Синът на кладенеца :: Неспособни сме да бъдем погубени

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.12.2015 16:47 - Неспособни сме да бъдем погубени

Автор: cefulesteven Категория: Изкуство

Прочетен: 874 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.12.2015 16:50

Time: Автор сте на 21 бестселъра, с продадени над 400 милиона копия на 140 езика, за читателите си сте енигма, наскоро избухна сензацията, че не сте писател, а актьор - лице на екип български автори, ще опровергаете ли слуховете.
С.К: Не, това е самата истина. Лице и тяло съм на стотици автори - неродени, прегазени от тежкия бит в България или изгубили живота си рано. Улавям неспокойните им души, приемам ги в себе си и всички те пишат с моите пръсти.
Time: Тоест, вие сте медиум...
С.К: Не точно, но така го наричат.
Time: Но как улавяте тези души?
С. К: Българската земя е заредена с кръв и болка, тя е моя майка и споделя с мен.
Time: Болка, кръв! Нима единствено това ви вдъхновява?
С.К: Те са по-скоро печата върху тайната на един ням свят, който има какво да ни разкаже.
Time: И за какво най-често разказва?
С.К: За надежда и когато взора надежда на види, за любов и в царството на омразата, за щастие дори в нещастието. Казах вече, това са историите на погубени души - пориви погребани в земята, пориви погребани в гърдите ни...
Time: В гърдите!
С.К: Десетилетия България е в тоталитарния режим на клептокрацията. В момента е управлявана от протурско, проислямистко правителство. То и сподвижниците му гледат на ценностите на обикновения българин като на крепостна стена, която им пречи да постигнат интересите си и се мъчат по всякакъв начин да я разрушат. Душата на истинския българин е потисната, мачкана непрестанно.
Time: Не е ли...непоносимо.
С.К: Да, но го понасяме.
Time: Как оцелявате?
С.К: Неспособни сме да бъдем погубени.
Time: Като, че ли това ви прави горд?
С.К: Не то. То ме кара да подиря кураж в миналото, в историята ни, при дедите ми, които са умирали с усмивка. От кал са въздигали училища, с пролятата си кръв са призовавали Господ. И той е слязъл при нас и още броди някъде сред нас.
Time: Отвъд болката и кръвта има ли нещо, което да ви бъде следата?
С.К: Животът и любовта.
Time: Твърде дуалистичен сте.
С.К: Такава е България, нали тя е майка ми.

Има ли смисъл да пояснявам, че интервюто е шега? Да, за всеки случай. Шега и не съвсем, защото макар никой не ме е питал си отговорих искрено.

Нагоре