Прочетен: 14153 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 25.10.2009 17:27
Снощи, пуснах един особено грозен постинг: “Истинската българска порнография”.
Защо “порнография” след като на пръв поглед няма намесена никаква сексуалност? Да си припомним откъде иде думата: носи името на граф Порно, чиято наслада от творби със сексуален характер, не съм сигурен дали е достигала до маниакалност, но е останала пословична и е дала името на изявилият се, по-късно жанр в масовата култура. Преносно, според мен, напълно несправедливо, думата се употребява в значението: ниска художествена стойност, пошлост, повърхностен цинизъм, груба вулгарност, кич и в този ред мога да изброя, а и вие сигурно се досещате: стотици различни категории и значения, което прави думата, меко казано неточна, а и определено не добра препоръка, за езиковото богатство на използващия я, който поради липса на по-подходяща дума, прибягва до универсалната за изразяване на неприятното си усещане, а по същата негова логика, тя, много удачно може да се отнесе до високи претенции с оскъден речник, тоест за такива като него. И като мен, който воден от течението, употребих думата, приложно и разбира се: крайно неточно, обидно за някои актьори, които с тялото си, наистина правят изкуство. За разлика от много любители на “високите ценности”, които само претендират за такова.
Оправданието ми за снощи е, че наистина в цялата природа, в красотите й, виждам нещо еротично, че винаги усещам сексуална тръпка. В гората не ме напуска усещане за жена, дори когато я няма, а вчера определено беше около мен. Липсата на стени, а това го пише, човек – строител, който утре има празник и чиято работа е да ги издига, липсата на стени е голота, разтворени за целувка устни на скритите дълбоко в крепостите на цивилизованото ни Его, потайни импулси и трепети, по-истинската, по-съкровената същност от тази която показваме пред комшии, колеги, тротоари между казаните на “адът на другите”. Природата за мен е любов и любене.
И в много сцени от “порнографските си разкази”, които съм описвал любов и любене, всъщност съм рисувал само природни картини. Без отпадъците, мърсотията, които се виждат в снимките край “Еленината чешма”, които показват само остатъци от ниски страсти, по отношение на всеотдайната любов, всеотдайната природа. На такива остатъци, напомнят само квалификациите на някои “псевдо-естети” и “псевдо-моралисти”, които с изказванията си, единствено показват какво е скритото им усещане за сексуалността изобщо, а са на милион светлинни години от проблематиката зад сексуалното изживяване или отново рисунъка на онези природни картини, за които идеше реч.
Ниска страсти, към природа. И в двата случая виждам едно и също. И като споменах “ниски страсти” в тях няма сексуалност, има липсата на такава. Прегазено сексуално усещане преминало в агресия, в мания за доминация.
Няколко лекета, не съм сигурен дори дали са били пияни, тъй като се виждаха само кутийки бира и кола, но не и трезви, най-малко опиянени от хормоналния си дисбаланс настъпил в следствие на тежката личностна деформация, мърсят природа, голо момиче, самата невинност, всеотдайност, дар какъвто правнуци или правнуци едва ли ще имат в този си вид.
Вместо да се възползват уникалната възможност за наслада, показват колко са печени.
Но дотук, с отрицателните емоции, които не бяха повече вчера, а напротив.
Колкото и да са гадостите в живота, все пак прекрасните страни са повече.
Това, че някое дребно характерче се е правило на огромния властващ над природата великан, само е показало истинските му размери на хром.
Погълната е низката проява от истинските параметри на планината, а минутите в които аз и Неслънчице бяхме разстроени от часовете нега, часове които се равняват на вечност.
Както се размотавахме из стаята голи и се изтягахме и галехме тела като мързеливи котараци, на фотьойла пред компютъра, а печката бумтеше, тя попита: “Ще излизаме ли някъде, днес?”, а аз без да мисля, изстрелвам: “Искаш ли да се разходим из Бачково?”.
Изобщо не говорим сериозно и разбираме, че сме били сериозни едва когато шофьора спира на първата спирка в Бачково. Отдавна не съм пътувал с автобус в посоката. Нямах представа, че на толкова малко населено място се спира два пъти. Поне два. Вече слязохме когато шофьора ми маха, чета през стъклото по устните му: “Не сте ли за манастира?”, качваме се обратно за минутка. После ни смешно и омагьосано.
Всичко около нас е предразполагащо да ни е такова, а есента, ако беше момиче, щеше да е обидена на описанието на всеки класик, така че не искам да предизвикам неприятното й усещане, особено след вълшебното й посрещане.
Учуден съм от много неща. С автобус разстоянието Асеновград – Бачково е 12 мин. Манастирът ми е като в квартал, при това не много далечен, но едва когато влязох вътре, разбрах колко години не съм стъпвал в него. Напоследък, колкото пъти се кача в Бачково, все ям джамурки в “Джамура” и се връщам обратно.
Не съм губил. Явно съм нямал дълбоката духовна потребност и съм си пазил приятното емоционално преживяване, да втаса, да достигне до вълшебството, като което го изпитах. В този есенен следобед.
А нататък, нека снимките говорят.
Тази градинка с палмичката и фонтанчето ги нямаше преди години. Много по-красив ми е от всякога двора на манастира. Освен духовното, усеща се и живото. Радвам се, че все още има места в България, които и в условията на всеобща разруха, процъфтяват.
Иска ми се цяла България да е толкова поддържана и процъфтяваща.
Слава Богу, това място ме изпълва с надежди.
Вино и Любов! Това е живота! Бачковски манастир се слави с избата си. Ако винарството е лов на слънчеви лъчи, магическите ферменти могат да се нарекат Неслънчице.
Вече сме в резервата, на път към Костницата, Еленина чешма, Водопада, Пещерата. Палитрата на есента, още не е полудяла съвсем. Нагоре, обаче, ще се случи...
Все още, все още палитрата не е полудяла, но е на прага...
Йохан Себастиан Бах в цветове...
И палитрата вече е луда...
И за да не изгубим връзка с реалността да свършваме с поста.
Целувки:
Не било в тиквите, ами в кратуните
Капки акварел-32 Отдалеченост
Римските пътища в България и съвремените...
Вариант Б - Събота късен следобед
Толкова красиво е, че прилича да си се озовал в акварелна картина на класик от...някога...:)))
25.10.2009 16:09
Както винаги, манастирът не искаше да ме пуска да си тръгна- мястото е наистина вълшебно.
Обаче, ето го това "но", което се появява, за да развали усещанията.
Беше лято. Цялата алея към манастира беше отрупана със сергии с всякакви боклуци, кич, капанчета от които се разнасяше миризма на кебапчета...
А това, което ме натъжи най-много бяха новите мраморни стъпала към черквата, заменили онези, старите- потъмнели, вдлъбнати и изтрити от нозете на хилядите поклонници, туристи и хора, дошли да търсят утеха, надежда, спокойствие. Стояха като кръпка на старинна и безценна носия.
Благодаря за прекрасните снимки и глътчицата въздух оттам!
Както винаги, манастирът не искаше да ме пуска да си тръгна- мястото е наистина вълшебно.
Обаче, ето го това "но", което се появява, за да развали усещанията.
Беше лято. Цялата алея към манастира беше отрупана със сергии с всякакви боклуци, кич, капанчета от които се разнасяше миризма на кебапчета...
А това, което ме натъжи най-много бяха новите мраморни стъпала към черквата, заменили онези, старите- потъмнели, вдлъбнати и изтрити от нозете на хилядите поклонници, туристи и хора, дошли да търсят утеха, надежда, спокойствие. Стояха като кръпка на старинна и безценна носия.
Благодаря за прекрасните снимки и глътчицата въздух оттам!
Сега сергиите са по-надолу, пред алеята са, по-скоро подсилват живописта на атмосферата.
Благодаря ти, благодаря ти и аз.
Благодаря ти и аз. Жив и здрав бъди. Много, много ме усмихна!!!
Поздрави от мен, Cefulesteven!
Поздрави от мен, Cefulesteven!
Усмивки, Скарлет. Щураво е от цветове сега, най-пъстрите и за очите, и изобщо за всички сетива: цветове, ти желая:)))
За поредното пътуване до Бачково и манастира, който преобразява човека!
За поредното пътуване до Бачково и манастира, който преобразява човека!
Всеки път е различно, наистина. Уж нямат възраст, уж са вечни. И природата, и манастира, а дори кратките години са изменения за тях:)))
благодаря ти!
благодаря ти!
Самият аз, вчера се учудих, колко отдавна не съм ходил, а толкова близо.
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
25.10.2009 20:11
"Както се размотавахме из стаята голи и се изтягахме и галехме тела като мързеливи котараци"
Kakvo si vyobrazjava6, 4e si njakakyv Apolon, pylna pljunka si poglednato seksualno
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
С удоволствие, с удоволствие. Даже щях да ти пиша сега лична, преди да съм прочел още отзива ти.
Качвай, качвай:))))
"Както се размотавахме из стаята голи и се изтягахме и галехме тела като мързеливи котараци"
Kakvo si vyobrazjava6, 4e si njakakyv Apolon, pylna pljunka si poglednato seksualno
Как, как погледнато:)))
Подобен "поглед" може да се добие само от преки впечатления.
Не, не си въобразявам нищо. Щастлив съм от себе си в отношението и не само аз.
Какъвто не ми изглежда мънкащият и мърморещ някой си.
:)
Само "сексуални арбитри" дето не бях имал.
Та, като говорихме за въобразяването. Ти какво си въобразяваш, че си:)))
Щото, аз, ще ти кажа на какво приличаш с тази изцепка, която надявам се е езикова слабост, а не другото за което намеква:)
Стига да поискаш.
:)
Желая ви още по интересни пътувания...и да разказвате после.
:)
Желая ви още по интересни пътувания...и да разказвате после.
Благодаря ти, благодаря ти, чул Господ, пожеланията ти, много обичаме да пътуваме и двамата. И използваме всяка възможност:))))
Дано, дано, дано...
Всичко най- и за теб:)))
25.10.2009 21:40
Затова идеята, че си се мотал там някъде гол и го описваш ми се видя гнусно.
Благодаря ви!
Затова идеята, че си се мотал там някъде гол и го описваш ми се видя гнусно.
Е, оцени твърде високо писанията ми, като предположи, че сигурно заради тях, онази жена ми се е навила, така, че остави ме да си пиша, така както си знам, това е достатъчно доказателство, че нещата които на теб ти се струват отблъскващи, не само не са отблъскващи, а са и привлекателни за други.
Които, ще ми простиш, не е израз на принебрежително отношение, но ме вълнуват малко повече от теб:)))
Съвет: оправи си реда на мислите, когато искаш да кажеш нещо.
И мисля, че имам за какво да се усмихвам, както и ти за какво да си мънкаш. Кой както си е постелил:)))
Благодаря ви!
Така си е. И все пак боклуците край "Еленина чешма" за кратко ни изтръгнаха от вълшебството.
25.10.2009 22:26
Какво по хубаво от красива природа, красив манастир и красива жена с теб! Щастливец си ти Стеф :)
Харесва ми сравнеието ти ,че природата е като жена. и усещанато да си сред нея е като да се любиш с хубава жена.... Звучи много лирично. Мен също много ме вдъхновява природата особено сега през есента, жалко е ,че прекарвам толкова малко време сред нея. Когато съм сред приодата се чувствам в хармония със себе си :)
Приятна вечер!
Поздрав!:)
Какво по хубаво от красива природа, красив манастир и красива жена с теб! Щастливец си ти Стеф :)
Харесва ми сравнеието ти ,че природата е като жена. и усещанато да си сред нея е като да се любиш с хубава жена.... Звучи много лирично. Мен също много ме вдъхновява природата особено сега през есента, жалко е ,че прекарвам толкова малко време сред нея. Когато съм сред приодата се чувствам в хармония със себе си :)
Приятна вечер!
Преди няма и две години живеех даже по-близо. На самият път към Бачково, в мелницата. Сред самата природа. Тази реалност е наистина толкова гальовна, голяма част от разказите ми са вдъхновени от пътеките из тези места и това, което написано звучи като магически реализъм, из тях си е битова реалност. :)))
Много ранобудни усмивки.
Поздрав!:)
Как да опишеш есента на такива места:)))
Просто е невъзможно.
Доколкото успях със снимките.
А описания ще има да вдъхновява за години напред
Поздрави и усмивки.
Благодаря ти, първият който ми го честити!!!
Затова идеята, че си се мотал там някъде гол и го описваш ми се видя гнусно.
Изумявам се как в толкова малко думи, толкова много и все негативни неща казваш за себе си... Много хора са се опитвали да дават дефиния за красивото и сексуалното привличане, но никой до сега толкова ясно не е ревнувал от тези, дето я виждат (красотата) в изсъхналото листо, в Божия храм, в меланхоличната есен и в любимия човек без дрехи... Да всеки си има недостатъци, които дрехите, грима, образованието прикриват в известна степен... И колко кураж се изисква да се покажеш такъв, какъвто си, да те обичат с крия ти нос или голямото шкембе или които и де е кусур...
Да, определено ти нямаш куража да се показваш така пред другите, имаш го за слабост... И се оправдаваш, че е отблъскващо... Но секса и красотата са там горе, над връхните дрехи, в нашите глави... И оттам тръгват проблемите ни, когато не използваме най- ерогената си зона.
Защото там винаги /в района на чешмата/ е отвратително замърсено.
Защото там винаги /в района на чешмата/ е отвратително замърсено.
За чешмата ефекта беше подсилен от това, че просто минутка преди да видим какво е, казах на Неслънчице: "Сега ще пийнем водичка от "Еленина чешма" отщя ни се, то не се стигаше до чучурите без да се гази мърсотията.