Животът е доста интересен. Навремето пуших, като съм развълнуван, цигара от цигара. Но дори да я карам спокойно, нормално изразходвах от 15 до 30 цигари на ден. Не съм сигурен дали здравословните ми проблеми ме накараха да откажа пушенето или тогава си намерих още едно обяснение, защо трябва да приключа с тази малка радост. Когато започнаха психозите около забраната за пушене по заведенията, бях упрекнат в това, че разсъждавам като пушач. Е, непушач съм. Намирам забраната за възглупава. Трябва да кажа, че като бивш пушач: пушач цели 28 години, повече се дразня от цигарения дим, отколкото ако бях непушач. Страх ме е от рецидив, освен това миризмата ме изпълва и с носталгия и с връщане назад към едно време, в което съм имал малко повече надежди и доста по-малко възможности от сега. Не обичам цигарения дим, но продължавам да си мисля, че забраната за пушене по заведения е възглупава. Не мисля, че имам право да ограничавам със своите предпочитания другите. Мога да не вляза в заведение, но заради мен, някой да не пуши, не би ми било кеф. Не се промених, а странното е, че съм виждал ритора, който ме убеждаваше, че понеже съм пушач, затова съм бил против тази забрана, че пуши. Пуши в заведение, след като е наложена вече забраната, която той така усърдно защитаваше като непушач. Вярно, минали са години, които са били достатъчни той да измени принципите си, но тези години не са били достатъчно аз да ги променя. Около ковида, аналогичните случаи са безбройни: уверено започва да реди със забързан, равен, механичен тон, леко напевно неща, които си слушал цял ден по телевизия и радио: колко опасен е ковида, колко е безотговорно от моя страна да се разхождам без маска, колко е спасителна тя - маската, колко красива, колко божествена, колко показателна за културата на човек; иронично подмята, че се мисля за безсмъртен, че такива като мен са жертви на фалшиви новини, че сме конспиратори...и т.н. и т.н., а маската на тази личност (сборен, но съвсем реален образ) се навлажнява от избиващата пяна...Идва обаче време, когато три корпорации все пак си осигуряват пазар за ваксините у нас; аз - "неверника" се ваксинирам. Даже си бия три ваксини. Защото все пак съм технократ и знам, че науката не се развива без опитни зайчета, че поемам риск, но го поемам сам и това ми харесва. И това съм АЗ, същият който спори и с тази и онази личност не само за маските, а и за това: трябва ли или не, да бъдат задължителни ваксините. Бях категорично против. Още съм категорично против. С трите си ваксини съм против, а онази ми ти личност (сборна личност) се оказва неваксинирана, набавяща си някакви сертификати, по някакви си начини, за да бъде допускана тук и там, че и строго да следи дали останалите имат сертификати. Защо не се ваксинирала? Ами щяла да се ваксинира, но боледувала от нещо. И понеже става въпрос за сборна личност, отговорите, които съм чувал да ми дава са десетки: от автоимунни заболявания до чупен крак в детството, някакви странни мистични заболявания, за които нямало диагноза, че дори мигрена. Очаквах да спомене и за срамни въшки, получени на ученическа бригада. Не го направи. За обществото си останах антиваксър: с моите три ваксини, но няма никога, никога, никога да подкрепя задължително ваксиниране. Никога не бих и увещавал в публичното пространство хората да се ваксинират, не бих увещавал никого. И нищо не се е променило. За тротинетките - никога не съм карал тротинетка. Едва ли и ще карам. Оценявам, че е градския транспорт на бъдещето, че е елегантен технократски ход за решаване на проблема с градския трафик и замърсения въздух, но си обичам колелото. Не знаех, че рестрикциите ще стегнат толкова скоро и мен, като колоездач. И пак гледам същото, каквото и при горните случаи. Загрижени за обществото лелки, които застават на велоалеята, гледат като кози нанякъде или ръкомахайки разговарят по час и половина със своя приятелка, блокирали тесния път, принуждавайки колоездачите и тротинеткаджиите да ги обикалят. Безобразни шофьори, които потеглят с мръсна газ, които дрифтят, на задръстванията псуват; прекосяват градинки за да подминат колоната: всичко това са безобразия от Плевен, градът, който иска да наложи рестрикции на тъй наречените: дву и триколесни превозни средства. И народът изпада в екстаз. Същият народ, който приветства забраните за пушене в заведение, а продължава да пуши в заведения, който настояваше ваксините да са задължителни и ходи маскиран, а го е страх да се ваксинира.