Постинг
31.08.2009 20:30 -
Планини, пътуване и любов
Автор: cefulesteven
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3674 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 31.08.2009 20:42
Прочетен: 3674 Коментари: 9 Гласове:
12
Последна промяна: 31.08.2009 20:42
Малко по-късно, надявам се, ще публикувам постинг със снимки на неземните красоти, които тези дни правиха любов с очите ми, обладаваха ги, до сърце, до космос под него, до идея под космоса. Прасците са ми още схванати от това, което реално си е мускулна треска, защото стръмен е Пирин и дори неголемите разстояния, които са си песен и за душа и за тяло, за всяка негова клетка, идват малко в повечко за едно градско момче, нищо, че през свободното си време, когато не пише е бетонджия и нищо, че градчето му се намира в подножията на Родопите, което го е научило от малко да си говори с планинските пътеки, както други момчета, за които се пее и по песните, си говорят на някакъв странен език с морето. Прасците ще ми минат, схванатите места по душата: едва ли, макар тази болка е от затрогване, макар да се чувства по-скоро като любовна тръпка, отколкото като "болка" както нарекох това силно усещане.
Ще публикувам снимките, но съм безсилен да публикувам усещанията. Не стигат думите да се опишат хубавите неща, нито ще ми стигне времето, дори и да имам сто години на разположение, за да изпиша мислите и на една - единствена минута, там в горите в подножията на Вихрен.
Проверих си по телефончето блога, докато служебната кола на хотела, в който с Неслънчице прекарахме последните четири нощи ни караше към Банско. Усмихнах се на отговорите на vselena 777 и ckarlet, побързах да затворя браузъра и да се отдам за последно преди пробуждане зелено съновидение.
На автогарата имахме малко повече от половин час до тръгване към София, колкото за по едно кафе.
После снимах и в автобуса, а в поста който ще пусна, надявам се, ще се разбере, защо го направих. При това снимката не е нито кой знае колко красива, нито необичайна. Снимах просто за да изкажа една своя мисъл или още по-точно снимах една своя мисъл.
Пътувахме около три часа до София, по-точно, до Овча купел, а от Овча купел до централна автогара стигнахме за малко по-малко от два часа, което ме накара да си помисля, че административно България е разделена на София - център и София - квартали, които обикновено наричаме провинция, а иначе малко над 55% са тузарските квартали на София, а останалите са гето. И как да не си го помисля, след като от табелата на който и да е град в България, стигаш, ако не по-бързо, то почти за същото време, отколкото предвижвайки се между различните квартали между табелите София.
Точно в 16 00 на един автобус към Плевен се качи половината от душата, а на друг към Асеновград, другата половина душа, на една Любов.
Целувка преди това и думичките: "Не вярвам, не вярвам, че ми липсваш!".
И ако административно България е разделена на София и квартали, в мета-физико географско отношение е Планински красоти, с различни имена. Едната част душа е гледала през прозореца ставащата все по-голяма и по-голяма Стара планина, а другата е виждала от дясната си страна, очертанията на Витоша, отдалечения вече силует на Пирин, на Рила, докато е преминавала през Средногорието за да стигне до подножията на Родопи.
Казано е "Планина с планина не се срещат", но също тъй, че Любовта преминава и през девет планини.
Всеки миг очаквам червеният надпис показващ неотворените бележки да стане двадесет и шест/докато изписвах това стана/, това трябва да е Неслънчице.
И макар двете части са през няколко планини, пак са заедно чрез blog.bg.
Отивам да я целуна и да си изтегля снимките.
Очаквайте и постинга от Пирин.
Ще публикувам снимките, но съм безсилен да публикувам усещанията. Не стигат думите да се опишат хубавите неща, нито ще ми стигне времето, дори и да имам сто години на разположение, за да изпиша мислите и на една - единствена минута, там в горите в подножията на Вихрен.
Проверих си по телефончето блога, докато служебната кола на хотела, в който с Неслънчице прекарахме последните четири нощи ни караше към Банско. Усмихнах се на отговорите на vselena 777 и ckarlet, побързах да затворя браузъра и да се отдам за последно преди пробуждане зелено съновидение.
На автогарата имахме малко повече от половин час до тръгване към София, колкото за по едно кафе.
После снимах и в автобуса, а в поста който ще пусна, надявам се, ще се разбере, защо го направих. При това снимката не е нито кой знае колко красива, нито необичайна. Снимах просто за да изкажа една своя мисъл или още по-точно снимах една своя мисъл.
Пътувахме около три часа до София, по-точно, до Овча купел, а от Овча купел до централна автогара стигнахме за малко по-малко от два часа, което ме накара да си помисля, че административно България е разделена на София - център и София - квартали, които обикновено наричаме провинция, а иначе малко над 55% са тузарските квартали на София, а останалите са гето. И как да не си го помисля, след като от табелата на който и да е град в България, стигаш, ако не по-бързо, то почти за същото време, отколкото предвижвайки се между различните квартали между табелите София.
Точно в 16 00 на един автобус към Плевен се качи половината от душата, а на друг към Асеновград, другата половина душа, на една Любов.
Целувка преди това и думичките: "Не вярвам, не вярвам, че ми липсваш!".
И ако административно България е разделена на София и квартали, в мета-физико географско отношение е Планински красоти, с различни имена. Едната част душа е гледала през прозореца ставащата все по-голяма и по-голяма Стара планина, а другата е виждала от дясната си страна, очертанията на Витоша, отдалечения вече силует на Пирин, на Рила, докато е преминавала през Средногорието за да стигне до подножията на Родопи.
Казано е "Планина с планина не се срещат", но също тъй, че Любовта преминава и през девет планини.
Всеки миг очаквам червеният надпис показващ неотворените бележки да стане двадесет и шест/докато изписвах това стана/, това трябва да е Неслънчице.
И макар двете части са през няколко планини, пак са заедно чрез blog.bg.
Отивам да я целуна и да си изтегля снимките.
Очаквайте и постинга от Пирин.
Щастие ви желая!
цитирай:)))
и то много много слънчево щастие
цитирайи то много много слънчево щастие
чакаме снимките...
цитирайkass написа:
чакаме снимките...
След мъничко, след мъничко Касс, много са наистина, а между тях трябва да избера само няколко. Впечатленията са ми истинска лавина и трябва някак да ги овладея, че светомаеж и да се публикува, няма да каже нищо, а ми се иска да кажа.
Соу, безброй, безброй усмивки:)))
Flyco,
благодаря ти...
И аз с нетърпение очаквам да разгледам снимките!!!
цитирайckarlet написа:
И аз с нетърпение очаквам да разгледам снимките!!!
След двадесетина минути.
:)))
душата ми се рееше из планините, из любовта, из твоята душа, усещания , страсти...просто си невероятен и велик.....поклон за пореден път пред теб
цитирайпък и нека величественият пирин те поддтикне да напишеш и опишеш чрез мишката си много красоти, истории и ЛЮБОВ
цитирайvselena777 написа:
пък и нека величественият пирин те поддтикне да напишеш и опишеш чрез мишката си много красоти, истории и ЛЮБОВ
Ще напиша, ще напиша. Пирин, винаги много ме е зареждала. :)))
Търсене
За този блог
Гласове: 112561
Блогрол