам из лабиринтите. Ще ви разкажа защо, но обещайте ми преди да го направя да не ми се смеете много.


Паркът на замъкът Дракула е много красив. Постройките приличат между буйната растителност са като взаимствани от приказките. Растителност има дори по покривите.





По стръмните стълби от парка към замъка.


Отива й цялата тази загадъчност на Неслънчице:)





Това не е Кастъл Бран, а замъка на крал Карл, който споменах по-горе и който посетихме часове преди това. Кастъл Бран не може да се равнява като разкош с него, но...




Голям гъдел за въображението са тесните коридори на лабиринтите му. Наистина й отива на Неслънчице, цялата тази загадъчност.




Вдъхновен съм, честно. В главата ми вече се върти сюжет и може би ще има поредно произведение, вдъхновено от духа на Трансилвания.




А това е вече навън. И хубаво, че не се е намерил някой доморасъл "естет", който да реши, че това не е европейско! Хубаво, че "криворазбраната цилиВИЛИзация" не е изличила тази толкова проста и позната реалност, която тук, както и на подобни места е ефект на цялото внушение. И предава живот на всичко онова, което без него би било хладни руини.

Всъщност: съмнителна е всяка връзка на именития властелин със замъка Бран. Ако е отсядал в него, било е само когато е ловувал, но народа си обича легендата, а и туриста е набедил Бран, за замъка Дракула.

Едно е ясно. Влад Трети Цепеш, продължава да работи за народа си.


Следва продължение.

и аз ще се върна там...:)
Поздрави!

Ще пусна и пост за Сигишуара. Там снимах и родната му къща, където е по-вероятно да е живял. :)))

Няма, няма да съжаляваш, като отидеш. Скоро нека е:)))

Въпреки изпитанията, които сте имали, виждам по снимките, че сте посетили доста красиви местенца!
А още повече се радвам, че сте били заедно със Слънчице и сте имали възможност да се радвате един на друг непрекъсното и с часове!
Благодаря за споделеното! Ще следя с интерес и другите ти постинги!

Ще пусна още, толкова впечатления има, че дори сега ми беше трудно да ги овладея и да отделя една част от тях като конкретен пост. Следващият за Замъка Бран е по-смешен, ще ме видите каква трогателно-трагична картинка мога да бъда. Усмивки:)))

Много емоционален и с почти научни изводи пътепис. Вярно си усетил атмосферата. Прииска ми се да бъда там.

При първа възможност се възползвай. Заслужава си, наистина!!!

Пожелавам ти да е скоро.

Страхотен пост, утре ще го прочета пак на свеж ум,че сага съм изморена :)

Усмивки. Ще има и още по темата, но мисля, че довечера.

Много хубави снимки, запечатали приятни емоции! :)))
Аз не съм голям специалист по марките алкохол, но по повод ракията Влад Трети, се сетих, че ние си имаме винарна Хан Крум, откъдето е хубавото бяло вино - Траминер от Хан Крум! ;)))
В лабиринтите на замъка, както и в лабиринта на живота, важното е да следваш правилната жена (в твоя случай е факт)! :))))
Поздрави и на двама ви!

сигурно е страхотно чувството и изживяването...благородно,но ти завиждам cefules :)
Готин ден желая!

Не знаех, не знаех за винарната Хан Крум и широко се усмихнах като го прочетох сега.

Втората част за лабиринтите на замъка ще е малко комична. Ще си призная доста слабости:)

Дано да имам възможност да я напиша днес.

И благодаря ти:)))))

Още като влезеш започваш вътрешно да си тананикаш някакъв твърд саунд:)))

Пожелавам ти, скоро, да го посетиш.

Страхотни сте Стеф, а неслънчице е много красива...
:)

Благодаря ти:)))))

Хубав пътепис си "спретнал", за което те поздравявам!
И снимките са чудесни!
"Отива й цялата тази загадъчност на Неслънчице:)"
В начало с това куче ми напомни едно наше посещение на Царевец - и там имаше подобно царствено куче, до билетния център...
Имаше ги и кичозните сергии, но е много хубаво,когато можеш да разграничиш нещата.
Очаквам продължениЯта/ще "надникна" и при Слънчо/.
Поздрави и хубава вечер!

Благодаря на всички за поздравите и хубавите думи. За съжаление, сега нямам никак време да "спретна" и аз нещо за пътешествията ни из Румъния, но ще го направя скоро. А и малко да "отлежат" емоциите и впечатленията :)))

Четох с интерес към подробностите - любопитни и забавни!
Снимките са едно чудесно допълнение!:)
Ще очаквам продължението!:)

Точно със снимките е свързано и забавното трагикомично продължение, но тази вечер нямам сили да го пиша, ще го оставя за утре...

:)

Усмивки, Катя. Ще има, ще има и продължения, да се посмееш малко на щуротиите ми.

:)

Mnogo se radvam za vas,4e ste se porazxodili! Pozdravleniq za xubaviqt posting,i se qdosvam, 4e nqmam vazmojnost da se doredq za kompiutara..ot moite vnuzi tuk! O4akvam da mi pratqt moq v sabota..i problema 6te e re6en.. Pregradki za dvamata.

И от нас, за теб, миледи. Прегръдки.

Привет!

адаш, колко ти завидях :)