Заратустра
Аз можех от мрака тухли да направя
и с тях да издигна замък в деня
и в храм да го превърна на низките хора,
и те на колене да молят своята беда.
Аз можех и идол от тиня да извая,
да гледам с присмех как целуват мръсната му плът,
да извличам изгоди, крадейки съдбите,
и даже да храча на техния път.
Чрез символи тайни със звезди да общувам,
да превръщам във злато капчици кръв,
а после със златото да купувам душите,
да късам на живота и последната връв.
Но сънят ми предсказа, че краят е близо,
властта на нищожния съвсем не е туй,
което за някой ще рече безгранично,
гласът на нещастните призраци чуй.
Което историята с прах е покрила,
все още го пази хищният наш дух,
лъжата ново лице е открила,
запушва ушите ни със плътния свой пух.
Своето прозрение затворих в сърцето,
и тръгнах измъчен по планинският път,
открих връх самотен заживях сред орлите
и имах власт над дух, а не над плът.
1994
Ницше започва "Тъй, рече Заратустра" от слизането на Заратустра от върха. Не можах да овладея младежкото си въображение и тогава то обрисува образа на Заратустра, преди изкачването му. Според него - младежкото ми въображение, Заратустра е бил отвратен от интелекта си учен. Изглежда потърсил духовна страна на познанието си.
Стихчето има и мелодия, която никой няма да чуе, понеже е произведение на китарист, който вече повече от десет години не е докоснал китара. Поразен от коварно заболяване, което си има и страшно звучащото медицински име, но според мен болестта му е: Наш Свят!
Поздрави! Радвам се, че ти хареса. И няма смисъл да го казвам, ти го знаеш и си го правиш, казвам го по-скоро на себе си: "Бори се!". Споменах за китарист, автор на мелодията, по която може да се изпеят тези стихове. Родният ми брат, много го обичам. Той просто престана да се бори, а му беше съдба.
Усмивки и успех!
Поздрави! Радвам се, че ти хареса. И няма смисъл да го казвам, ти го знаеш и си го правиш, казвам го по-скоро на себе си: "Бори се!". Споменах за китарист, автор на мелодията, по която може да се изпеят тези стихове. Родният ми брат, много го обичам. Той просто престана да се бори, а му беше съдба.
Усмивки и успех!
.................................
Сега разбирам, защо и болката в стиха е толкова истинска... Малцина успяват да се преборят с нея. Моя близка се бори 16 г с рака, цялата беше в "кръпки" и до последно вярваше, че ще оздравее. Явно брат ти просто не е искал това...
Лека вечер и от мен! :)
..............................
Сигурна съм, че ще успееш! Предлагам ти една идея - брат ти трябва да разбере, че ти имаш нужда от неговата музика. Не се предавай, просто си сменете ролите. :)
..............................
Сигурна съм, че ще успееш! Предлагам ти една идея - брат ти трябва да разбере, че ти имаш нужда от неговата музика. Не се предавай, просто си сменете ролите. :)
:)))))