Постинг
10.09.2021 22:14 -
МУЗАТА НЕ МЕ НАПУСКА
Автор: rosiela
Категория: Изкуство
Прочетен: 526 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2021 22:17
Прочетен: 526 Коментари: 3 Гласове:
2
Последна промяна: 10.09.2021 22:17
НЕВЕРОЯТНО
Есента е спряла в моята саксия,
цвете е извила, ама е от тия,
дето най- накрая плисват красотата,
терасата грейва, пълнят сетивата.
Гледам и не вярвам, гледам и се чудя
как една надежда в мене се пробуди,
идва най- подире, каквото не очакваш,
погледи събира, душата изплаква.
Името забравих, но ми каза дружка-
това е от цветята, дето много слушкат,
като застудее, вътре го прибираш,
щом запролетее, пътя си намира.
Бре, не го повярвах, бре, пък взе, та стана,
цъфна, та разпръсна радост отзарана.
То така в живота май същото става-
тлее въглен, тлее, пък бухне жарава?!
10 септември 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА
С ПОГЛЕД КЪМ ВСЕМИРА
Така, както си разсъждавам тези дни:
Бог много ми е дал, поклон до веки:
и изпитания, и висини,
моменти трудни и моменти леки,
и пътища, и покрив, и покров
със неговата видима закрила,
да се събуждам рано с порив нов,
с енергия, живец, небесна сила.
Но сякаш най-върховно е това,
че мога да усещам много хора,
различно е от речени слова,
усещане, усещане " отгоре"!
За тук си - да, но се пази оттам,
чети самичка между редовете.
И да се поопаря малко, знам,
спасението идва от небето.
Животът си минава покрай мен
с едно докосване до Божа ласка.
Щастлив е този, който е дарен
с интуитивна дарба и окраска.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Есента е спряла в моята саксия,
цвете е извила, ама е от тия,
дето най- накрая плисват красотата,
терасата грейва, пълнят сетивата.
Гледам и не вярвам, гледам и се чудя
как една надежда в мене се пробуди,
идва най- подире, каквото не очакваш,
погледи събира, душата изплаква.
Името забравих, но ми каза дружка-
това е от цветята, дето много слушкат,
като застудее, вътре го прибираш,
щом запролетее, пътя си намира.
Бре, не го повярвах, бре, пък взе, та стана,
цъфна, та разпръсна радост отзарана.
То така в живота май същото става-
тлее въглен, тлее, пък бухне жарава?!
10 септември 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА
С ПОГЛЕД КЪМ ВСЕМИРА
Така, както си разсъждавам тези дни:
Бог много ми е дал, поклон до веки:
и изпитания, и висини,
моменти трудни и моменти леки,
и пътища, и покрив, и покров
със неговата видима закрила,
да се събуждам рано с порив нов,
с енергия, живец, небесна сила.
Но сякаш най-върховно е това,
че мога да усещам много хора,
различно е от речени слова,
усещане, усещане " отгоре"!
За тук си - да, но се пази оттам,
чети самичка между редовете.
И да се поопаря малко, знам,
спасението идва от небето.
Животът си минава покрай мен
с едно докосване до Божа ласка.
Щастлив е този, който е дарен
с интуитивна дарба и окраска.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Следващ постинг
Предишен постинг
НЕВЕРОЯТНО
Есента е спряла в моята саксия,
цвете е извила, ама е от тия,
дето най- накрая плисват красотата,
терасата грейва, пълнят сетивата.
Гледам и не вярвам, гледам и се чудя
как една надежда в мене се пробуди,
идва най- подире, каквото не очакваш,
погледи събира, душата изплаква.
Името забравих, но ми каза дружка-
това е от цветята, дето много слушкат,
като застудее, вътре го прибираш,
щом запролетее, пътя си намира.
Бре, не го повярвах, бре, пък взе, та стана,
цъфна, та разпръсна радост отзарана.
То така в живота май същото става-
тлее въглен, тлее, пък бухне жарава?!
10 септември 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА
С ПОГЛЕД КЪМ ВСЕМИРА
Така, както си разсъждавам тези дни:
Бог много ми е дал, поклон до веки:
и изпитания, и висини,
моменти трудни и моменти леки,
и пътища, и покрив, и покров
със неговата видима закрила,
да се събуждам рано с порив нов,
с енергия, живец, небесна сила.
Но сякаш най-върховно е това,
че мога да усещам много хора,
различно е от речени слова,
усещане, усещане " отгоре"!
За тук си - да, но се пази оттам,
чети самичка между редовете.
И да се поопаря малко, знам,
спасението идва от небето.
Животът си минава покрай мен
с едно докосване до Божа ласка.
Щастлив е този, който е дарен
с интуитивна дарба и окраска.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
цитирайЕсента е спряла в моята саксия,
цвете е извила, ама е от тия,
дето най- накрая плисват красотата,
терасата грейва, пълнят сетивата.
Гледам и не вярвам, гледам и се чудя
как една надежда в мене се пробуди,
идва най- подире, каквото не очакваш,
погледи събира, душата изплаква.
Името забравих, но ми каза дружка-
това е от цветята, дето много слушкат,
като застудее, вътре го прибираш,
щом запролетее, пътя си намира.
Бре, не го повярвах, бре, пък взе, та стана,
цъфна, та разпръсна радост отзарана.
То така в живота май същото става-
тлее въглен, тлее, пък бухне жарава?!
10 септември 2021г., Симеоново, вилата
Росица КОПУКОВА
С ПОГЛЕД КЪМ ВСЕМИРА
Така, както си разсъждавам тези дни:
Бог много ми е дал, поклон до веки:
и изпитания, и висини,
моменти трудни и моменти леки,
и пътища, и покрив, и покров
със неговата видима закрила,
да се събуждам рано с порив нов,
с енергия, живец, небесна сила.
Но сякаш най-върховно е това,
че мога да усещам много хора,
различно е от речени слова,
усещане, усещане " отгоре"!
За тук си - да, но се пази оттам,
чети самичка между редовете.
И да се поопаря малко, знам,
спасението идва от небето.
Животът си минава покрай мен
с едно докосване до Божа ласка.
Щастлив е този, който е дарен
с интуитивна дарба и окраска.
10 септември 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Щастливец е всеки роден с Божия дар, наричан дарба.
Ти си щастливка, Роси!
цитирайТи си щастливка, Роси!
missana написа:
Щастливец е всеки роден с Божия дар, наричан дарба.
Ти си щастливка, Роси!
Ти си щастливка, Роси!
Търсене