11.09.2001. По-различни размишления

 

Станало ли е или не, благодарение на действието и бездействието на американските тайни служби? С ракета ли е ударен Пентагона или с един от отвлечените бойнги?  Ефектът на доминото ли е сринал кулите – близнаци, конструирани така, че е трябвало да издържат удар на самолет? Защо нито една камера, в епоха, която и в най-забита улица, денонощно могат да се запечатат действията ни не е заснела удара в една от най-охраняваните, една от най-големите сгради, намираща се в столицата на най-мощната държава в света и т.н...Всички останали въпроси в този дух, предизвикващи люти спорове вече девета година, сега искам да оставя на страна. 

 

Мисля си за човека и хората. За живота и правото да го живееш. За смъртта и правото да я избереш. Мисля си за едно момиченце. Сигурно с лунички, навярно с плитки. Момиче на девет. Седем месеца не е виждало баща си, съдебните битки са се оказали нескончаеми. Най-сетне решението е било взето. Отнето му е било правото да я вижда, въпреки, че много, много я обича. Обича го и тя. Всъщност, все още го обича и майка й. Там някъде в сърцето й, между мрачната и сумрачната страна, той все още витае като дух. Понякога го вижда с ангелски криле, друг път с дяволски нокти. Той не е престъпник, за нея остава измамник. Не я е подвел съзнателно и тя го осъзнава добре, но това е и най-болезнено. Някога й е дал да се разбере, че тя ще е всичко в живота му. Тя и дома им. После се оказва, че по-важна, далеч по-важна за него е работата му. Искала е да спечели съдебния спор, просто да го спечели. И когато го печели разбира колко е излишно, колко брутално дори е да не се вижда с дъщеря им. Седмица иска да му каже, но спира точно на последната цифра преди да е набрала номера му. Най-накрая набира кураж, говорят, объркано говорят. Някак се разбират и той ще срещне малката. Трябва да е на 12. 09.2001 сутринта. На 11 се мъчи да навакса и за следващият ден. Работи в една от кулите в Световния търговски център.

 

Единадесет етажа по-ниско от него, много приличащ му като визия и дух мъж, притежаващ способностите му, но не и шанса му, на пръв поглед по-млад и сравнен с него, държащ се като момче, макар и в действителност осем години по-възрастен, говори по телефон. Първо с майка си, не му е останал близък човек, заради постоянните му фалове, дребни житейски и емоционални проблеми. Мисли си да се обади и на бившата си съпруга, но бавно се настройва. Още не вярва, че е в този офис, че нещата са се обърнали, че е спечелил като на шега конкурса, в който не е вярвал, че дори ще се класира, че е участвал за лудо, без грам надежда, а добре запознат със себе си, знае, че когато не влага надежда, нещата още по-малко вървят и от друг път. Радва се като дете, но задържа емоциите си, до толкова, че да не се издава, защото мисли, че вече не му подобава, като сериозен и най-сетне работещ на мястото си мъж. Майка му все пак го усеща, той пък “чува” сълзата, която се катурва по бузата й. За бившата не намира думи. Отлага разговора за другия ден.

Очилатият тарикат от отсрещният офис, няма проблемите му, винаги си е бил на мястото. Цял живот работещото момче, но “момче” от месец разменя усмивки и смигвания със секретарката на партньорите си, с която напоследък има работа всеки ден. Не намира начина да я покани на вечеря. Знае, че ще се получи. Не му върви с жените. Все оплита нещата, още повече когато е хлътнал, а този път не успя да се задържи на повърхността. Тя обаче, свенливо намекна. Повече с недомлъвки и миризми, отколкото с думи се разбраха. Тази вечер ще се срещнат и няма да е просто среща. Макар да има работа другаде е при него духом. Чувства я около себе си, получил е и осем есемеса. И двамата чакат с нетърпение.

 

Пълничката, намираща душевна близост с него жена, на по-долния етаж, също чака вечерта с нетърпение. Няма си никого, но си има “Степният вълк” – тази вечер най-сетне ще я прочете. По-скоро не я разбира, но не може да я остави. Чувства книгата. На няколко пъти се опитва да затвори това “объркано и мъжко четиво”, но някаква диаболична, почти перверзна фантазия я кара отново да разлисти страниците.

 

“Остават ми два часа и само още двадесет страници. За да свърши и този сън. Странен и красив. Не го разбрах, дали ще имам време някога, да се запитам разбрах ли живота.”

 

Няма да има. Самолетът се е забил само след половин час, точно в нейния прозорец. Етаж по-долу биха й се присмели, ако знаеха за какво мисли. Говори се вече за бира и за билярд. Разтуха за натоварените и без друго, иначе много креативни млади интелекти. Някой дава оценка на нечие гадже, друг не се съгласява. Някой пък подмята, че не понася ни евреи, ни араби. Понеже те си се пердашат, а работещите им плащат гяволъците. След дълбокомисления му политически коментар го обръщат на вицове. Телефонът на едно от хлапетата – мъже звъни. Учуден е, че вижда номера на сестра си, а после си спомня какво са се уговорили. Започва да говори с нея, като с гадже, а тя се стреми гласа й да прозвучи като онези от еротичните телефони. Чукат си среща, а двамата му колеги са зяпнали и им иде да се ощипят. Той вдига рамене и казва, тази вечер да си изкарват без него. Чули, имал среща. Истината е, че иска да остане сам с новата си стратегическа игра и да я обърне за една вечер. Чувства, че е способен, а онези експлозии със самолетите в нея. Разкош, толкова естетика има в тези пламващи сгради. Като вижда съжалението им по лицата, че ще се лишат от компанията му е готов да си признае. Всъщност има много време и още може да си го направи.

Повече от дузина, които никога няма да излязат от сградата си мислят за хладилника и че най-после ще нарушат тази садо – мазо диета на която се подложили. Три пъти по толкова са се обадили на половинките си и са се разбрали как ще прекарат вечерта и каква ще е трапезата им. Едно бледо момиче си мисли за самоубийство, което не би извършила. Четвърти поред, четвърти измамник, който обичаше. Четвърта поред, четвърта поред измамница, която обичаше – това си мисли мъж, който работи близо до нея и с които винаги са се разминавали, но някога щяха да се срещнат и за пръв път да открият достатъчно честен човек за себе си.

 

Не съм в състояние да опиша всички възможни човешки драми, никой не е в състояние. Развивали се, подобни на тези, които се развиват и днес с нас живите. Прекъснати. Обикновени. Просто човешки.

Много се наговори за истините на 11.09.2001. Никога няма всички да се разберат, една е ясна. Имало е хора – просто хора.

 

Мога бегло да си представя и небесата, чувството на живите торпили в тях. Каква екзалтация, какво екстремално усещане да превърнеш плът в идея. Да се очистиш от грах с пламък. Гробът ти да е в небесата, не под земята. Колко високо изглеждат в собствените си усещания над този свят. Колко по-ниско в действителност са под него.

 

А на невинната жертва, както и снощи го писах, по друг повод и е все едно какъв е цвета на униформата или този на идеята ти.

 

Тя е там, в своята висина, на своите само на пръв поглед, по-ниски стремежи. В тях е висотата на човешките. Защото в тях е живота.  

 

че повдигаш човешката страна на тази трагедия. Защото е пълно със спекулации, а истината едва ли някога ще излезе наяве.

Всеки може да позволи на въображението си да си представи какво се е случило вътре в небостъргачите. А оттук, колко крехък е от една страна, от друга: колко е щастлив. В теориите, все ще си останем в сферата на предположенията.

Поздрави, Ангелина.

Как могат спокойно да спят онези, които носят вината за тази трагедия? Които и да са те.

Nie nikoga nqma da uznaem istinata???!!!! Za6to????? Za6toto ne iskame da q znaem!!
Vpro4em znaem..no ni e strax da go kajem!!
Kolko li e stra6no da poglednem istinata v o4ite i da kajem:
Da.ubizite na tezi nevinni xora na 11 septemvri e imenno BUSH i klikata bezumnizi kato nego!!! Ima tolkova o4evadni fakti!!Djiliano Chiesa evrodeputat ,jurnalist ve4e devet godini zadava vuprosi,napravi dvu4asov film ,,ZERO'' s vuprosi ,razsledvaniq,s visokokvalifizirani spezialisti...Istinata vodi tam ...pri tezi 4udovi6ta..a te ni otgovarqt sus sledva6tata agresiq nad ne4iq strana...Vsi4ki bili zaplaxa...samo amerikanskite izrodi--ne!!
Koi napada? iran? Irak? Afganistan? ili koi???
I kak ne znaem istinata???ZNAEM.NO SI TRAEM. I 6te si umrem ot ov4edu6ieto si...
Nqmam dumi...
Zaslujavame si 4ipovete...

Не знам, просто не знам, толкова далече са от ценностите ми и това, което смятам за човешко.

В случая, употребих думата истина, като безспорно доказан факт. Това не е значението на думата истина, а сега просто искам да се преклоня пред жертвите, които са ужасяващия факт.

Поздрави, миледи!

Komentirax po prinzip..
Qdosa me postinga na ,,reporter?'' koito e kopiral materiali ot predi 9 godini i povtarq vse su6toto...koeto e sme6no i tragi4no.
Ako si reporter..napravi razsledvane,napravi supostavki i..misli..
No...taka e! Qdosvam se naprazno..kervana si vurvi..
Priqtna po4ivka ti pojelavam..

:)

...като единствен, неизбежен изход... Замисли ме, жалко за невинните души. Мъртвите и останалите в мъката!
Светла им памет!