Решил съм го. Спирам с образованието и започвам да се занимавам със животновъдство. Не, не овчар, а животновъд – има разлика. То че пак цял ден ще тръчам по добитъка, ще тръчам…Няма как!
А откъде пари за добитък ли?... Днеска предложих тази идея на тати и той ми каза, че ще ми купи специална порода бикове, ама друг път. Чувате ли само?... Бикове – с рога!.. И кое им е толко специалното на тея бикове, освен че имат рога ли?!... Че като един от тях стане петстотин килограма, мога да го продам за пет бона… А тати каза, че това са много пари… Eстествено, бях предупреден, че т’ва начинание си е трудоемко! Ама аз тука в един сайт прочетох, че тая порода бикове е много кротка, все едно гледаш риби у аквариум, толкоз кротки били… Само не трябва да ги гледаш у очите, че тогава подивяват… И това всичко го пише в ‘’nemaluzha.bg’’ и аз като един истински българин ще се доверя на родното.
Обаче имам и разходи… Представяш ли си, трябвало да давам пари и за храната на тея бикове и отгоре на всичко храната им била скъпа… Абе, то верно иска си храна животното, ама не може ли нещо по-евтино. Не може ли да му давам котешка храна, нали пак е храна…много по-евтино излиза, ама…Ама! Ама то т’ва не е важно, не… Ни най-малко! Важното в момента е, че ще изкарвам яки пачки… Ехх, ама то днес ние, младите, сме такива будали. Всички искат да се занимават с IT-и, с програмиране, с нова технология, моля ти се!..А аз за една година от едни сто бика ще изкарам…Абе много! Ехх, защо по-рано не се сетих за тея бикове?! Знаете ли колко щях да изкарам досега…Абе много! Нищо, по-добре късно, отколкото никога…Аз трябва да тръгвам, че биковете мене чакат. След три години ще се върна, за да видите най-младият успял животновъд на 21-ви век!
***
Е, ама колко бързо се минаха тия три години…То за толкова малко време, какъв прогрес може да има, какви постижения могат да се постигнат?.. Честно да Ви кажа, нямах късмет. А и с рогатите бикове не се разбирахме много, много…То както са казали хората: “Не всеки може да ти е приятел…”. Пък и мястото не беше много хубаво…То затова повечето добитък избяга. Просто ни им хареса мястото. Не, не си мислете грешно – ограда имаше. Казвам „имаше“, защото след време се наложи да я използвам за подпалки. Екстремните условия изискват екстремни мерки. И да не си помислите, че не съм ги хранил…Храних ги! Ама, то и аз огладнях след време, и така се наложи, че трябваше да ям от храната на добитъка. Нали знаете – „Гладна душа, не слуша“ и ... “Нахрани душа, да те слуша“.
Ма вие сега ще кажете: “Не можа ли да заколиш някой от биковете?”… E, как да го заколя бе, българино? Нали и то е живо същество, като всички нас. Не е хуманно да му съкращавам живота, при положение че в бъдеще някой ще го купи, ще го заколя и на другия ден няма да е останал и спомен от животинката…
Ама, да си бъда честен, то и да исках да заколя някой от биковeте, нямаше как… Вълците ме изпревариха. Накрая взех, та и аз избягах, че вълците сигурно и към мен вече имаха интерес… И eто, сега за първи път от три години се срещам с тати, а той ми казва: “Сине, от теб може да стане само и единствено политик! И ти като тях не си спазваш обещанията… Та, какво друго може да стане от теб, освен политик?!”
Ей, ама гледай к’ва добра идея ми даде дъртия! Политик!..Та, аз имам всички качества! Само, където образованието ми липсва. Ама, то в България – циганин без въшка и грамотен политик има ли?...
А от коя партия ще бъда ли? Ми, как от коя… От тази, която спечели!
Петьо Божидаров
ПГПЧЕ „Петър Богдан“, Монтана
