Синът на кладенеца :: Още два часа, тиквичке, още два часа. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.03.2011 09:25 - Още два часа, тиквичке, още два часа...

Автор: cefulesteven Категория: Тя и той

Прочетен: 5796 Коментари: 26 Гласове:

Последна промяна: 02.03.2011 13:56

Едва не я отнесох. Вървеше по средата на пътя, сърцето ми подскача, опитвам се да не й крещя, че и без друго текат сълзите й. Едва ли има и шест, какво търси в тази пустош, а и часът е двадесет и три ум не ми го побира. Проблясват и мълнии, ще завали всеки момент. Не прилича на изоставено дете, добри грижи са полагани, косата й пада до кръста, гъста е, черна, очите й кафяви, облечена е с вкус. Не може да отговори само какво търси на пътя, бърка ме с баща си, обяснявам й, че не съм баща й, гледа ме недоверчиво и объркано, после ми казва, че много приличал на мен, а имали и същата кола, каза името на градчето, сетих се къде е, на около десет километра в страни от пътя. Знаех, че е голямо село, но кога е станало градче, нямам представа. Питам я на няколко пъти сигурна ли е, че е оттам, кима ми, но се колебае. Нещо се спира в гърлото й:
-Ти наистина ли не си тате? – така ме гледа, че ме просълзява.
-Не, не съм баща ти…
Сдържам се да не кажа: „за съжаление”, изведнъж ми се прииска да съм баща й.
-Знаеш ли си адреса?
-Не, но мама работи в „Нимфата” и сигурно още е на работа.
-Това е едно място където чичковците пият.
-Казва се кръчма. – обяснява ми.
Усмихна ме за миг.
-Ще те заведа.
-Наистина си точно като баща ми, но си…-замисли се. – Същият…-дълго търси думата-Ни си непознат. Тръгнахме към морето, но аз заспах. И сънувах, че се събуждам и го питам: Стигнахме ли? А той ми казва: Още два часа има тиквичке, още два часа.
-Ще разберем какво е станало?
Така си мислех, само така си мислех. Много беше уморена, дори и последните си думи изрече с усилие и заспа на седалката. Протегнах ръка назад, напипах кожената шуба и я хвърлих върху нея.
Около час търсих „Нимфата”и се въртях по улиците. Още работеше, а когато паркирах и махнах шубата – под нея нищо. Спря ми дъха. Никакво момиче.
Да е избягала, кога! Не съм спирал. Ровя в паметта си. Невъзможно е. Но не съм спирал. Слизам от колата, краката ми треперят.
„Ако съм сънувал, ако е било халюцинация, откъде пък ще знам, че има кръчма „Нимфата”
Влизам, пред приключване е, жената ми казва, но забелязва, че не съм добре. Малката би могла да й е дъщеря, имат обща прилика.
-Какво ви е? – пита ме – Зле ли сте?
-Да е изчезвала дъщеря ви?
Гледа ме объркано.
-Кажете!
-Не, аз нямам дъщеря, нямам деца. Дете ли намерихте?
Не помня кога съм седнал, донесла ми е вода, пита ме искам ли водка, за нейна сметка. Промърморвам, че съм с кола, а тя хладно се изсмива.
-В това състояние няма да караш, нали! И с водка и без водка.
-Може ли да се намери хотел по това време? Трябва да се наспя, утре ще пътувам.
-Съмнително е, че ще можеш да се наспиш, но е сигурно, че в хотела за който се сещам ще те изядат дървениците. Един път можеш да нарушиш моралният си принцип и да приемеш поканата за нощувка на първата срещната. Не си оттук и не знам какво ти се е случило, но не изглеждаш добре. Е? Ще продължим ли в къщи?
Няма сексуален намек в поведението й, а усмивката й макар и очарователна е просто човешка.
Не живее далече, страх ме е, че ще ме помисли за луд, но й разказвам историята.
-Тук, в тези гори самотата може да говори. – изрича ми съвсем сериозно.
-Моля?
-Било е изолиран свят, напълно изолиран. И днес все още е, не колкото някога, но все пак. Човек няма дух на самотник и за да оцелее тук, природата е създала този феномен. Чувала съм легенди и все не им вярвах, докато самотата един два пъти не проговори и на мен. – засмя се – А може и да съм полудявала, но сега като ми разказваш какво ти се е случило или лудите ставаме двама или легендите са верни.
Сипва водка и на себе си, пием чашите. Усмивката й става по-докосваща, по-близка я чувствам.
-Благодарна съм на малката нимфа, че ни запозна. – изричам й, а тя навежда глава, после я вдига рязко, отмята назад косата.
Целуваме се. Дръпва се като попарена. Смущение изписано по лицето й, чувство, че извършва нещо нередно. Малко по-хладен е гласа й в началото, после си говорим за туй онуй, най-различни неща, времето тече. Накрая ни се струва, че сме заедно от години и няма нищо по-обикновено да правим секс, а после да заспим.
На другата сутрин следват разговорите ми по телефона. И без друго смятах да напускам. Щастлива е, че оставам с нея. Тя спа още час след като бях отворил очи. Светеше ми една червена лампа.
Мислех си за странното видение. Не може момиче да се изпари, а думите: „самотата ти говори” – плашеха ме. На тридесет и една съм. Може да се каже успяващ. С каквото и да се захвана, върви ми. Не се заробвам, все търся новото, защото знам, че мога. В интимен план – пълен провал. Официално съм имал и брак и развод, но реално чувство, че съм имал близост получих тази нощ. Сделка е било всяко докосване, бартер на ласки от които двама нормални се нуждаят, без страст, без този импулс и споделеност. И ако в първата нощ имах усещането, че сме заедно от години, то последвалите години минаха за мен, толкова бързо колкото първата нощ.
Момичето ни приличаше на онова което ме доведе тогава в селцето. Малко е да се каже: приличаше. Бяха абсолютно идентични, но се мъчих да го забравя, твърде необяснимо ми идваше и го споделих един – единствен път с вече умиращата ми съпруга. Химеотерапиите не й помогнаха. Всичко възможно направихме, отиваше си, а тогава за последен път беше в съзнание. Казах й, че двамата открихме момичето което в онази нощ съм търсил. Болната се усмихна и усмихната заспа.
С малката много не бързахме при подготовката ни за заминаване. Загубихме почти цял ден. Попита ме, ще се връщаме ли, а не знаех какво да й отговоря. Не беше виждала още морето. Тръгнахме едва на свечеряване. Много беше уморена и дори последните си думи изрече с усилие и заспя. Протегнах ръка назад, напипах кожената шуба и я хвърлих върху нея.
След около тридесет минути се размърда.
-Стигнахме ли? – попита ме търкаща очи.
-Още два часа, тиквичке. Още два часа.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

Ново плагиатство! Втора кукувица издава стихосбирка с крадени стихове!

Кучето

Коментари

1. karambol5 - Отново невероятен ! Поздрави !
02.03.2011 09:41

Отново невероятен ! Поздрави !