Не, някога не ми правеше впечатление, но вече не можех да издържа. Влакът сигурно закъснява, имам чувството, че ако сляза и бягам покрай него ще го задмина. Трябва да стигна по-далече. Възможно най-далече, за да престана да мисля за нея. Тази сутрин си събрах багажа. Мисля след дни да й се обадя, въпреки че ще се досети. Трябва. Не е излишно, а и така е редно. Но първо да стигна достатъчно далече за да се почувствам в безопасност. Насаме със себе си. Далеч от влиянието й...


Целият разказ