Постинг
29.07.2009 07:44 -
Чакалнята на бляновете
Проветлива е, а не се вижда и един отворен прозорец. Приятна температура, резедава и розова замазка. Огромна видеостена на която текат стари филмчета без глас. Стюардеси бутат талиги, предлагат на пътниците вестници, студени и топли напитки, алкохол и сандвичи. Включено е в цената на пътуването, а всички пътуваме до различни точки. Това е чакалнята на сбъдването, ако щете можете да я наречете на мечтите.
Няма разписание, разбира се.
Достатъчно е да имаш мечти и желание да чакаш. Не е неприятно, чакам от двадесет години. Вчера се запознах, всъщност пресилено е да се каже запознах, с момичето с което прекарах нощта. Мислех, че просто не са обявили името ми. Те обявяват името на всеки чиято мечта е пристигнала да го вземе. Той излиза. От вътре всички свързваме сбъдването с отпътуване, с някакво превозно средство, но всичко е направено така, че да създаде тази заблуда. Възможно е нещата да не изглеждат точно така. Тя приличаше на сбъднатите ми мечти. Ефектна, ефирна страст, отдава се до дъно. Часове ми трябваха за да съм напълно наясно, че я обичам. Не съм доверчив към желанията си. Нито от тези които вярват на първият поглед, първото докосване или нощ. Заблуждавах се обаче, че са ми трябвали години. Сутринта обаче, назоваха нейното име. И тя макар и скована тръгна към мечтата си. Дали с това не сбъдна моята. Почувствах, че съм щастлив и за нея, че е открила повече дори от тази нощ от това което беше между нас, колкото и щастливо и спонтанно да изглежда. Пак мина през главата ми, че просто не са назовали и името ми, а също с нея съм тръгнал. Десет минути по-късно пристигна един шумен тийнейджър, изглеждаше страховито в стероидният си ръст и видимо агресивното поведение. Нямаше време да разтрие рамото си, от пораженията които му е нанесла презрамката на тежкият сак. Назоваха името му. Почти недоволен тръгна към изхода, че не е имал времето да седне. Като, че ли го разбрах. Жена на средна възраст шумно му завидя:
-На нищо не прилича. Тук чакаме от толкова години, а той...Никаква организация...Следващият път, ще избера друга фирма...
Съвсем се е объркала. Едва ли има друга фирма и едва ли тя я е избрала сама. Всъщност, нямаше за какво да му завижда. Недоволен тръгна към изхода и ако се замисли малко ще разбере за какво.
По ирония на съдбата, следващото име беше нейното. Вратата се отвори, но тя не тръгна към нея, разплака се и избяга. Назад, откъдето беше влязла в чакалнята.
Наведох глава. Дали и за мен не е закъсняло? Но тази жена чака от едва две седмици, аз вече двадесет години.
Привечер дойде дамата с която пихме до късно. Не стигнахме до интимност, но разговора беше красив като интимност и тръпката почти достигаше тръпката при интимност. Дори не си спомням за какво си приказвахме.
-Сигурен ли си, изобщо, че искаш да назоват името ти?
-Да, сигурен съм.
-Помниш ли изобщо за какво си мечтал?
-Да, помня.
-Какво?
Казах й. Тя се засмя.
-Толкова е човешко. Не прилича дори на мечта. Чудно ми е, как най-малките неща най-трудно се сбъдват.
Засмях се и аз.
-Искаш ли нещо повече от тази нощ?
Не помня как деликатно отклоних изкусителното предложение. Много ми дойде.
-Добре е, че все още помниш за какво мечтаеш. И все още желаеш да изрекат името ти.
Пропуснах една малка подробност. Помнех каква беше мечтата ми, но бях забравил името си.
Няма разписание, разбира се.
Достатъчно е да имаш мечти и желание да чакаш. Не е неприятно, чакам от двадесет години. Вчера се запознах, всъщност пресилено е да се каже запознах, с момичето с което прекарах нощта. Мислех, че просто не са обявили името ми. Те обявяват името на всеки чиято мечта е пристигнала да го вземе. Той излиза. От вътре всички свързваме сбъдването с отпътуване, с някакво превозно средство, но всичко е направено така, че да създаде тази заблуда. Възможно е нещата да не изглеждат точно така. Тя приличаше на сбъднатите ми мечти. Ефектна, ефирна страст, отдава се до дъно. Часове ми трябваха за да съм напълно наясно, че я обичам. Не съм доверчив към желанията си. Нито от тези които вярват на първият поглед, първото докосване или нощ. Заблуждавах се обаче, че са ми трябвали години. Сутринта обаче, назоваха нейното име. И тя макар и скована тръгна към мечтата си. Дали с това не сбъдна моята. Почувствах, че съм щастлив и за нея, че е открила повече дори от тази нощ от това което беше между нас, колкото и щастливо и спонтанно да изглежда. Пак мина през главата ми, че просто не са назовали и името ми, а също с нея съм тръгнал. Десет минути по-късно пристигна един шумен тийнейджър, изглеждаше страховито в стероидният си ръст и видимо агресивното поведение. Нямаше време да разтрие рамото си, от пораженията които му е нанесла презрамката на тежкият сак. Назоваха името му. Почти недоволен тръгна към изхода, че не е имал времето да седне. Като, че ли го разбрах. Жена на средна възраст шумно му завидя:
-На нищо не прилича. Тук чакаме от толкова години, а той...Никаква организация...Следващият път, ще избера друга фирма...
Съвсем се е объркала. Едва ли има друга фирма и едва ли тя я е избрала сама. Всъщност, нямаше за какво да му завижда. Недоволен тръгна към изхода и ако се замисли малко ще разбере за какво.
По ирония на съдбата, следващото име беше нейното. Вратата се отвори, но тя не тръгна към нея, разплака се и избяга. Назад, откъдето беше влязла в чакалнята.
Наведох глава. Дали и за мен не е закъсняло? Но тази жена чака от едва две седмици, аз вече двадесет години.
Привечер дойде дамата с която пихме до късно. Не стигнахме до интимност, но разговора беше красив като интимност и тръпката почти достигаше тръпката при интимност. Дори не си спомням за какво си приказвахме.
-Сигурен ли си, изобщо, че искаш да назоват името ти?
-Да, сигурен съм.
-Помниш ли изобщо за какво си мечтал?
-Да, помня.
-Какво?
Казах й. Тя се засмя.
-Толкова е човешко. Не прилича дори на мечта. Чудно ми е, как най-малките неща най-трудно се сбъдват.
Засмях се и аз.
-Искаш ли нещо повече от тази нощ?
Не помня как деликатно отклоних изкусителното предложение. Много ми дойде.
-Добре е, че все още помниш за какво мечтаеш. И все още желаеш да изрекат името ти.
Пропуснах една малка подробност. Помнех каква беше мечтата ми, но бях забравил името си.
Мечтата ти се сбъдва, а ти не забелязваш и продължаваш да я чакаш. Често става така - да не оценяваме това, което ни се случва, да не разпознаваме мечтата си.
Поздрав, Стефан!
цитирайПоздрав, Стефан!
Прекрасно си го написал...Кое е по- важно, да мечтаеш и да полагаш усилие за да се сбъдне мечтата ти или да се оставиш на течението , да те превземе реалността и да правиш това, което другите ще харесат или ще одобрят? Защото нещата стоят точно по този начин..Аз си мисля , че по- важното е да бъдеш себе си и който те хареса ще те приеме такъв какъвто си. Поклон пред Теб.
цитирай
3.
анонимен -
аноним
29.07.2009 09:30
29.07.2009 09:30
Ако само мечтаем, кога ще живеем? Ще се изгубим в мечтите си като твоя герой.
цитирайМечтател...
цитирай
5.
анонимен -
ако не е писано
29.07.2009 10:43
29.07.2009 10:43
А ако не е писано на бляна ни да се сбъдне приживе, да продължаваме да го чакаме или да сбъднем нечий чужд, знаейки че вроденият ни човешки егоизъм няма да ни позволи да бъдем щастливи така или иначе...
цитирайИзключителен разказ! Няма човек без мечта. Всяка мечта си заслужава чакането. Щом е наша. И щом е мечта. А героят - забравил си е името, а мечтата - не! Страхотно е да прочетеш подобен разказ!
Благодаря, Стеф :)
цитирайБлагодаря, Стеф :)
scarletpearl написа:
..а ако чакаш повече от 20 години,дали няма да забравиш и мечтата си...
Благодаря ти...
Благодаря ти...
След месеци ще стана на четиридесет. Още не съм се отказал от някои детски мечти, друг е въпроса, че много други ги прередиха:))))
hel написа:
Мечтата ти се сбъдва, а ти не забелязваш и продължаваш да я чакаш. Често става така - да не оценяваме това, което ни се случва, да не разпознаваме мечтата си.
Поздрав, Стефан!
Поздрав, Стефан!
И това съм забелязал. Опомням се неочаквано, случило ми се е част от онова и съм част от онова, което някога/припомням си го неочаквано/ съм вземал за невъзможен блян и странно: без да съм по-нещастен от тогава, не бих бил и по-щастлив, ако не беше ми се случило и нещо друго освен сбъдването на тази стара мечта:)))
miaa написа:
Прекрасно си го написал...Кое е по- важно, да мечтаеш и да полагаш усилие за да се сбъдне мечтата ти или да се оставиш на течението , да те превземе реалността и да правиш това, което другите ще харесат или ще одобрят? Защото нещата стоят точно по този начин..Аз си мисля , че по- важното е да бъдеш себе си и който те хареса ще те приеме такъв какъвто си. Поклон пред Теб.
Абсолютно на същото мнение съм:)
анонимен написа:
Ако само мечтаем, кога ще живеем? Ще се изгубим в мечтите си като твоя герой.
Можем и да мечтаем живеейки и да живеем мечтаейки. :))))
Героят ми е твърде инертен. Реалист или по-конкретно, струва ми се екзистенциалист. Твърде наясно е със съществуването си, твърде точно и откровено гледа на себе си, от страни и на своите мечти и на мечтите на другите.
Нито нещастен, нито щастлив, просто съществуващ. Симпатичен е, но честно да ти кажа, боя се да бъда като него...
Благодаря ти, благодаря ти...
injir написа:
Мечтател...
Благодаря ти.
анонимен написа:
А ако не е писано на бляна ни да се сбъдне приживе, да продължаваме да го чакаме или да сбъднем нечий чужд, знаейки че вроденият ни човешки егоизъм няма да ни позволи да бъдем щастливи така или иначе...
Мисля, че щастието и сбъдването на мечтите не е едно и също. Често дори на сбъдването им се дължи разочарованието. :))))
vilit0 написа:
Изключителен разказ! Няма човек без мечта. Всяка мечта си заслужава чакането. Щом е наша. И щом е мечта. А героят - забравил си е името, а мечтата - не! Страхотно е да прочетеш подобен разказ!
Благодаря, Стеф :)
Благодаря, Стеф :)
Наистина, накрая се получи много ефектно, неочаквано даже и за мен, мечтите са нещо повече и от самоличността ни. Те я създават, макар и да са зависими от нея.
Благодаря ти от сърце:)
Стеф, поздрави отново, но на мен ми се струва, че докато чакаме една мечта се появяват и други и списъка расте, извикват името ни, сбъдват се мечтите ни, докато не се сетим за онази отпреди 20 години за която не са ни повикали, а защо ли...вероятно защото сме били заети да мечтаем и да увеличаваме списъка и не сме чули когато са ни повикали...
Ох, разфилософствах се пак, но така ми действаш понякога...Поздрави и усмивки...
цитирайОх, разфилософствах се пак, но така ми действаш понякога...Поздрави и усмивки...
15.
анонимен -
jikata
29.07.2009 14:47
29.07.2009 14:47
Здравей!
Благодаря - отново си написал нещо прекрасно!
Няма живот без мечти!
Е, вярно е, че повечето не се сбъдват, но....
Желая ти да не те напуска вдъхновението за писане!
Приятни дни и дочетене!
цитирайБлагодаря - отново си написал нещо прекрасно!
Няма живот без мечти!
Е, вярно е, че повечето не се сбъдват, но....
Желая ти да не те напуска вдъхновението за писане!
Приятни дни и дочетене!
16.
анонимен -
:)
29.07.2009 15:21
29.07.2009 15:21
Страхотен пост :) Харесва ми!:)
цитирайkass написа:
Стеф, поздрави отново, но на мен ми се струва, че докато чакаме една мечта се появяват и други и списъка расте, извикват името ни, сбъдват се мечтите ни, докато не се сетим за онази отпреди 20 години за която не са ни повикали, а защо ли...вероятно защото сме били заети да мечтаем и да увеличаваме списъка и не сме чули когато са ни повикали...
Ох, разфилософствах се пак, но така ми действаш понякога...Поздрави и усмивки...
Ох, разфилософствах се пак, но така ми действаш понякога...Поздрави и усмивки...
Много, много правилно разсъждаваш.
В случая, конкретно, мисля, че става дума и за един крайно уверен човек, човек който обича мечтата си, но е по-важното да я има, отколкото да я сбъдне. Това му дава и тази сила на духа с която гледа някак от страни, от горе живота си.
Но това му дава и самотата. И в по-голямото познание за себе си, губи онова свежото, първичното, може би, по-човешкото.
Възвишен и не толкова щастлив. Просто човек.
анонимен написа:
Здравей!
Благодаря - отново си написал нещо прекрасно!
Няма живот без мечти!
Е, вярно е, че повечето не се сбъдват, но....
Желая ти да не те напуска вдъхновението за писане!
Приятни дни и дочетене!
Благодаря - отново си написал нещо прекрасно!
Няма живот без мечти!
Е, вярно е, че повечето не се сбъдват, но....
Желая ти да не те напуска вдъхновението за писане!
Приятни дни и дочетене!
Това, което ми желаеш е всъщност Живота ми:)))
Благодаря ти.
анонимен написа:
Страхотен пост :) Харесва ми!:)
Благодаря ти.
Обезмълви ме...
..само си мисля, кое беше по-правилно.."Да мечтаеш живота си или да живееш мечтите си"?!
Чудесно четиво си сътворил...
цитирай..само си мисля, кое беше по-правилно.."Да мечтаеш живота си или да живееш мечтите си"?!
Чудесно четиво си сътворил...
ladyfriend33 написа:
Обезмълви ме...
..само си мисля, кое беше по-правилно.."Да мечтаеш живота си или да живееш мечтите си"?!
Чудесно четиво си сътворил...
..само си мисля, кое беше по-правилно.."Да мечтаеш живота си или да живееш мечтите си"?!
Чудесно четиво си сътворил...
Според мен: да разтвориш едното в другото:)))
Благодаря ти.
Търсене
За този блог
Гласове: 112561
Блогрол