Първо си помисли, че така му се пада. Припомни си, колко пъти го е мечтала такъв, изхвърлен лично от нейните две ръце. През прозореца, от деветият етаж изхвърлен. В най-дъждовната и отвратителна нощ. Когато всяка капка прилича на целувка на самата Отврат, пръски кал от хвърчащи коли има дори по върховете на тополите. Локвите са над уши, режещо студено е. Кълца като ножици вятъра.
Той лежи пред външната врата на блока. Проснал се е като огромно нищо. Приказно, безформено нещастно. Някакви гамени, май го пребъркват, май го ритат. Той не мърда. Тъмно е и тя не може да види добре. Не може да види добре, малки ли са, големи ли са. По-скоро е уплашена, но механично изкрещя и те се разбягаха.
-Не, не съм рискувала, заради този идиот.
Повръща й се, плаче й се.
“Той не беше такъв или аз бях глупачка...”
Да, пиеше, но винаги забавен. Говореше едно отнесено. По-скоро поезия, но той си го наричаше: “дървената ми философия”. Пипнеше ли я, в космос я превръщаше. С набъбнали съзвездия, непознати. Сочни като смокини съзвездия. Хубав мъж беше, но и повече: страхотният любовник в самото обаяние. Сега една сто и двадесет килограма торба. Пияница и откачен. Най-лошо, че лош. Не пести квалификациите към нея. Измисля й любовници. Страда, а после благородно й прощава. Нищо общо с онзи който познаваше. Затъпял е, превърнал се е в животно. Разплаква се, ругае, ревнува я от всичко живо и неживо. Убеден е, че няма мъж с който тя да няма връзка. Докато накрая, тя наистина си хвана любовник.
Мина покрай него, отключи вратата. Мина й през главата да забие токче в гърба му, но нямаше сили да го стори. Не го обичаше толкова, че да прояви подобна омраза. Късно беше, тежка работата, а после жив живота. Истински, не като това тук.
Сигурно щеше да умре от простуда или свински грип, свинята му със свиня. До гуша е в кал, но май не само кал, а по панталоните му има и някаква сходна, но по-гадна субстанция.
Забил е лице, проснат е по корем.
Вали го. Да се обади в болницата? Не става. Вече не идват на този адрес. Сигурно са запаметили и номера й и изобщо няма да вдигнат. Знаят си го. Хиляда и един път са го чистили.
Навежда се, плъзва ръце покрай бузите му, хваща го за яката. Той е над сто килограма, тя под шейсет, но какво да прави, поне във входа да го прибере.
Минава й през ум за комшии. Все някой ще помогне. Другите само ще я поучават, ще й говорят, че е крайно време да реши проблемите си с този неин тъй наречен съпруг. Когато е трезвен и нея я няма, подобни приказки, но обратно насочени му говорят на него. Колко била леконравна пеперудката с която живее и че е крайно време да реши проблемите си с тази негова тъй наречена съпруга. Издърпа го.
Нещо се изплъзна от устните му. Да беше грухтене, но то приличаше на скимтене. Дали да го обърне. Не, ще вземе да се задави, а и не иска да го гледа.
Натиска бутона на асансьора.
Нали щеше да бъде само до входа? Утре ще го изхвърли. Не иска пак да й опяват всички комшии.
Асансьора не работи.
Приплаква й се. Няма физически сили, невъзможно е. Живеят на девети етаж.
Озовава се в детството си, при невъзможните неща. Но и вярата във вълшебствата. Йода й се явява пред очите. Говори и за силата, а тя пише есе в училище, че силата е любовта, сърцето е джедай.
Изваждат я пред цял клас, за да прочете хубавото есе, а когато започва...Това не са лицата на съучениците й, а на комшиите й, които й се присмиват цинично, а колкото по-красиво звучат думите й, толкова по-голяма злоба ги обзема.
Ридае, не помни кога и как е успяла да го хване, какъв захват е използвала, но го мъкне нагоре по стълбите.
Много проблеми си навлече с това есе. Всички изтълкуваха вдъхновението й, че е влюбена. Нямаше си гадже, въпроса беше, кой е тайният й любим. Такава ревност пробуди, а не може, не може да си измисли, кой е. Чува всевъзможни слухове, разпитват я, крие се. Даже единствената й приятелка отчужди от нея, макар да си нямаше никой, явно се боеше да не е харесала този който тя е харесала.
Странната ситуация предизвика странни усещания и още повече вдъхновение я изпълваше. Криеше което напише.
Откри го на един тип, три години по-късно. Той кимаше, правеше се, че разбира. Сграбчи я, хвърли я на леглото, впи устни в нейните. Не, че искаше сериозно да го отблъсне, но и да искаше едва ли би успяла. Две седмици им трае връзката, не съжаляваше, че толкова бързо приключи, защото неговия приятел...Тоест, това животно...
Изпусна го на площадката преди трети етаж.
...тогава не беше животно, а живописен, истински младеж. Почти не пиеше и наистина разбираше душата й. Влюбена беше в него, а и той. Казваше, само, че я харесва. Месеци наред. После, че без нея не може. Което си беше истината...
Оттогава, тя, с непосилният товар.
Колко години съм те мъкнала, туловище такова, ще те замъкна пак!
Използваше, парапета, плъзгаше го по него, на няколко пъти едва не я събори.
Утре като отрезнееш, ще си навън, но не тази нощ. Не тази нощ! Ще направя последното за теб.
Представи си как пада, как тежкото му тяло я затиска, троши гърба й в стъпало, а тя е на количка и нея няма кой да погледне.
Родителите й бяха крайно настроени срещу този брак.
Сгрешиха. Това, че в последствие го намрази, не върна любовта й към тях. И като си припомнеше за отношението им към него, нещо трепваше, откриваше дори несъществуваща топлина у този деградиралия.
Свличаше се, краката й се подгъваха. Последен етаж, последна нощ! Трябваше да изпълни този ритуал, за да докаже сама на себе си, че е направила и невъзможното за да го има. Утре ще го изхвърли. Притъмня й пред очите. Висеше в празнотата. Чувстваше само ръце и колене. Не беше истинско нищо.
Просна го пред вратата. Изсмя се и сега злобно заби токче в гърба му.
-Проклета, пияна свиня!
Намери ключа, ръцете й толкова трепереха от умора, че едва улучи ключалката. Не успя да го завърти.
Ключалката ли беше повредена.
Чу се изщракване. От вътре.
И отвори вратата...съпругът й. Напълно трезвен.
Погледна в краката й, а тя май се усмихна глупаво.
И тя, и тя си задаваше въпроса в очите му.
“Наистина, кой пък е този!”
Тъкмо си бях наумила 2-3 изречения да изкажа като мнение и... като прочетох края... бум! втрещих се ;)
Но това, че съпруга й е отворил, не променя факта, че той си остава пияница, нали? ;)
И все пак тя го обича, защото е бил по-добър преди, а обичта не изчезва толкова бързо... просто човек когато си позволи да се занемари не затормозява само себе си, а и тези, които го обичат най-много...
Загубена Гана!
Навиците са трудно нещо, както това - по навик да завлечеш някой вкъщи...
Пънкас - "бум-прас" финалите са му запазена марка!
:))
Поздрави, много ми хареса...
03.11.2009 10:22
03.11.2009 10:29
03.11.2009 10:38
Аз съм жена и понякога не се разбирам, а какво остава за останалите.Прекрасен разказ, радвам се , че те има Сefulesteven.
03.11.2009 11:34
03.11.2009 12:20
Тъкмо си бях наумила 2-3 изречения да изкажа като мнение и... като прочетох края... бум! втрещих се ;)
Но това, че съпруга й е отворил, не променя факта, че той си остава пияница, нали? ;)
И все пак тя го обича, защото е бил по-добър преди, а обичта не изчезва толкова бързо... просто човек когато си позволи да се занемари не затормозява само себе си, а и тези, които го обичат най-много...
Според мен, не само не променя факта, а и показва колко дълбоки психологически последици е оказало порочното му поведение към жена, която в крайна сметка много го е обичала и още е обсебена от тази обич.
Трудно е да замениш с нещо чувствата си...
Поздрави и усмивки.
Загубена Гана!
Навиците са трудно нещо, както това - по навик да завлечеш някой вкъщи...
Пънкас - "бум-прас" финалите са му запазена марка!
:))
Какво ли не прави жена от обич. Дори към мъж, който определено не я заслужава.
Поздрави, много ми хареса...
Този женски Сизиф, не живее в никак малко наши съвременички, а е май от началото на семейната институция.
Рано или късно ще се опомни, дано да е по-навреме.
наскоро не ми се е случвало:)))
И правя нещо по въпроса, не пия.
Разказ. Автор. Мерси:)
Благодаря.
Аз съм жена и понякога не се разбирам, а какво остава за останалите.Прекрасен разказ, радвам се , че те има Сefulesteven.
Пак ще кажа, този женски Сизиф, живее в много, много жени и ако не буквално, то в много други отношения прави това, което тя.
Имаше една жена, която ме изтърпя такъв. Разделихме се по други причини, много отдавна.
Направих нещо за себе си. Просто не съм вече това.
Добро решение беше вица на края, защото темата и без друго е много, много тежка.
Ад е живота и на двамата.
Познаваш го ти женското сърце:)
Поздрави от мен!
Познаваш го ти женското сърце:)
Поздрави от мен!
На какво ли не сте способни жените! Най-често за мъже, които не го заслужаваме:)))
Благодаря ти.
Този не ми е познат. Иначе в юношеството, най-силно ме впечатляваха Хоши Шиничи, Роалд Дал, разбира се, не може като стане въпрос за неочакван край да не се спомене О Хенри. При мен в последните години се получи, в началото като страничен ефект, по-скоро повлиян от Сартр и новелата му "Стената", все чрез тази ирония на съдбата изпитвах ценностите на героите си, но в последствие открих, че имам известно чувство за неочакван край и наистина със своята ударност е голяма провокация за най-различни размишления.
Благодаря ти.
03.11.2009 20:05
03.11.2009 20:06
Благодаря ти.
И прав си - някои жени са много държеливи същества - влачат семейния товар, независимо под каква форма.
Поне краят ме накара да се усмихна. :))))
Има го и личното, а то е само отношението ми към алкохола, когато става въпрос за такива като мен или като героя ми, но личното отношение на автора, само разваля разказа или най-малко го затруднява. Поне при мен е така, иначе излизам от себе си. Най-трудни са ми за разказване собствените преживявания. Доста е далеч от мен, макар нещо общо в основата, отдавна отминало, има.
Явно моята памет ме лъже, но не си спомням нещо подобно. Възможно е да имам литературен пропуск. Дори да става въпрос за нас класик. Не мисля, че е от голямо значение в случая подобно съвпадение, освен, че е твърде голяма лъжица, заглавие използвано вече от класик. Някои го правят твърде предизвикателно, а под заглавия светини за българина, поставят такива нещастни изпълнения, че жал ми става. Има и други които по-скоро ме възхищават, но не става дума за тях, а за конкретното. Все пак опресни си паметта, аз не се сещам, ще поровя в Чичо Гугъл, но разказа просто си определя заглавието. По-успешно от това, тази история не можеше и да има.
Най-амбициозното съвпадение в заглавията си ми остава в първата стихосбирка: "Прераждането", там имам едно "Кайн и Авел", писано непосредствено преди да прочета "Авел и Кайн" на Бодлер.
И прав си - някои жени са много държеливи същества - влачат семейния товар, независимо под каква форма.
Поне краят ме накара да се усмихна. :))))
Нямаше да понеса сам да го напиша, без това намигване в края.
Наистина паметта ти не те лъже. Сега разбрах. Голям литературен пропуск от моя страна. Много е ангажиращо подобно съвпадения в заглавията, че просто читателя неволно започва да сравнява, но от разказа съм си доволен и колкото и зле да изглеждам при това сравнение, аз съм си.
Никога не бих го използвал като едноименен разказ в бъдещ сборник, поради тази причина, а и при следваща публикация ще го сменя. Пак поради нея.
Не съм толкова главозамаял се, да се слагам до класиците.
Жалко, заглавието наистина подхождаше на историята, но пък от друга страна имам си "Моето сърце", "Битово сърце", "Нейното мраморно сърце", "Сърцето ми ще остане при теб" "Поискай ме от сърцето ми", май всяко зло за добро.
Благодаря ти.
03.11.2009 21:16
03.11.2009 21:16
03.11.2009 21:24
Предполагам, че твърде много се откриваш и оттам идват проблемите, но ако няма взаимност, каквото и да направиш...Изживявал съм го...За щастие не ми са обръщали внимание, за да срещна друга, която може да ме направи далеч по-щастлив. А е имало и такива, каквито са ми оставили вълшебни спомени, нищо че не се е получила интимност.
Ще го измисля, но твърдо съм решен да го променя:))) Ние си знаем кое е било оригиналното заглавие, но и причината да не бъде използвано. Благодаря ти, че ми каза, че е използвано вече. И то от кого!!! Не ме е срам да открия невежество, защото обичам да си чета и знам, че никога не е изключено да се прояви, дори в такива драстични размери, като от автор с добро самочувствие пропуснал класик. Далеч съм от чукча, уча се постоянно, но чукча си го има, явно във всеки:)))
03.11.2009 22:04
Не знам ситуацията, според мен направи го така, щом чувстваш, че е така...
Като казах, че се откриваш имах предвид друго, но най-вероятно няма значение.
03.11.2009 22:22
Имай предвид, че спотаеността, също открива: открива спотаеност. Свенливостта, също открива: открива свенливост. Може да не се отнася за теб, защото наистина не знам какъв е случая, но имах чувството, че се откриваш в неща, които не са точно същността ти. Те не, че са слабости, но понякога изглеждат като слабости и в очите на някои жени, а има и такива които просто за зло или добро, обичат да си играят с подобни "слабости".
Мисля, че откровеност на макс, такава каквато не си очаквал даже от себе си, откриването на най-сложното като емоция, като нещо просто и ежедневно, ще е добре.
И мисля: независимо от резултата, защото пак ще кажа, а и други ти го казаха, ако няма от нейна страна чувство: по-добре на другаде. Но това няма как да разбереш, ако не опиташ.
03.11.2009 22:31
03.11.2009 22:43
03.11.2009 22:51
04.11.2009 00:36
04.11.2009 00:48
Смешно е това, което мъжете си въобразяват, че всички жени се интересуват от имотното им състояние. Не, че ги няма и такива, но чак пък всички!!! Би било много обидно, ако човекът, който ми харесва, си го мисли за мен и вероятно ще се опитам веднага да го изтрия от сърцето си, ако го разбера.
любовта си...онази,която е загубила или в която се е излъгала! Една истинска жена,трудно приема поражението и дълго не иска да приеме истината...самият факт,че тя дори не е видяла кого влачи...силата (или по скоро злобата,която и дала тази сила) идва да подскаже,че е такъв тип,който не приема лесно поражението!До онзи миг,в който се отърси,и разбере ,че не си е струвало.Познавам такава личност.
04.11.2009 05:49
Категорично: не.
Аз съм в ъндърграунда, по-ниско социално стъпало от моето са само спящите по гарите.
Не мога да се оплача от жени в живота си.
Сега у мен пробуди недоумение. Къде друг съпруг?
любовта си...онази,която е загубила или в която се е излъгала! Една истинска жена,трудно приема поражението и дълго не иска да приеме истината...самият факт,че тя дори не е видяла кого влачи...силата (или по скоро злобата,която и дала тази сила) идва да подскаже,че е такъв тип,който не приема лесно поражението!До онзи миг,в който се отърси,и разбере ,че не си е струвало.Познавам такава личност.
Много, много точно: любовта си, себе си. Не онази тежка нейна черупка.
За щастие живота не е само комерсиалния си слой.
04.11.2009 09:52
Поздрав, Стеф, за толкова финото и детайлно описание на коктейла от чувства и емоции у жената (както и у мъжа от "Тайна в омагьосващи очи"). Много разтоварващ финал!
Поздрав, Стеф, за толкова финото и детайлно описание на коктейла от чувства и емоции у жената (както и у мъжа от "Тайна в омагьосващи очи"). Много разтоварващ финал!
Благодаря ти. Благодаря ти.
Непрестанно го търсим, пустият му баланс. :)))
06.11.2009 16:56
Сега у мен пробуди недоумение. Къде друг съпруг?
"Чу се изщракване. От вътре.
И отвори вратата...съпругът й. Напълно трезвен."
Извинявай, ако не съм те разбрал правилно.
При всички положения, обаче, не смятам, че тя е влачила любовта си. Когато няма благотворна почва, любовта умира. Останалото може да бъде наречено всякак си, но не и любов.
06.11.2009 18:50
Желая ти много късмет с намирането на такава снаха:)))
06.11.2009 19:02
Така и не се разбира "тя" проявява ли интерес към материалното ти състояние и дали изобщо би се впечатлила от него. Ти считаш ли, че нямаш достатъчно други достойнства, с които да я впечатлиш, та трябва да се хвалиш с "Имането" си?
ТежкО ти, ако на това трябва да разчиташ в една връзка!
06.11.2009 19:14
06.11.2009 20:37
Внимавай и твоята да не се окаже от моя отбор, че тогава спукана ти е работата, ако седнеш да й се хвалиш.
06.11.2009 20:43
06.11.2009 20:45
06.11.2009 22:08
И така, разбрах каква е професията на майка ти и баща ти, на бащата на гаджето ти, къде си роден, но нищо за достойнствата на гаджето ти. Може би това, че е професорска щерка е най-голямото й достойнство?
Това, за откачалката, си се нарекох сама, но ако и другите ме считат за такава, би било голяма чест за мен. Виж какво пише по аналогичен въпрос един блогер: http://benra.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/02/03/dnes-svestnite-schitat-za-ludi.285914
Чат ли си, бате?:)))
07.11.2009 08:10
08.11.2009 00:26
08.11.2009 00:38