Със дракон да сърбаш попара, 
от червей да скъсаш ребро, 
прекрасно откриеш в кошмарно 
и буря възпреш със перо... 

Живееш във приказки стари, 
обръщаш и зло и добро, 
духът ти на запад да шари 
от райското, грешно дърво. 

Променяш безкрай правилата, 
играта превърнеш в живот, 
разпалиш с душата лулата 
на седнал на размисли Бог. 

Ограбваш незрими светини, 
и с кръв си ги плащаш и с пот, 
със дивите сладки години, 
дарени за страстна любов. 

Измамиш на карти и дявол, 
във ангел си меча строшиш, 
и Павел превърнеш във Савел,
със грешки към право вървиш.

Разбиеш разбитите рими,
и пак колело завъртиш,
отправиш се към немислимо,
със шанса по-слаб тото фиш.

Ти стори ли, 
не стори ли,
стори...

Недей разговаря със мене,
и стихове ти не чети,
аз луд съм, но в своите вени
завързваш поета сам ти.

Тъй рече преди със каиши,
го вържат на твърдо легло.
Извика той гръмко: -Обичай!
Помни и въпроса: "Защо?"  

Ех Стеф, в момента пак сърцето ти лудо тупти ... но нека да бъде, и ти БЪДИ!

Присъединявам се към Алекс.

И е по действителен случай. Думите са променени, но не и смисъла им. Истинско преживяване е. Съчувствам на този човек. Не знам къде е и как е сега, но силно ме впечатли драмата му.

Благодаря ви.