Постинг
28.04.2009 07:48 -
Еротични стихове
Както и да е, не мога да го приема.
Потъвам в нирвана и не чувам, ама изобщо не чувам глупостите на моята велика сладострастница, милата ми бивша, ангела на порока, любовният вампир създаден да прави света разрушителен и интересен, фаталната жена.
Откакто не сме заедно, станахме приятели. Животът й е абсурдни сюжети, умирам си от кеф да слушам за изпълненията й. Велика и дива е, ненормална или по-скоро свръхразумна. Носи се по гребена на хаотичното, изпаднала в екзалтация.
Не се срещаме често, не злоупотребяваме с желанията си за рецидиви и не прекрачваме границата. Интересна жена, а и аз съм интересен мъж. Щом тя си го мисли, значи е така.
Сега обаче не мога и не мога да се съглася с нея. Първо, тя не обича да разказва за новите си гаджета. Знае, че съм мъж и половина и си мисли, че не ми е приятно. Всъщност доста любопитно ми е.
Този път обаче темата на разговора си беше точно за някой си. Личеше си, че е влюбена. Не можех да повярвам. Живяла е с мен – следователно не съществува друг в който е възможно да биде влюбена, па ако ще да е клонинг на Зевс. Сигурно се опитва да ме дразни, но няма да се получи. Не й вярвам. Сложих си любопитния поглед и от учтивост нотки лека ревност под езика, но всичко това беше само да не я засегна с безразличието си. Тя е разкошна дриада и не заслужава подобно отношение, но все пак не ми се вярва да е влюбена в някого. Ако беше по-глупава, щях да я смятам за увлечена, но даже и това не е.
Не ми отговори веднага. Даже се опита да отклони темата, но не се получи. Изглежда онзи там не излизаше от главата й. После ми призна, че харесвала еротичните му стихове, а аз повиках сервитьорката и й поръчах да ми донесе въже. Попитах я дали полилеите са здрави. Нямаше никакви полилеи и трябваше да търся някъде на улицата място където да вържа клупа и да се обеся.
-Моля те, бъде по-сериозен. Какво толкова смешно.
-Господи мила! Кажи ми, че не тече във вените му кръв, а мляко и мед, че под ноктите му има златен пясък, че устните му са от опиум, а в джобовете си е пъхнал Швейцария, че е по-здрав от Шварценегер, че е по-благороден от Швайцер, че е храбър, остроумен, рок-звезда или нищо от това, но носи някакъв си сексапил и е замътил малката си главичка. Ще ти повярвам, мила. Ще ти повярвам. Недей ми казвай само, че си падаш по еротичната му поезия, след като си имала мен.
Млъкнах и шеговитото ми настроение изчезна. Притъмня ми. Намразих я. Как можа да ми го каже. Защо ми отмъщава след толкова години. Всичко беше толкова добре между нас. Как може да си позволи да ми каже, че някой пише по-хубави еротични стихове от моите и точно за това си падала по него.
По-добри от моите няма и толкова. Идеше ми да я убия, да я изнасиля, да я изпратя назад в историята при динозаврите и да я забравя там.
Не, разума й е замътен. Не може да е истина. Не знам каква магия и е направил онзи там, но това не можеше да е вярно.
-Е, добре. Покажи ми нещо негово. Носиш ли?
Усмихна се. С треперещи пръсти отвори чантата и извади цяла папка разпечатки.
Разбира се нямах намерение да чета всичко.
Разгърнах папката и ми олекна. Не беше толкова добър. Изобщо не беше добър. Слава Богу. Да ми взима любимата, но не и да ми отнема короната която лично Ерато ми е сложила. За миг повярвах, как можах. Жените нямат трезв поглед. Влюбят се и обекта на чувствата им се превръща във всичко най-велико. Няма да я наранявам, ще се опитам да кажа нещо хубаво за стиховете му, макар и трудно ще намеря какво. Самите се убедете:
„Мъхът по сенчистите наклони,
когато е позлатен с роса
и ухае на кремове
и маргаритки
и е фин като мисли
преди зазоряване…
Прилича на короната от кадифе
над бедрата ти…”
Всички бяха от този сорт. Погледнах папката, най-малко петстотин страници Times New Roman с големина на букви 10.
Замислих се, замислих се, наистина много се замислих, но не успях да кажа нищо хубаво за поезията за любимият й. Само въздъхнах дълбоко и промърморих:
-Щом ти харесват. За теб ли са?
Изчерви се, а на мен ми стана смешно преди да избухна:
-Кажи! Кажи какво им е толкова изключителното на стиховете!
-Писани са с език.
-Какво?!
-Удрял е клавиатурата не с пръсти, а с език.
Потъвам в нирвана и не чувам, ама изобщо не чувам глупостите на моята велика сладострастница, милата ми бивша, ангела на порока, любовният вампир създаден да прави света разрушителен и интересен, фаталната жена.
Откакто не сме заедно, станахме приятели. Животът й е абсурдни сюжети, умирам си от кеф да слушам за изпълненията й. Велика и дива е, ненормална или по-скоро свръхразумна. Носи се по гребена на хаотичното, изпаднала в екзалтация.
Не се срещаме често, не злоупотребяваме с желанията си за рецидиви и не прекрачваме границата. Интересна жена, а и аз съм интересен мъж. Щом тя си го мисли, значи е така.
Сега обаче не мога и не мога да се съглася с нея. Първо, тя не обича да разказва за новите си гаджета. Знае, че съм мъж и половина и си мисли, че не ми е приятно. Всъщност доста любопитно ми е.
Този път обаче темата на разговора си беше точно за някой си. Личеше си, че е влюбена. Не можех да повярвам. Живяла е с мен – следователно не съществува друг в който е възможно да биде влюбена, па ако ще да е клонинг на Зевс. Сигурно се опитва да ме дразни, но няма да се получи. Не й вярвам. Сложих си любопитния поглед и от учтивост нотки лека ревност под езика, но всичко това беше само да не я засегна с безразличието си. Тя е разкошна дриада и не заслужава подобно отношение, но все пак не ми се вярва да е влюбена в някого. Ако беше по-глупава, щях да я смятам за увлечена, но даже и това не е.
Не ми отговори веднага. Даже се опита да отклони темата, но не се получи. Изглежда онзи там не излизаше от главата й. После ми призна, че харесвала еротичните му стихове, а аз повиках сервитьорката и й поръчах да ми донесе въже. Попитах я дали полилеите са здрави. Нямаше никакви полилеи и трябваше да търся някъде на улицата място където да вържа клупа и да се обеся.
-Моля те, бъде по-сериозен. Какво толкова смешно.
-Господи мила! Кажи ми, че не тече във вените му кръв, а мляко и мед, че под ноктите му има златен пясък, че устните му са от опиум, а в джобовете си е пъхнал Швейцария, че е по-здрав от Шварценегер, че е по-благороден от Швайцер, че е храбър, остроумен, рок-звезда или нищо от това, но носи някакъв си сексапил и е замътил малката си главичка. Ще ти повярвам, мила. Ще ти повярвам. Недей ми казвай само, че си падаш по еротичната му поезия, след като си имала мен.
Млъкнах и шеговитото ми настроение изчезна. Притъмня ми. Намразих я. Как можа да ми го каже. Защо ми отмъщава след толкова години. Всичко беше толкова добре между нас. Как може да си позволи да ми каже, че някой пише по-хубави еротични стихове от моите и точно за това си падала по него.
По-добри от моите няма и толкова. Идеше ми да я убия, да я изнасиля, да я изпратя назад в историята при динозаврите и да я забравя там.
Не, разума й е замътен. Не може да е истина. Не знам каква магия и е направил онзи там, но това не можеше да е вярно.
-Е, добре. Покажи ми нещо негово. Носиш ли?
Усмихна се. С треперещи пръсти отвори чантата и извади цяла папка разпечатки.
Разбира се нямах намерение да чета всичко.
Разгърнах папката и ми олекна. Не беше толкова добър. Изобщо не беше добър. Слава Богу. Да ми взима любимата, но не и да ми отнема короната която лично Ерато ми е сложила. За миг повярвах, как можах. Жените нямат трезв поглед. Влюбят се и обекта на чувствата им се превръща във всичко най-велико. Няма да я наранявам, ще се опитам да кажа нещо хубаво за стиховете му, макар и трудно ще намеря какво. Самите се убедете:
„Мъхът по сенчистите наклони,
когато е позлатен с роса
и ухае на кремове
и маргаритки
и е фин като мисли
преди зазоряване…
Прилича на короната от кадифе
над бедрата ти…”
Всички бяха от този сорт. Погледнах папката, най-малко петстотин страници Times New Roman с големина на букви 10.
Замислих се, замислих се, наистина много се замислих, но не успях да кажа нищо хубаво за поезията за любимият й. Само въздъхнах дълбоко и промърморих:
-Щом ти харесват. За теб ли са?
Изчерви се, а на мен ми стана смешно преди да избухна:
-Кажи! Кажи какво им е толкова изключителното на стиховете!
-Писани са с език.
-Какво?!
-Удрял е клавиатурата не с пръсти, а с език.
Стил - неповторим, характерен, единствен, индивидуален, изненадващ... Това си ти! Желая хубав ден!
цитирайДобро е, само си представих как някой пише на моята клавиятура с език, дето е от......... сега ще се сетя коя година е , на 6 или 7 години тоест 2002 и 3, и е чистена само 2-3 пъти. :)
цитирайНе съм прочела последното ти произведение - само се усмихнах като видях броя на постингите!:)))
1828! А снощи бяха 1827!
Браво! Така те искам!!!
Ще го прочета по-късно и ти обещавам да ти "дръпна" една критика...не ти е работа...:)))
Много усмивки и...МАРШ, лоши мисли!:)
цитирай1828! А снощи бяха 1827!
Браво! Така те искам!!!
Ще го прочета по-късно и ти обещавам да ти "дръпна" една критика...не ти е работа...:)))
Много усмивки и...МАРШ, лоши мисли!:)
4.
firefly1 -
Отново неочакван завършек пров...
28.04.2009 12:40
28.04.2009 12:40
Отново неочакван завършек провокиращ мислите на читателя. Това,че са писани с език дали трябва да се разбира в буквалния смисъл? Аз го разбирам така: Първият поет може да е писал прекрасни стихове,но толкова се е възгордял от това,че е смятал,че няма равен на него , той е забравил да влага истински чувства в поезията си, докато другият автор е писал така,че в поезията си е вложил всичко от себе си и така е спечелил жената. Понякога прекаленото самочувствие на някой хора може да им изиграе лоша шега.
Но може и да се разбира буквално,че наистина е писал с език, защото примерно е инвалид, но не се е отказал от писането. Аз бях гледала рисунки, на хора които са рисували с уста и те наистина бяха невероятни не зная как са успели да нарисуват тези прекрасни неща с уста...
Желая ти приятен ден! :)
цитирайНо може и да се разбира буквално,че наистина е писал с език, защото примерно е инвалид, но не се е отказал от писането. Аз бях гледала рисунки, на хора които са рисували с уста и те наистина бяха невероятни не зная как са успели да нарисуват тези прекрасни неща с уста...
Желая ти приятен ден! :)
Хубав нека е и за теб, извинявам се за закъснението за одобрение, тази модерация много ме бърка.
Благодаря ти.
цитирайБлагодаря ти.
И моята си е същата:D
Затова и пиша с друго...Имам предвид: с пръсти.
Поздрави и усмивки.
цитирайЗатова и пиша с друго...Имам предвид: с пръсти.
Поздрави и усмивки.
Весело разказче е, не е ново.
Усмивки.
цитирайУсмивки.
Не бях се замислил над тези прочити и ми отварят наистина много врати. И аз съм чувал, че и виждал по телевизията, инвалид - художник да рисува с уста.
И ти благодаря.
Усмивки, много за теб.
цитирайИ ти благодаря.
Усмивки, много за теб.
...Кажи ми, че не тече във вените му кръв, а мляко и мед, че под ноктите му има златен пясък, че устните му са от опиум, а в джобовете си е пъхнал Швейцария...
Може да ти се види смешно, но познавам такъв човек. Пресрасен постинг,успех!
цитирайМоже да ти се види смешно, но познавам такъв човек. Пресрасен постинг,успех!
Усмивки. Благодаря ти, благодаря ти.
цитирай"Да ми взима любимата, но не и да ми отнема короната която лично Ерато ми е сложила."
Голяма истина. Мога и да умирам, и да съм по червено бельо...но има ли работа - извинявай, мила. :((
Моето скромно мнение: мъж има 2 съставляващи - ум и действие и това ги прави силен пол.
Автор, поздрави от мен.
цитирайГоляма истина. Мога и да умирам, и да съм по червено бельо...но има ли работа - извинявай, мила. :((
Моето скромно мнение: мъж има 2 съставляващи - ум и действие и това ги прави силен пол.
Автор, поздрави от мен.
12.
анонимен -
Дамммммм, с език. . . а нещо по - ек...
28.04.2009 15:55
28.04.2009 15:55
Дамммммм, с език... а нещо по - екзотично, например отговор от любимата набран с зърното на лявата гърда :)
Чакам продължение от любимата ти:Р
цитирайЧакам продължение от любимата ти:Р
Е написал стихотворението с език по тялото и. Изследвал го е.
„Мъхът по сенчистите наклони,
когато е позлатен с роса
и ухае на кремове
и маргаритки
и е фин като мисли
преди зазоряване…
Прилича на короната от кадифе
над бедрата ти…”
След това си го е написал на лист по съвсем стандартния начин. Но тя ги намира за най-еротичните, защото всеки път като ги чете си спомня как са написани и го преживява отново. Докато добрия стихописец съвсем не е способен да придаде еротиката си в действие. Добър е в словото, но слаб с действието. Много еротика браво.
цитирай„Мъхът по сенчистите наклони,
когато е позлатен с роса
и ухае на кремове
и маргаритки
и е фин като мисли
преди зазоряване…
Прилича на короната от кадифе
над бедрата ти…”
След това си го е написал на лист по съвсем стандартния начин. Но тя ги намира за най-еротичните, защото всеки път като ги чете си спомня как са написани и го преживява отново. Докато добрия стихописец съвсем не е способен да придаде еротиката си в действие. Добър е в словото, но слаб с действието. Много еротика браво.
Честно, самоиронизирах се в този момент. Все си мислех, че съм патологичен случай и направих много за да не ставам смешен и на себе си. Но ревнувал съм половинка повече от това, че харесва друг автор, отколкото друг мъж:))) Оказа се, с годините и от наблюденията ми в живота, че почти всеки артист си има такава ревност, но радвам се, че я превъзмогнах отдавна, че не я превъзмогван само смешниците.
Усмивки, усмивки за теб.
цитирайУсмивки, усмивки за теб.
О, направя ли продължение, ще е толкова горещо, че благоприличните които и сега си ме обвиняват в порнография сто процента ще пуснат петиция до СЕМ:)))
Благодаря ти.
цитирайБлагодаря ти.
Изненадахте ме с тези прочити. И ти и firefly1 .
Наистина ми отваряте идеи и сюжети за нови разкази.
Ето това е четенето с въображение, което най-ми харесва. Докато ме четеш все едно си създала нов разказ с тълкуването си.
Благодаря ти, благодаря ти.
цитирайНаистина ми отваряте идеи и сюжети за нови разкази.
Ето това е четенето с въображение, което най-ми харесва. Докато ме четеш все едно си създала нов разказ с тълкуването си.
Благодаря ти, благодаря ти.
Радвам се да видя,че продължаваш да пишеш:)))
Каквото и да е писал , както и да го е писал - писал го е само и единствено за нея.Само тя е разбирала неговия език...
Поздрави:))
цитирайКаквото и да е писал , както и да го е писал - писал го е само и единствено за нея.Само тя е разбирала неговия език...
Поздрави:))
И аз, и аз се радвам така, че ви има:)))
Хубаво го каза, обичта им изрича стиховете му, на по-силен език за нея.
цитирайХубаво го каза, обичта им изрича стиховете му, на по-силен език за нея.
19.
анонимен -
Ti s artist li se sravnqva6 be gal...
29.04.2009 12:59
29.04.2009 12:59
Ti s artist li se sravnqva6 be galfon?
цитирайНе се сравнявам, а съм.
И фенове като теб са ми доказателство.
:)
цитирайИ фенове като теб са ми доказателство.
:)
Търсене
За този блог
Гласове: 112561
Блогрол