Постинг
17.05.2018 11:56 -
Откъде черпя вдъхновение - 1
В случаите когато трябва да опиша особено гаден персонаж ми е достатъчно да си представя Рустам или Кушел, а ако трябва да опиша мъчителното умиране на този гаден персонаж, вдъхновението, което ме изпълва е наистина силно, а и ще си призная...приятно.
СЛЕД ГАЛА - ОБЯД ДНЕС, МАЛКО ПОЧИВКА. ПЪ...
Петра (част 40)
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Петра (част 40)
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Не бива озлоблението да води ръката ти по листа.
Чу
цитирайЧу
Не бива! Озлобението е страст, която изкривява всеки замисъл. Но във всяко човешко общество е имало такива персонажи и за да се пресъздаде драмата на останалите, а и величието им; душевните перипетии, изпитанията им, изкушението...Колкото и да е товарещо се налага да се описват и подобни. Всъщност най-близкия до психологическия профил на Рустам е описан още от Молиер, имам предвид Тартюф, а на Кушел най-много ми прилича Марчело на Алберто Моравия от "Комформистът", макар оня да се е вземал за фашист, този за комунист. Реалността ни има своите провокации, дали искам или не исакам, налага се художествено да отговоря на въпросите: от какво се боя, с какво съм непримирим, от кое ми нагарча, от кое ме боли. И дори когато става въпрос за антиутопии, които се развиват в далечно бъдеще както в "Ням свят: Крясъкът на мълчанието", където двамата ми основни антагонисти (много отвратителни създания) се казваха Кушел и Рустам, това далечно бъдеще е проекция на нашата реалност...Но, да. Напълно съгласен съм с теб. Злоба и творчество не вървят.
цитирай
3.
анонимен -
Аз пък те разбирам
17.05.2018 18:11
17.05.2018 18:11
от чисто творческа гледна точка, както и си го написал. Ако има наистина отвратителни персонажи, които могат да бъдат описани като най-възможните отрицателни герои, това са точно тези двамата.
цитирайangpiskova написа:
от чисто творческа гледна точка, както и си го написал. Ако има наистина отвратителни персонажи, които могат да бъдат описани като най-възможните отрицателни герои, това са точно тези двамата.
Не знам що за прототип е имал Чарлс Дикенсън за да пресъздаде Юрая Хийп, но трябва да е бил с пъти, с пъти по-противен за да има героя такава зловеща харизма. От живота на толкова кофти хора може да има някакъв смисъл само, ако се превърнат в изкуство. В случая с Юрая Хийп, ето че стават дори безсмъртни.
Поздрави, Ангелина!
5.
анонимен -
Радвам се
18.05.2018 09:41
18.05.2018 09:41
да видя в теб бореца! Не казвам, че не си бил и досега, но го правеше някак по-литературно и изтънчено, а такива разбират само от здрава сопа.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 112561
Блогрол