България е едно голямо приключение, започнало преди хиляди години, с тракийска магия, която не е изгубила силата си и до днес; всяка педя земя е напоена с кръв; и не просто напоена, а осветена и тя ще пробуди духът на дедите ни в решителна битка...за достойнство и живот!
За "Ромфея"



Писах вече, че истински се забавлявах, докато писах "Ромфея", но има и друго. Бях като на война, защото поне 75% от този иначе ърбън фентъзи роман е самата истина. Мародерите и беззаконието в селата са факт; няма публицистична форма, с която да се отразят детайлно. Направи ли се това журналистите ще бъдат обвинени, че са кръвопийци, възползващи се от чужди трагедии. А може би трябва, за да се разбере, че в една Европейска страна хората живеят както са живели предците им в Кърджалийските времена или по-рано - по време на шествековното римско робство по земите ни. Забавно е да си правиш алюзии (стига да си го усвоил) с емблематични екшъни и уестърни, както съм направил и с "Великолепната седморка"; сигурно и Стивън Кинг се е забавлявал, докато е правил свой ремикс във "Вълците от Кала", но на мен това забавление ме доведе до сълзи. Защото знам, че ужасът, който описвах се развива някъде наблизо; на километри, десетки километри, из цялата територия на България. Възрастните хора са беззащитни, а понякога се намира някой Марк-Аурас, който наритва циганите набързо, но после верен на мутренския си нрав иска душите на хората, които е спасил.

И още: що се отнася до историческите факти, гледал съм да не излизам от учебниците, но прочетох доста от Иван Маразов, Александър Фол, Димитър Попов, Иван Венедиков, Христо Милошев Данов, Георги Михайлов, Валерия Фол...и забелязвам как са се изменяли във версиите си преди десетилетия (някои от тях), как (някои от тях) са правили всичко възможно също да не излязат от ОФИЦИАЛНАТА версия, но повтарям - мъчили са се, подсказвали са между редовете, онова, което им иде да изкрещят. Особено пък Димитър Попов в "Залмоксис": разсъждава, разсъждава, около някой пасаж като нарочно остава нещо незавършено - бяло; върти около него, докато се сетиш какво мисли. Излишно е да споменавам, че следя написаното от Павел Серафимов.

В училищата не сме учили нашата история, що се отнася до по-древни времена - учили сме чужда версия за нашата история, а историята ни е загадка.

Историята ни тепърва ще открива много неща, чрез хора, които имат воля и разум. И смелост, разбира се. Тракийска смелост. Ако така...забавлявайки се, пишейки фентъзи, запаля интереса и на един подрастващ към миналото ни...постигнал съм повече от целта си.

И още: Борил ми е близък душевно. Багрена също. Като Борил съм отдаден на изкуството и демоните му. Така и не се научих да правя мечове, но всеки с оръжието си. Защо Борил и Багрена толкова често постъпват наивно? Защото една част от съвременниците ни, най-младите (и не само те), но и най-духовните...са наивни. Сме наивни! За да опазим душите си в тази реалност!

И още: под краката ни е най-богатата митология. Винаги ми става криво, когато прочета, че някой световен автор от калибъра на Табита Кинг пише: "ГРЪЦКАТА нимфа Калиопа", е Калиопа и според гръцката митология си е тракийка. Небрежен пример - първия, който се сетих. Ама кой ни е виновен, че светът е заблуден?! Дори относно официално признатите факти. Кой?! Отдавна не съм давал гащите си на грък, че да се оплаквам, че ги е оцапал той. Както и да е! Ако използваме митологичното богатство, което е буквално под краката ни и в гените ни, можем да създадем такива образци на фентъзи, че да преобърнем културата оттук насетне. Наше наследство е и не е необходимо да го имитираме или преразказваме, а да го развием - стремеж, който си е в душите ни.