Постинг
09.08.2009 12:27 -
Когато случи се чудо у село
Автор: cefulesteven
Категория: Забавление
Прочетен: 4173 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 09.08.2009 13:02
Прочетен: 4173 Коментари: 12 Гласове:
7
Последна промяна: 09.08.2009 13:02
Като пушка гол беше. И сливата му не даваше. Зиме няма с какво да се стопли. Лете лейне ли дъжд, отвсякъде му тече. Даже черно бял телевизор няма. Стъклата му с тиксо налепени. Все на просия го удря, че да удари после някоя чаша, но обичат си го десетината селски пияници, от своята глътка заделят. Въздишат, че трябва да го сторят, но тупат го по рамото, сълзи набъбват в очите им. Понякога им се иска да го набият, че даже убият, че така ги трогва и по този начин рекет им прави, но как да нараниш такъв. Чашката му е всичко. Ни внуче, ни куче има, миналата година изтегли една стара застраховка и си купи теленце, вече крава стана. Че няма да изкара животинката до следващата зима, няма. Сега лятно време си пасе, че и развлича го, като го разкарва из ливадите, а какъв майтап пада, като побегне към нечия люцерна, а той заразмята настрани мършавите си крака да я гони. Една такава, на петна, на швейцарките прилича, дето живеели по планините и давали шоколад. Последната му земна радост, изглежда. Няма с какво да й купи фураж, тя ще умре, а после и дъртият му пияница. Това беше по предвижданията на цяло село, но напоследък става нещо странно с него. По-нахален изглежда, по-уверен, че не проси. Въдица си направил, мята я, вади кефали, пържи ги, на жарава, както си е сред природата. На градски тежкар на уйкенд прилича, само дето окъсан един. Краде череши, ясно е, падарят го дебне и си е заредил морска сол за дупето му. Сам си е стъкмил една двуколка, тя не се разпада противно на всички закони на физиката, подскача, издава страховити звуци, скърцания, изпуквания, но го държи. Веднъж, го видяха и му се развикаха. После го заплашиха в кръчмата, а той обеща повече да не прави така. Сигурно е събрал достатъчно да си свари ракия. Седмица по-късно, заради ти - ви рекламата на една скандална водка, научиха какво имало на двора му. Листата му същите. Изглежда го продава на мафиотите. Замлъкват всичките, треперят. Не смеят дума да обелят, оглеждат се за черни коли и хора с пушкала, такива не се мяркат. Тайна явка трябва да имат. Може пък и с вертолет, като онези по филмите да кацат. Сигурно невидими, от онези как им викаха Стелт. Допусна го на глас един мижав идиот и врата му беше загрят от пълничкият му приятел. Пийнали хората, като деца се държаха, че заспориха. Нямало вертолети Стелт. Имало, ама ЦРУ, ги криело в тайна, лесно било да ги скрие, защото нали невидими. Цялата кръчма пада от смях, при предположението, още повече, че мижавия го изрича съвсем сериозно, а кръчмаря зевзек и половина, смига и подпитва, също със сериозен тон, как невидимите вертолети щом ги криело ЦРУ са се озовали при нашенските гангстери. Следват едни теории за световната конспирация, разгорещени дебати, докато най-сетне му обясняват, че "невидими" означавало, че са невидими за радарите, а не за очите му. Но заради тези вертолети все някой трябваше да си получи прякор и понеже мижавият си беше Мижавия, взеха да викат Стелт, на заподозреният във връзки с наркомафията, най-беден от всичките селяни, а той наистина започна да оправдава името си. Появява се като призрак с двуколката си, надава крясъци като Зоро, а кравата му хвърчи, не кон, а огнедишащ дракон. На всички им се струва, че животинката им се смее. Дебнат го да прави набези из черешите, не се вижда никакъв и следи от двуколката и проклетият му звяр, няма. Онези треволяци в градината му си растат, не изглежда да ги бере. Все доста пийнал ходи, виждат го, че надига дамаджанка. Откъде взима пари, дебнат го всички, като сръбски изстребители, а той все под носа им се изплъзва. От месеци, една чашка не е поискал да го черпят, направо го молят, а той готов самия да почерпи. Само, че не в кръчмата, а в къщи. Това пък, ако не е събитие, настоящият Стелт, някогашен пълен голтак, да почерпи и то три дни преди първата дата за пенсия. Под строй всички след него, чудят се дали няма да им предложи от марихуаната си, но той вино, че хубаво, че омагьосващо, че такова не са пили. Небесата слизат, на някой му се привидя богиня с разголена гръд да му сипва. Пъдарят, който беше подготвил патрони с морска сол за дупето му, гръмна към небето, че му се стори, че вижда летящ янки. Целуват се другарски, прегръщат се, пеят юнашки песни, толкова силно, че ако е имало летящи със Стелтове янки, да се бяха уплашили и излетяли обратно у селото си. По някое време обявиха война на янките, написаха и писмо, но по грешка вместо към президента се бяха обърнали към султана и приличаха точно на казаците от картината, увековечила подобна сцена от руско-турската война, преди век и нещо си. Някой взе да се прави на Джо Кокър, друг да се съблича. Вързаха го със собствените му ръкави, а после смях, че още наздравици, че сълзи по младостта, а виното не свършва. И съвсем обективно трябва да признаем, че подобно никой никога не беше вкусил, не само в това село, а и наоколо, че и много наоколо. Питат го дали във виното не слага от листата на онези треволяци, той се чуди какви треволяци. Сочат му ги, за него били плевели. Някой направи салата от тях и я изядоха. После си внушиха, че от салатата ги хванало, но си беше виното, иначе марихуаната беше самораслек. За нищо не ставаше. Подобна веселба от години не бе имало. На другата вечер пак. На следващата пак, а Стелта, явно с щедро сърце. На крал прилича, на магьосник. Кръмчарят му се плаче за оборота, но той и без друго искаше да се пенсионира и прие философски. Като си направи сметката, оказа се, че е трябвало да затвори преди години. Замисли се и реши, че приятна му била компанията, а Стелта, го е спасил от пълно разоряване. Пиеха най-вече на вересия, а в последните години и той дърпаше наравно с клиентите си и изпускаше сметката. Не намери думи да благодари, на Стелта. А след последвалото събитие беше тъжен, колкото самия Стелт.
Какво точно се случи?
Никой не разбра кой е злодея, но вечер преди това Стелта, разкри тайната си.
Е, не превръщаше водата във вино, каквато предположение имаха. Доеше го от кравата. Вместо мляко, кравата му даваше вино.
Разкри тайната си, а през нощта, някой беше натрошил черепа на кравата с чук.
Какво точно се случи?
Никой не разбра кой е злодея, но вечер преди това Стелта, разкри тайната си.
Е, не превръщаше водата във вино, каквато предположение имаха. Доеше го от кравата. Вместо мляко, кравата му даваше вино.
Разкри тайната си, а през нощта, някой беше натрошил черепа на кравата с чук.
така е за жалост, ще видят в кьоравия едно око и ще му го извадят...
Поздрави...
цитирайПоздрави...
kass написа:
така е за жалост, ще видят в кьоравия едно око и ще му го извадят...
Поздрави...
Поздрави...
Благодаря ти, Касс.
Мисля, че и за това, вече чудо е да се случи чудо.
3.
анонимен -
Жива
09.08.2009 16:35
09.08.2009 16:35
реалност :(
поздрав!
цитирайпоздрав!
Поздрави. Благодаря ти. Да се надявам поне с шеговитите радове, преди края да съм усмихнал...
:)))
Благодаря ти, tit
цитирай:)))
Благодаря ти, tit
5.
анонимен -
mileidi
09.08.2009 16:46
09.08.2009 16:46
Stef,mnogo sladak razkaz! Napravo razpuska6t...i malko tajen...kakto stava vinagi v jivota..Asoziira me na ,,trimata glupazi''..ama ne trima,a zqlo selo...zlobodnevno...
цитирайанонимен написа:
Stef,mnogo sladak razkaz! Napravo razpuska6t...i malko tajen...kakto stava vinagi v jivota..Asoziira me na ,,trimata glupazi''..ama ne trima,a zqlo selo...zlobodnevno...
Тъжно ми беше, като го започнах, защото този път знаех, как ще завърши, но точно за това, като че ли, гледах да звучи весело и по едно време усетих, че искрено се забавлявам с тези чешити, а подобни съм познавал и наистина беше забавно. За жалост, края е реален.
Благодаря ти, миледи.
7.
анонимен -
Скарлет
09.08.2009 18:47
09.08.2009 18:47
Изключително добре си пресъздал тъжната страна от живота в селото! И на мен ми допадна разказчето! Поздрави!
цитирайанонимен написа:
Изключително добре си пресъздал тъжната страна от живота в селото! И на мен ми допадна разказчето! Поздрави!
Благодаря ти, а най-тъжното е, че същите закони си влияят и на глобалното село.
Но не сме длъжни да им се подчиним, нали:))))
Хах!
хехехехе!
Смешно...
Жалко накрая за добичето, верно, че човешката завист край няма!
Хубав разказ! Много показателен! И очарователно написан!
:)))
цитирайхехехехе!
Смешно...
Жалко накрая за добичето, верно, че човешката завист край няма!
Хубав разказ! Много показателен! И очарователно написан!
:)))
doriana написа:
Хах!
хехехехе!
Смешно...
Жалко накрая за добичето, верно, че човешката завист край няма!
Хубав разказ! Много показателен! И очарователно написан!
:)))
хехехехе!
Смешно...
Жалко накрая за добичето, верно, че човешката завист край няма!
Хубав разказ! Много показателен! И очарователно написан!
:)))
Така си е, и като се замисля, че онзи който е убил кравата, сам се е лишил от чашката вълшебство...За много хора ми напомня...
:))))
Благодаря ти, Дориана.
11.
анонимен -
cwetence
10.08.2009 04:00
10.08.2009 04:00
Няма нужда от конспирация голяма, за да види човек истината в разказа ти, пряма. Жалко, че тази крава, тази мила животинка, в живота е в образа на куче - най-вярна, любима и единствена дружинка. Ако има бог, той е наказал хората така - дори и да видят добро, да не допуснат то да стигне до света. (извън техния собствен).
Твоят талант поражда тъжни усмивки, cefulesteven..:)
цитирайТвоят талант поражда тъжни усмивки, cefulesteven..:)
анонимен написа:
Няма нужда от конспирация голяма, за да види човек истината в разказа ти, пряма. Жалко, че тази крава, тази мила животинка, в живота е в образа на куче - най-вярна, любима и единствена дружинка. Ако има бог, той е наказал хората така - дори и да видят добро, да не допуснат то да стигне до света. (извън техния собствен).
Твоят талант поражда тъжни усмивки, cefulesteven..:)
Твоят талант поражда тъжни усмивки, cefulesteven..:)
Благодаря ти, благодаря ти и усмихнат ден:)))
Търсене
За този блог
Гласове: 112561
Блогрол