Постинг
09.02.2012 20:08 -
Рецензията на един шизофреник
Със дракон да сърбаш попара,
от червей да скъсаш ребро,
прекрасно откриеш в кошмарно
и буря възпреш със перо...
Живееш във приказки стари,
обръщаш и зло и добро,
духът ти на запад да шари
от райското, грешно дърво.
Променяш безкрай правилата,
играта превърнеш в живот,
разпалиш с душата лулата
на седнал на размисли Бог.
Ограбваш незрими светини,
и с кръв си ги плащаш и с пот,
със дивите сладки години,
дарени за страстна любов.
Измамиш на карти и дявол,
във ангел си меча строшиш,
и Павел превърнеш във Савел,
със грешки към право вървиш.
Разбиеш разбитите рими,
и пак колело завъртиш,
отправиш се към немислимо,
със шанса по-слаб тото фиш.
Ти стори ли,
не стори ли,
стори...
Недей разговаря със мене,
и стихове ти не чети,
аз луд съм, но в своите вени
завързваш поета сам ти.
Тъй рече преди със каиши,
го вържат на твърдо легло.
Извика той гръмко: -Обичай!
Помни и въпроса: "Защо?"
Ех Стеф, в момента пак сърцето ти лудо тупти ... но нека да бъде, и ти БЪДИ!
цитирайПрисъединявам се към Алекс.
цитирайИ е по действителен случай. Думите са променени, но не и смисъла им. Истинско преживяване е. Съчувствам на този човек. Не знам къде е и как е сега, но силно ме впечатли драмата му.
Благодаря ви.
цитирайБлагодаря ви.
Търсене
За този блог
Гласове: 112561
Блогрол