Постинг
23.06.2018 14:00 -
Живко, Зарко, жълт кантарион и морски вълни
Автор: lubara
Категория: Изкуство
Прочетен: 4645 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 23.06.2018 14:10
Прочетен: 4645 Коментари: 8 Гласове:
15
Последна промяна: 23.06.2018 14:10
Миналият петък тръгнахме към Созопол. Пътят си беше много добър, както винаги. Хаинбоаз, Сливен, магистрала Тракия. И после Бургас. Но между Черноморец и Созопол колата започна да губи мощност. И на три километра след разклона за слънчевия град угасна съвсем.
Последва едно напрежение... Слънцето прежуляше, беше ми ясно, че сме се разминали със следобедния плаж. Повиках пътна помощ, колата дойде след петдесет минути. Младият мъж, нашият спасител, се казваше Зарко. Натовари ни и ...отново към Бургас. Там ни пое Живко, младо момче от сервиза на СБА. И както си представяхме натоварени като камили да пъплим към някой хотел, той взе, че я оправи, като смени изгорялата бензинова помпа.
В Созопол се настанихме около 19.30 часа, цялата операция отне шест часа...
Къщата за гости на улицата с крепостната стена.
Съботната сутрин беше доста дъждовна...
Но после като пекна едно слънце...
Закуска на терасата.
Плувци около скаличките...
Минахме покрай улица " Крайбрежна", за да си вземем от колата на паркинга плажните такъми.
Тук се изръсихме двадесет и пет лева...
Поглед на юг...
... и поглед на север.
Най-известната смокиня в Созопол...
Водата беше доста бистра.
Поглед от стаята в късния следобед.
После разходка в най-северната част на Стария град.
Улица " Крайбрежна", на свечеряване.
И вечерта в тази кръчма, където имаме незабравим спомен...от лятото на 1977-ма...
И една нощна снимка.
В неделя не ходих на Централния плаж, а под зоркото окона жена ми, която ме наблюдаваше от тересата на стаята, поплувах около тези скалички. После багажчето, и на колата. Бургас остана да го разглеждаме друг път. И добре, че така решихме, вечерта разбрахме за големия потоп, който се бил изсипал там... Късметлии!
Ами, за три дни, толкова. Но къде е жълтият кантарион, ще попитате. Когато чакахме колата на пътна помощ, в малкото хълмче над нас мернах нещо жълто. И за да не съм съвсем капо, наскубах двадесетина стръка, за чай.
В края на август, живот и здраве, отново ще отида, но тогава в Новия град.
А на Каваците " моята " смокиня ще е отрупана с плод!
Последва едно напрежение... Слънцето прежуляше, беше ми ясно, че сме се разминали със следобедния плаж. Повиках пътна помощ, колата дойде след петдесет минути. Младият мъж, нашият спасител, се казваше Зарко. Натовари ни и ...отново към Бургас. Там ни пое Живко, младо момче от сервиза на СБА. И както си представяхме натоварени като камили да пъплим към някой хотел, той взе, че я оправи, като смени изгорялата бензинова помпа.
В Созопол се настанихме около 19.30 часа, цялата операция отне шест часа...
Къщата за гости на улицата с крепостната стена.
Съботната сутрин беше доста дъждовна...
Но после като пекна едно слънце...
Закуска на терасата.
Плувци около скаличките...
Минахме покрай улица " Крайбрежна", за да си вземем от колата на паркинга плажните такъми.
Тук се изръсихме двадесет и пет лева...
Поглед на юг...
... и поглед на север.
Най-известната смокиня в Созопол...
Водата беше доста бистра.
Поглед от стаята в късния следобед.
После разходка в най-северната част на Стария град.
Улица " Крайбрежна", на свечеряване.
И вечерта в тази кръчма, където имаме незабравим спомен...от лятото на 1977-ма...
И една нощна снимка.
В неделя не ходих на Централния плаж, а под зоркото окона жена ми, която ме наблюдаваше от тересата на стаята, поплувах около тези скалички. После багажчето, и на колата. Бургас остана да го разглеждаме друг път. И добре, че така решихме, вечерта разбрахме за големия потоп, който се бил изсипал там... Късметлии!
Ами, за три дни, толкова. Но къде е жълтият кантарион, ще попитате. Когато чакахме колата на пътна помощ, в малкото хълмче над нас мернах нещо жълто. И за да не съм съвсем капо, наскубах двадесетина стръка, за чай.
В края на август, живот и здраве, отново ще отида, но тогава в Новия град.
А на Каваците " моята " смокиня ще е отрупана с плод!
Вече си е време за море! Браво на вас!
цитирайМалко беше, но нали ще има нов опит!
цитирайкипи от романтика, Лю! Радвам се, че си бил. А за смокинята пак да разкажеш, пътешествениче!
цитирайСозопол е класика! За смокинята ще разкажа в края на август. Поздрави Ели, поздрави Нели!
цитирайДруго си е с разказ от първо лице:))).
Добре, че жена ти те е наблюдавала зорко:))) от терасата, че знае ли се какво можеш да направиш:)))).
Хареса ми целия постинг, типично в твой стил, който не мога да сбъркам с друг.
Леко, приятно, отпускащо - дори и в перипетиите.
Усмихнах се и на кантариона:).
Изобщо много приятно описано и показано в снимките.
На Каваците да поздравиш и моята:) смокиня.
Поздрави, приятелю! И на зорката ти жена:) също!
цитирайДобре, че жена ти те е наблюдавала зорко:))) от терасата, че знае ли се какво можеш да направиш:)))).
Хареса ми целия постинг, типично в твой стил, който не мога да сбъркам с друг.
Леко, приятно, отпускащо - дори и в перипетиите.
Усмихнах се и на кантариона:).
Изобщо много приятно описано и показано в снимките.
На Каваците да поздравиш и моята:) смокиня.
Поздрави, приятелю! И на зорката ти жена:) също!
Катя, не разказах как на излизане от Созопол един ме джасна отзад, е, не много...Иначе си беше суперско!
цитирайИмам много хубави спомени. Ама хубава мацоранка сте снимал на плажа, да не Ви е яд за 25-те лева. Това в духа на шегата.
цитирайТези 25 лева са нищо. През 2015-та на Константин и Елена се изръсих 40 лева, златни да бяха тези чадъри... А мацката си я бива, то младото си е младо! За Созопол мога да говоря с часове, бях там за пръв път 69-та година, на Харманите. Но Каваците, които през 94-та открих, са ми слабост. Разказът "Старата къща" е за Созопол, а " Краткият полет на Чайката" и " Смокиновото дърво" са за Каваците. Има още доста...
цитирайТърсене
Блогрол
1. Катя е слънчева жена!
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy
2. Моята смокиня и Каваците.
3. Първият ми текст - Централна Стара планина.
4. Бързотечно си тече животът!
5. Един приятел, Веско от Веселиново-Ямболския край.
6. Всеки има своите Хималаи. Но това са истинските на Зори.
7. Рожден ден - разказ
8. Цвете в моето око.
9. Чичо ми Чавдар - споменът е жив!
10. Тилито-Лилито, една душа безбрежна!
11. Стефо, благодаря ти!
12. Аnni Cordy