Вятър пустинен,
открит "Шевролет",
изглеждам невинен,
а тръпна по теб.
Златните дюни
са твойте гърди,
шосето безкрайно -
мотелски врати.
Едната от тях е,
за мъж и жена,
среща в пустиня,
уж на шега.
Врата непозната
каквато си ти,
врата е жената
към всички врати.
Шосето безкрайно,
а близо си ти,
ухаеш омайно,
изгарям в мечти.
Ужилена кожа,
любовен откос,
нежност порочна,
песен на "Доорс".
Поглеждам към тебе,
опомням се сам,
изгубен в пустиня,
а ти беше блян....
 

Ееее, ама това си е вече самата красота! Много ми хареса! Хаквам го в блогрола!

Радвам се, много се радвам, че ти хареса. :))))

" Изглеждам невинен,
а тръпна по теб"

" Ужилена кожа,
любовен откос,
нежност порочна,
песен на Доорс."

:)))

Поглеждам към тебе,
опомням се сам,
изгубен в пустиня,
а ти беше блян...quote
A ти, все още
си блян!

Омаен блян...прекрасно...

Благодаря ти.

Усмивки

но накрая ми хареса,имаш дарба не се колебай ,явно има доста което да излезе от теб;)
И нали не съм по одите за възхвала просто отбелявам че много харесахстихотворението ,има в него и случка и мечтание и страст и чувство ,а накрая и жадувано от героя както всеки от нас пътешествие ...на духа и както се казва-Да,аз никога няма да бъда в Америка;)-предполагам че си ме разбрал?
Миро Ганков

Не съм много по поезията, в смисъл не ми се отдава достатъчно, че да й се отдам, че да я пиша. Предпочитам да я чета. Нямам претенции, а това просто го чух в главата си, като текстче на блус.

Отговаря и на мое изживяване, което още ми е много, много скъп спомен.
За прочита ти благодаря.
Няма да разкривам сега своя, но е малко по-различен.

Поздрави.

Edna pustinna roza za vas!!:))
S mnogo obi4...

Благодаря ти, Миледи!

...и изгубени блянове...