Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.04.2009 16:12 - Грешен и безсмислен
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 4543 Коментари: 20 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Абсолютно луд и грешен, и тъжен. И съжаляваше и съзнаваше, че е съсипан и е съсипал.
Десният си крак загубил още на двадесет и четири на линията на една теснолинейка. Бил пиян, много пиян и заспал, разкрачен като паяк. Събудил се след дни. Преди това имал семейство. Не помнеше имената им и лицата им забравил малко след злополуката, но помнеше с подробности всички места където отсядали, всички местности из които се разхождали, цветовете и миризмите. Къде е имало счупено клонче и къде омачкана трева, къде гласа на продавачката на сандвичи бил дрезгав като мъжки, а светофара на кой кръстопът бил повреден. Акациите и липите до които и под които, те тримата яли сирене и домати. Или диня. Обичали излетите.
И бирариите в които отсядал сам, помнеше. Твърдеше, че помни всички. Не съм сигурен съмнявах ли се или не. Все пак, бирарии много, а моят човек макар умираше гълташе като съветски танк. Да си спомня всички звучи малко като приказка, но неговата памет наистина си я биваше. Помнеше името и на най-забутаното селце в което отсядал. Проверявах из карти и справочници. Ако някое не съществуваше сега, се оказваше, че по времето в което твърдеше, че го е посетил е цъфтяло и прецъфтявало, а той не помнеше само годините, но и датите. Дали е валяло и било ли е кално. Носил ли е каскет или не. Здрава ли е била обувката му и квакали ли са пръстите му в нея. Кога виното е било вкиснато. Кога в очите на поканилата го стопанка имало вина. И реките помнеше, и камъните покрай тях, брезите и пъпките им и закачените гащички по някои от клоните им. Помнеше всичко, а много беше пътувал. Цял живот.
Вярваше ми, че ще напиша книга. С цялото си сърце ми вярваше.
Слушах го и подклаждах надеждите му. Нямаше да стане, а на него не му оставаше много. На шейсет и седем приличаше на деветдесет. И много болен, но не спираше да пие и пуши. Нямаше да успея да напиша книгата. Не съм подготвен да напиша книга само от незначителни подробности.
Те са твърде голямо богатство за да бъдат конвертирано в общочовешки ценности. Твърде лично за да бъдат споделени.
Нямах душа да го сторя, но го лъжех да не тровя последните му дни.
Като го гледах, че се радва като дете се преструвах на способен. По-често черпеше той, понякога аз. Говореше с часове. Струваше ми се достатъчно да пусна един диктофон и книгата да се напише сама, но чувствах, че не бива. Нещо е надвиснало. Тягостно е и ме обезсмисля, включа ли диктофона. Изглежда този човек имаше нужда да бъде разбран, не записан или описан.
Е, не можех да го разбера!
Твърде много предизвикателства е поел. Без цел се е скитал. Разумът му е сочил север, връхчето на единствената му обувка тръгвало в северозапад. Търсил нещо си, чувствал, че търси, но не можел да разбере какво. Сам го каза.
Не било самотна майка и дете. Не. Боял се даже като срещне такива да не се окаже изгубеното му семейство. Веднъж дори се заблудил. Момчето и майка му много искали да остане. То дори се гордеело, че „мъжът на майка му” е с един крак, защото бил пират.
Намерил си работа като ексоженист. Останал седем месеца с тях, а една сутрин просто хванал произволен автобус и тръгнал.
Търсил истинското си семейство? Не. Нямало такъв филм. С двамата се чувствал добре. Много по-добре откогато и да е било. Нямало причина.
Боял си се да не го развалиш, му викам. А той не се съгласява. Даже го хваща яд, че съм се правил на големият психолог. Ръмжи ми, но вика още бира.
Не, не търсил тези които забравил. Твърде често започна да го повтаря. Твърде често.
Но продължаваше своята история през планини и реки, градове и села, арести и болници. Веднъж спал и в зоологическата градина.
Настанил се в една празна клетка с пълна бутилка. Събудил го на следващият ден смеха на няколко дечурлига. И малко преди служителите да го изведат видял, че на клетката пише: „хиеновидно куче”
Посрещан бил, и гонен. По-често посрещан.
Печелил симпатии. Не се и съмнявах. Имаше дар. И моите спечели.
Печелил симпатии защото бил идиот и негодник. Безсмислено се терзаеше.
Усетих как да го накарам да спре с излишните си самообвинения. Заговарях любопитно за следващото място. И той започваше да описва. Зачервяваше се и се разтреперваше. Чувах първи и за последно това което се е събирало в него и е искал да излее.
„Не знам с какво ме влечеше посоката. Но ме влечеше. Именно – влечеше. Прилича на вълнение пред киносалон когато остават минути до началото на филм който си чакал с месеци. И все пак е различно вълнение. Различно е и от вълнението при среща с жена. Знаеш ли, аз съм бил желан. Въпреки крака. Желан, сигурно и обичан…Но после идваше вълнението. Нали ти казах, различно е. Не знам защо и накъде ме водеше. Знаех, че ще има нови хора на които да разказвам стари преживелици. Приятно е, много е приятно това. Но не…имаше и нещо друго. Вървях…И не разбирах. И няма да разбера. Ще напишеш ли книгата?”
Гаснеше преди да купя огромната карта. Залепих я на стената със скоч и отбелязах всичките ми описани места.
Дъхът ми секна.
Свързах точките.
Получаваше се едно огромно стилизирано сърце.
Като тези на Велентинките.
Едно огромно сърце.
Щеше да се зарадва. Повече отколкото, ако видеше книгата.
И колкото и да беше късно дълго тропах по вратата.
Но същата вечер беше починал.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cinderellathespy - Финала ме остави със зяпнала уста....
17.04.2009 17:18
....Страхотно! и...носталгично....
Поздравления!-:)
~~
цитирай
2. cefulesteven - . cinderellathespy
17.04.2009 17:25
Благодаря ти...

И по малко от този скитник има във всяка душа, във всеки от нас...

Животът е преди смисъла, макар постоянно да се опитваме да го разгадаем. Животът познава смисъла, по-добре отколкото смисълът живота.

И няма безсмислен живот, а смисъл който не винаги разбираме и не е нужно да го разберем, а просто да го изживеем...

Усмивки за теб и Светли празници!
цитирай
3. анонимен - Трябва да призная ,
17.04.2009 18:02
че това наистина беше много добро .
Почитания за разказа !
цитирай
4. cefulesteven - sartorium и mirogankov
17.04.2009 19:50
Благодаря.

И мисля си, че в тази печал има и много, много радост. Ако приличаме по нещо на този скитник, а ние приличаме, то значи, че водим живот много по-богат от този за който подозираме, за който можем да се досетим и може би не ще разберем никога за голямото сърце/ако оставя такова житейският ни път върху времето/, но важно е, че сме го изживели, че сме го изрисували, макар и неволно:))))

Лигави идиотщини си говоря, ама ми отива:))))


Поздрави.

цитирай
5. анонимен - Прав си - трудно се разбира голямото сърце !
17.04.2009 20:19
Поздравления ! Страхотно написано ! Винаги съм знаел, че пишеш и по истински разказани случки (разбира се пречупени през твоя мироглед), но сега вече ме разби (в най-добрия смисъл)..., познах се :))) !
цитирай
6. cefulesteven - 6. анонимен
17.04.2009 20:39
Благодаря ти. За някои случки не знам, че са истински, не са ми разказвани, но просто усещам ги, невъзможно е да не са се развили някъде, толкова са човешки, а след време разбирам, че съм описал и някои подробности с учудващо точност.

Винаги ме е радвало, макар и учудвало когато се случи.
цитирай
7. анонимен - Jikata!
17.04.2009 21:31
Много хубаво!
Благодарности за теб - за това,че ни радваш!!!
"Jelan, sigurno obichan...."
цитирай
8. cefulesteven - анонимен - Jikata!
17.04.2009 21:51
Благодаря ти и аз!!!

Много се зарадвах. Хубаво е в празника да се срещнеш неочаквано с приятел....


Светли празници...

:))))
цитирай
9. анонимен - Генерал Радко Младич
17.04.2009 21:57
Да живее ВЕЛИКА СРБИЯ от Алпите до Црно море , сите бугари-татари на сапун .

Смърт за бугарино-татар Ризински .
цитирай
10. cefulesteven - 10. анонимен
17.04.2009 22:17
Ти па ако си сърбин, аз съм марсианец.
цитирай
11. mamas - Да нарисуваш сърце...
17.04.2009 22:49
по-скоро - да сътвориш туптящо от обич сърце, пътувайки от място на място...
Стеф, нещо ми бягат думите...исках да кажа, че това правиш ти...
Светли празници, скъпи приятелю!
цитирай
12. анонимен - надежда за живот
18.04.2009 05:42
Животът е преди смисъла, макар постоянно да се опитваме да го разгадаем. Животът познава смисъла, по-добре отколкото смисълът живота.

И няма безсмислен живот, а смисъл който не винаги разбираме и не е нужно да го разберем, а просто да го изживеем...
цитирай
13. анонимен - опора в скитанията
18.04.2009 05:44
мисля си, че в тази печал има и много, много радост. Ако приличаме по нещо на този скитник, а ние приличаме, то значи, че водим живот много по-богат от този за който подозираме, за който можем да се досетим и може би не ще разберем никога за голямото сърце/ако оставя такова житейският ни път върху времето/, но важно е, че сме го изживели, че сме го изрисували, макар и неволно:))))
цитирай
14. cefulesteven - 12. mamas
18.04.2009 07:04
И ти го правиш:)))) твориш голямото сърце!

Светли празници, Мамас.
цитирай
15. cefulesteven - 13. анонимен
18.04.2009 07:05
Надежда за живот и искрицата в сумрачният приличащ на абсурден път:))))
цитирай
16. cefulesteven - 14. анонимен
18.04.2009 07:06
Тъй:))))

Светли празници.
цитирай
17. анонимен - :)
18.04.2009 08:42
Пуснах една мъжка сълза!
Сега ще пусна и едно ГОЛЯМО БРАВО!!!
цитирай
18. cefulesteven - 18. анонимен
18.04.2009 09:32
:D

Светли празници.
цитирай
19. zaycheto - ...
18.04.2009 10:35
Носталгия, пълнота на емоцията, на изживяването... Живот изживян и оценен по своемо достойно. Съгласна съм, че всеки от нас носи частица от този странник. Накрая ме просълзи.
Светли празници и много, много усмивки :)))
цитирай
20. cefulesteven - . zaycheto
18.04.2009 10:52
Както и по днешният разказ, мисля си, че изборът не определя щастието, но само изборът може да те направи щастлив.

Не знаем каква ще е онази форма на щастие която ще открием. Следваме една въображаема проекция, избрали сме я, но рядко, изключително рядко човек може да се почувства щастлив с това което е предполагал.

Най-често обаче имено този стремеж към щастие, това, че сме го избрали такова, каквото само по себе си, не е щастие, ни открива истинското щастие.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6133606
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106193
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев