- Наистина ли толкова ме искаш… Престани… Спри дотук… Спри… Наистина ли толкова ме искаш?
- Вържи ме здраво с тези твои коси. Не искам да те изпускам. - рече й след седмица.
- Не знаеш какво говориш - рече му мило тя и го целуна. - Но е добре, че мислиш така. Вече е късно.
- Отпуската ми свърши. Ще трябва да се връщам.
Зачуди се, че не държеше много на брак. Даже малко се озадачи.
- Тъй и тъй си вързан с косите ми.
- Смяташ ли, че това е сигурна гаранция.
Изобщо всичко беше приятно до деня, в който се отдалечи за пръв път от нея.
Зави му се свят. Овладя се миг, преди да падне. Тогава иззвъня телефонът му…
- Къде си… - по гласа й личеше, че е изпаднала в паника.
- Ще се оправя ли? - беше първият му въпрос.
- Моля те, успокой се. Все някога…
Когато вече беше в прегръдките му, завърши изречението си.
Тя кимна. Лицето й беше още мокро от сълзите.
- При всяко отдалечаване от теб ставам по-възрастен, така ли?
Пак даде безмълвното си потвърждение.
- Бях много… много те исках тогава.
- Ясно. По-късно защо не ме предупреди?
Не му отговори. Само тъжно, много тъжно се усмихна.
Изпита объркване. Повече ли я обичаше, или напротив?
Метален вкус имаше в устата му, когато я целуна.
- Да не си мислиш, че съм правил опити да бягам? Че къде…
Искаше да говори ласкаво, а гласът му излизаше хладен и суров.
- Няма къде. Ти си ме завързала с косите си, нали?
Очите й се насълзиха, но сега не искаше да я утешава. Дори му правеше удоволствие, че вижда болка.
Тогава тя избухна в ридания и му домиля. Прегърна я.
- Успокой се, трябва да свикна.
Не му отговори. Заби с юмруци по възглавницата.
Доста пиха, когато я попита няма ли все пак начин да го развърже.
„Можех, но не пожелах. Защото те обичам…”
- За нищо на света! - прегърна я и я зацелува бързо. - За нищо на света!
- Глупчо! - засмя се и го удари с юмрук по рамото. - Как си позволяваш да остаряваш без мен?
Събуди се на последната спирка.
Възрастта му не беше се променила.
„Отрязала си е косите. Почувствала е…”
„Дали искам наистина да й го кажа…”
Пак набра. Не вдигаше. Може да си е изключила телефона.
От паника забрави номера на стационарния телефон.
„Вече ще остаряваме само заедно. Не с коси, с друго сме обвързани, а то вече не се реже…”
Това мислеше да й каже. Но телефонът даваше ли даваше свободно…
Точно така: да обичаш значи да обичаш и свободата на обичания или обичаната. И в същото време, когато обичаме, последното за което си мислим е личната ни свобода, защото свобода без любов не струва, защото свободата е в любовта и любовта дава само свобода.
04.03.2011 13:07
Поздрави, Стеф!
Поздрави, Стеф!
Много, много точно!
Свобода, която носим , като вътрешен порив и нейната искрена проява за нас и за хората, които обичаме.
И не само в любовта! Изобщо:) Тогава се чувстваме пълноценни и такива, каквито сме! Способни сме на невероятни неща..
Поздрави и усмивки за хубавия разказ! Благодаря ти!
Свобода, която носим , като вътрешен порив и нейната искрена проява за нас и за хората, които обичаме.
И не само в любовта! Изобщо:) Тогава се чувстваме пълноценни и такива, каквито сме! Способни сме на невероятни неща..
Поздрави и усмивки за хубавия разказ! Благодаря ти!
Любовта и свободата са едно. Болезнено е, когато започнат да се разграничават, тогава нито свободата е свобода, нито любовта любов.
Голяма шега на езика ни е значението, което понякога се влага в думите: свободен или свободна, когато става дума за мъж или жена, без любима или без любим. Това сякаш автоматично изважда от свободните останалите, но някак си не съм способен да го приема. Струва ми се абсурд. Споделянето на свободата не е ограничаването й, а напротив.
Любовта е най- висшата добродетел на човека:) Става дума за любовта, която не изключва никого.Тя е свобода, която се проявява в отношението ни един към друг.
Истинската любов, не се нуждае само от лична връзка и лично отношение.
Тя е преди всичко свободата да изразяваш най- хубавото от себе си и да оценяваш човека до теб, Стеф! :)
Любовта е най- висшата добродетел на човека:) Става дума за любовта, която не изключва никого.Тя е свобода, която се проявява в отношението ни един към друг.
Истинската любов, не се нуждае само от лична връзка и лично отношение.
Тя е преди всичко свободата да изразяваш най- хубавото от себе си и да оценяваш човека до теб, Стеф! :)
Написа го точно така, както го чувствам. Бъди благословена, Миаа!
Това не са суперлативи. За красотата на душата, за съкровеното тайнство, което носиш, за надеждата и вярата, която споделяш и посланията изпълнени, сякаш от безкрайната Вселена , ти благодаря още веднъж от сърце!
Бъдете благословени с Неслънчице:)
05.03.2011 21:19