За субективните фактори и отегчителните въпроси
"Все ми е едно кой уби Лора Палмър!"
- някой помни ли този слоган от зората на прехода? Ако сега е събитие български
филм като "Стъклен дом", тогава излъчването на какъвто и да е било сериал,
излизащ от общите традиции на сапунената опера, независимо от своята
националност, предизвикваше фурор. Подобен на "Туйн Пийкс" едва ли обаче ще се
повтори. Историята започва с убийството на малолетна красавица, като сюжетът
бързо се разпилява в стотици битови, психологически, мистични, криминални,
напълно абсурдни и налудничави сюжетни линии. И между тях, изненадващо, без
никаква връзка с конкретната, натрапчиво като мантра се повтаря въпросът: "Кой
уби Лора Палмър", без да има никакво развитие по него. Рекламен трик или не,
първо в родината на филма, а после и у нас се появиха фланелки и значки с
надпис: "Все ми е едно кой уби Лора Палмър!". Ангажиращо в началото вниманието,
това вече се е превърнало в досадно. И това е била целта на авторите. Днес с
въпроса "Кой уби Лора Палмър?" може да се сравнява само: "Ще си ходи ли Дянков
или не?". Обстановката у нас малко напомня с шизофреничната си мистичност на
тази в позабравения американски сериал. Не е от вчера така, но......
Целият материал, в рубриката ми "Напушени мисли" в днешния брой на BG Север.
10.10.2010 07:35
10.10.2010 19:15
Вострото
10.10.2010 19:20
Вострото:)