Постинг
17.07.2012 09:58 -
Гръб
Чаках четиридесет и пет минути, сториха ми се часове и дни. Секретарката, до вратата му, с усмивка ми вдъхваше кураж, после затъваше в делата си. Пръстите й удряха клавиатурата. Мониторът беше с гръб към мен, но знаех, че си играе на минички или реди пасианси.
На два пъти ставах от пейката и тръгвах към нея, но на втората крачка тя ме прекъсваше:
- Ще Ви приеме. Каза след пет минути, но той има доста задачи днес. Той ще ми прати сигнал...
Целият материал
Търсене
За този блог
Гласове: 112560
Блогрол