За секунда или две се унесох. Не повече. И видях най-красивата усмивка. Слънце ме озари. Изгрев ме погълна. Врабчета заиграха със слънчеви зайчета. Лунен тих океан ме разтвори в себе си. Лава заля слабините ми, заподскача сърцето ми. Венера се събличаше в една усмивка. Сладострастни харпии ме разкъсваха. Очертанията на хармонията се изписваха в убийствена прямота. Красотата бе погълната от съблазънта....

Целият разказ