Стори й се магия. Изпусна късо възклицание смесващо и страх, и смях. Образът й постепенно ставаше видим под леките вълнички, върху бялата хартия.
-Невероятно! – изрече тази дума, но друга търсеше.
-Внимавай да не се напръскаш и не се допирай никъде. – рече й – Според мен, трябваше да облечеш нещо.
-Така искам! – като хипнотизирана гледаше избистрящата се картина – Как става?
-Така, както виждаш. Това е проявител. Променя химическия състав на повърхностния пласт на фотохартията...
-Ама ти така ми го обясни, че...Хубава съм, нали? Снимката е готова, така ли?
-Не. Сега ще я измием от проявителя, като я преместим във ваничката с водата. Иначе реакцията ще продължава, докато снимката потъмнее...
-И прекрасният образ се изгуби, защото е траело по-дълго, отколкото е трябвало. Както се случва в една връзка.
Засмя се в отговор, но тъжно.
-А след водата? – попита го.
-В третата ваничка. Това е разтворения фиксаж, който изменя...
-Химическият състав на повърхностния пласт, така, че да запази изображението. – довърши мисълта му – Виждаш ли и аз мога да се изразявам сухо. Третата ваничка, за мен е онова кътче памет, което е за запазване на приятните мигове от опошляване.
-Това на мен ми идва много сложно.
-Предполагам! – весело му рече и бързо го целуна. – Много древна техника. Не предполагах, че още някой го прави така. Ретро - маниак или сантиментален?
-Погрешен въпрос.
-Ако искаш не отговаряй.
-Трябваше да облечеш нещо.
-Искам така, а и на снимките нямам.
-Да поговорим за тях. Кълна ти се, че са за лично ползване. Никой друг освен мен няма да ги види, а и аз често не посягам към съкровените спомени, но ти можеш да си по-спокойна, ако...
Тя притисна устните му с пръст.
-Хайде да не говорим за това, шери.
-Не съм нито ретро – маниак, нито особено сантиментален. И най-добрият фотограф, с най-добрите химически материали, не може да доведе качеството, до качеството на дигиталната снимка, а аз правя много грешки.
-Искаш да кажеш, че е заради тях.
-Ще закъснея със стотна при експонирането или ще подържа със секунда повече или по-малко снимката в проявителя, няма да я измия добре или ще избързам с ваденето от фиксажа. Получава се винаги цвят или усещане което не мога да предвидя. – млъкна за кратко - Като, че ли един друг разум, използва грешките на тялото ни, за да ни открие онази красота, която нашият разум не е способен да постигне.
-Страхотен си, знаеш ли, харесваш ми!
-Искаш ли да се срещнем пак?
-Сега искам да снимам.
-Не можеш, няма светлина.
-Има.
-Това са аладинови фенери. Филтрирана светлина, няма въздействие върху фотографския материал.
Гъкна леко.
-Нещо неприятно ли казах? – попита я.
-Не. Не съвсем. Просто се замислих. За онази неуловима светлина за очите, която пада над тайните ни. Слепи сме за нея, а я има. И си мислим, че я крием...
-Съжаляваш ли?
-Как го каза! – тросна му се. – Кеф ми било, направила съм го. И не смея втори път да ме питаш за снимките. Позирала съм ти. Имаш ме. Защо си мислим, че изобщо нещо крием!
-Искаш ли да се срещнем пак?
-Не е добра идея.
-Омъжена ли си?
-Да. И щастлива. Сигурно се питаш на какво дължиш тази нощ?
-Не.
-Точно за това ще ти отговоря.
Не каза нищо, а тя повтори неговите думи:
-Като, че ли един друг разум, използва грешките на тялото ни, за да ни открие онази красота, която нашият разум не е способен да постигне.
26.10.2009 14:13
26.10.2009 15:52
А понякога механичните грешки на тялото са най-правилния подход в една ситуация.
Много е важно при третата ваничка да не се вадят по-рано, иначе за разлика от първата, няма значение колко ще стоят. Трябва обаче да мине време, преди снимката да е опазена. Така и със спомена, трябва да мине достатъчно време, за да е безопасен за изваждане.
Усмивки.
26.10.2009 16:37
В ученическите години фотографията ме увличаше много. Има магия в тези дъхащи силно на химикали места. На всяко действие, а те са доста повече от описаните, които вече са крайните за процеса, може да се гледа като на метафора за живота.
Не стана фотограф от мен - направо съм си калпав, но впечатленията, които ми оставиха часовете в които се отдавах на увлечението, ще ми останат до края на живота и ще ми са от полза за другото, в което малко повече ме бива:)))
Благодаря ти.
;)
Е, и на тялото, разбира се!
Хубав диалог!
:)))
;)
Е, и на тялото, разбира се!
Хубав диалог!
:)))
Просто се получи. Като истински ми се въртяха в главата, докато го напиша...
Усмивки.
Благодаря ти, благодаря ти, Миаа.
27.10.2009 14:09
Я, кажи на автора, понеже е крайно глупав, освен неморален, къде е представил егоизма за добродетел?
Това, че не се е поставил в ролята на универсален морален съдник и не си е позволил в случая да бъде такъв, го кара да попита този който се чувства подговен за морален съдник, къде е допуснал грешката и е предал възвисеност в случката?
Всъщност мога да попитам още доста неща по този постинг, защото явно не разбирам, какво им е мястото точно тук, не че не ги чувам същите с повод и без повод по около деветстотин деветдесет и три пъти на ден, но наистина ми е крайно любопитно търсенето на нечия вина, с пускането на запис от крайно неуместни в контретни случаи езикови рефрени, но да оставим това за после.
Къде съм представил егоизма за добродетел?
Отговори ми на този въпрос.
Колко ли хора въздишат по чуждите снимки.
Изгледи, почивки, любовници... Винаги и нявсякъде има поводи за завист.
cefulesteven, хубаво си уцелил момента, хубав е и увода, хубаво е и описанието на промиването...
една сбъдната въздишка...
хареса ми, много
Колко ли хора въздишат по чуждите снимки.
Изгледи, почивки, любовници... Винаги и нявсякъде има поводи за завист.
cefulesteven, хубаво си уцелил момента, хубав е и увода, хубаво е и описанието на промиването...
една сбъдната въздишка...
хареса ми, много
Благодаря ти. И усмивки.
27.10.2009 16:27
Относно егоизма-ще ти отговоря с цитат--"Като, че ли един друг разум, използва грешките на тялото ни, за да ни открие онази красота, която нашият разум не е способен да постигне." Пак питам коя красота-на моментното изживяване-и това ако не е егоистично-да нараняваш другите ,за да познаеш красотата... За възвишеността-справка третата ваничка или аз съм в грешка,че тази тяхна нощ ще се озове там-ценен спомен,който трябва да се пази от опошляване-според разказа ти поне за фотографа ще бъде така,за лирическата героиня не мога да съм сигурна.Моето лично виждане е,че просто фактът,че си бил с някого за една нощ и ви е било хубаво не може да се сложи графата безкрайно ценни спомени.
27.10.2009 16:43
Относно егоизма-ще ти отговоря с цитат--"Като, че ли един друг разум, използва грешките на тялото ни, за да ни открие онази красота, която нашият разум не е способен да постигне." Пак питам коя красота-на моментното изживяване-и това ако не е егоистично-да нараняваш другите ,за да познаеш красотата... За възвишеността-справка третата ваничка или аз съм в грешка,че тази тяхна нощ ще се озове там-ценен спомен,който трябва да се пази от опошляване-според разказа ти поне за фотографа ще бъде така,за лирическата героиня не мога да съм сигурна.Моето лично виждане е,че просто фактът,че си бил с някого за една нощ и ви е било хубаво не може да се сложи графата безкрайно ценни спомени.
1. Не съм се ядосал.
2. --"Като, че ли един друг разум, използва грешките на тялото ни, за да ни открие онази красота, която нашият разум не е способен да постигне." -това са думи на героинята, а не моите. Мисля, че читаталя е достатъчно интелигентен и индивидуален, за да има свое собствено отношение към случката, към разсъжденията на героите, на които съм дал свобода и да реши, за себе си: прави ли са или не са. Това, което героинята ми намира за "ценни спомени" за мен може и да не е възвишено, нито съм изразил с каквото и да е било, че е възвисено. Това са си нейни ценности, индивидуални, които аз не мога да отрека, защото не съм толкова безгрешен, че да хвърля камъка срещу нея.
3. Твоето лично виждане си е твое лично виждане. Както моето лично виждане си е мое лично виждане. Както и това на всеки един от читателите, относно: "интимното изживяване за нощ и безкрайно ценните спомени". Както и виждането на героинята си е виждане на героинята.
Ако хвана да огранича героинята или да огранича всичките си герои в свои лични виждания и да им отнема свободата, която е живот, по-добре да се откажа да пиша и да се захвана с нещо друго.
4. И за да не ми бъде приписано отново нещо, отговарям предварително: не съм ядосан, отговарям в подобаващ тон на конкретни въпроси.
Като всеки човек уважавам мнение, което ми дава правото да уважавам и своето, иначе бих бил мазохист.
27.10.2009 17:18
1. Имам отношение към случката. То е на различни нива и не засяга само морала на героите. Освен това: моето отношение не е чак толкова важно. По-важно е какво то ще предизвика у читателя. Оставил съм достатъчно висящи въпроси, а отговорите нека да си ги търси всеки сам. Целта ми е по-скоро да предизвикам мислене, а не да затворя в своите мисли другите.
2. Не отричам, че съм един разказвач, но не знаех, че разказвачите не пишат и не творят. Всъщност, нямам претенции. Ако е така. Е й?
27.10.2009 17:27
27.10.2009 17:34
Стефане,мисля си ,че е под достойнството на твореца да се защитава.Поздрави!
Описвам само когато трябва, при това щриховано, отново е от значение за героите, мотив за постъпката им, но това е в най-общи линии. В случая няма, никакво, никакво задълбаване.
Кажи какъв е цвета на косата й?
Какъв е цвета на очите й?
Висока ли е ниска ли е?
Освен нейното твърдение, че е красива, нищо друго в случая няма, а нейното твърдение не означава, че е красива, а означава: че се харесва.
Което е вече психологически рисунък, а не физически.
И понеже спомена "повърхностно", съжалявам, но повърхностно е това подмятане.
Последното:))) Ама последното за което може да стане въпрос в този декор, в този сумрак на лабораторията е физиката на героите. Това, че ти изглеждат красиви си е постижение.
27.10.2009 17:43
Стефане,мисля си ,че е под достойнството на твореца да се защитава.Поздрави!
:)))
Те са си красиви, но колкото и хубаво да успявам понякога да опиша външността им, пак не е толкова добре, колкото си е обективно, за това доколкото съм способен, просто разчоплям въображението, а нататък...фантазията на читателя. :))))
И мен си ми е гот да го правя.
27.10.2009 18:55
А към другия анонимен,който не иска да бъде критикуван,да не публикува. Нали затова хората са различни и ма различни мнения,а не хор от възхитени възгласи.Явно си доста комплексиран,творецо, щом не харесваш мнения,различни от похвала
27.10.2009 18:59
27.10.2009 19:02
27.10.2009 19:09
А към другия анонимен,който не иска да бъде критикуван,да не публикува. Нали затова хората са различни и ма различни мнения,а не хор от възхитени възгласи.Явно си доста комплексиран,творецо, щом не харесваш мнения,различни от похвала
Къде съм показал, че не харесвам мнението ти. Напротив: отговарям ти, но май ще спра. Ти приемаш отговорите ми, за нехаресване, но поне не можеш да ме обвиниш в безотговорност, защото отговарям:))) а не оставям без-отговор.
Опитвам се да бъда аргументиран, конкретен и придържащ се към дискусията, която твърдиш, че искаш да предизвикаш, но явно не съм достигнал нивото ти.
Достатъчно е да хвърля едно око на диалога ни горе и да видя в твое лице, какво е аргументираност и конкретност във водене на дискусия.
И разбира се, има с какво да ме накараш да се почувствам комплексиран:))) С тези високи като стойност стил и умение за водене на дискусия, съображения с аргументите на другия и ясната цел на критическата забележка.
Само в едно не мога да се съглася, че в отговарянето на поставен въпрос, човек проявява нехаресване към различното мнение.
Поздрави и усмивки:)))))
Ще си дойде от само себе си. :)
Не знам защо сега се сещам за "Разкрепостена изкусителка на средна възраст". Може би, защото пак ставаше въпрос за красотата като проклятие.
27.10.2009 19:20
27.10.2009 19:30
Адресирала си много неясно коментара, в конкретният случай се отговаря на мой пост, от което следва да се разбира, че ироничното: творецо е отправено към мен, защото всички останали са отговарящи, но явно съм в грешка и пак не съм разбрал написаното под редовете...
Сега ми кажи къде и кой е казал, че физическата красота е всичко и е най-важното, защото много пъти прочетох текста нагоре и разказ и отговори, и нещо подобно не открих. Честно: подобно нещо не си спомням нито да съм писал, нито да съм твърдял някъде, така че разбери ме, просто си питам и не ми се ядосвай: защо трябва да ми го пишеш това?
Въпросът е да го приеме, когато е наистина критика, а мисля, че въпросният творец се държи адекватно в случая, както и във всички подобни. Извинявам се за намесата, но при този начин на комуникация, ако не те разбират, в повечето случаи означава, че не се изразяваш правилно, ако знаеш какво искаш да кажеш.
Колкото до морала, ценностите и въздишките - светът е шарен, а въпросът "как може..." няма място в опит за "дискусия", щом става дума за лично мнение.
Не се надявам да ти хареса мнението ми, но смея да се надявам да го приемеш.
27.10.2009 19:59
До 35 вярвам,че това е възможно,но не това е водещото
27.10.2009 20:01
До 35 вярвам,че това е възможно,но не това е водещото
Тук ще помоля за конкретност. Искам едно заглавие и един разказ, в които да съм казал пряко или да съм внушил по какъвто и да е било начин, че визията е най-важно. Говириш в множествено число, казваш "разказите" от всички тях, все ще намериш един в който да ми покажеш, че съм защитавал подобна теза: че е важна само визията.
Искам конкретност, за да мога да ти отговоря. Иначе смятам, че подобно твърдение ми е извън ценностната система, много е далечно от нея и не мисля, че с удоволствие бих го споделил, с такова удоволствие каквото пиша разказите си.
27.10.2009 20:10
27.10.2009 20:11
Точно пък в "Обичам я, защото я...обичам" най-малко визията е от значение. Това разказче е полет на мисълта, опитвам се да говоря от името на онзи непознат дух, на онази вън от всички ни познати категории, онази искрица на влюбването, която ни води към някого.
Не към качествата му, а към човека под тях.
Под физическа красота. Под облекло и стил. Под житейска роля. Под интелект. Под характер.
Когато сме силно влюбени, не се нуждае от логическо обяснение, какво точно харесваме и изглежда няма значение дали харесваме нещо. Има друго, което ни привлича, което даже не изглежда да е от този свят, а е като програмирано на небесата...Много преди да ни има...
Затворникът е духа. Затворът е тялото. Двамата са един и същ човек. Духът се чувства затворник, защото я обича силно, но я докосва само чрез тялото.
Малко фентъзи, малко магия, метафора на една силна обич.
То дори самото заглавие го казвам ясно. Не е "Обичам я защото е красива", а и той не знае защо, което означава, че е много повече от външност.
Съжалявам, но ти си го прочела така. Защото може би това си търсила.
Искам да видя наистина къде съм описал визия, като по-важно от всичко.
27.10.2009 20:40
27.10.2009 20:45
Прочетох го и останах с впечатление, че не си прочела разказа, но това смятах да го премълча, защото най-вероятно греша.
Препоръка: не ме чети, явно не съм това което харесваш, не съм ти четивото, просто четеш нещо друго, не това което е написано, не си заслужава да си губиш времето.
Защото, окончателно ме увери, че не говорим на един език и ни трябва преводач.