Стъпките им доближават, успях да обърна за миг глава, трима са. Ускорих крачка, те вече потичват. Време е да си купя пистолет. Лесно ще изкарам разрешително. И да не излизам сам. Това трябва, но много стрес ми се събира. Имам нужда от чашка. И блус в непознато заведение. Сам на масата и усмивката на нимфата на друга. Нищо повече от усмивката й. Не ми трябват приключения, дори и най-сладки, а това определено няма да е сладко. Документи, пълен е куфара ми с документи. Засягащи и силни хора. Обикновено го държа и с белезници за дясната ръка. Като част от нея е. И без друго. Те предават сила на десницата ми и на институцията, която представлявам. Рискувам много повече от себе си, като излизам сам. Краят на улицата се губи в сянка.
-Хей, спри! – вика ми единият.
Няма начин да стане, а по гласа му личи, че е як пес.
Стискам все по-здраво куфарчето. Лявата ми ръка улавя телефона. Може ли да ми помогне. Едва ли, няма да имам време да говоря...
Сега или никога!
Преминава кола, аз на метри пред муцуната й. Гмуркам се в храстите отсреща. Изтърколих се и едва не изпуснах куфарчето. Един клон ме плесна в лицето. Женски писък и голи гърди. Жената побягва в една посока, мъжа в друга, аз напред. Пейка. Прескачам я, като че ли съм рекордьор в бягане с препятствия. Изпуква глезена ми, срязва ме болка до бяла светкавица пред очите ми.
-Натам е. – чувам вик.
Не знам мен ли виждат, правя полукръг използвайки укритието на най-тъмните места на парка до които не стига улично осветление. Виждам такси, насочвам се към него, но секунди преди да изляза на тротоара, то тръгва и едра фигура изниква пред мен.
Няма начин, ще ме смачка. Затварям очи. Отдавна не съм играл тенис, а куфарчето определено е по-тежко от ракета. Но завъртам ръка, представям си корта и как ще забия...ръб в тестикулите му. Рев и хриптене, ритам го в лицето и не чакам. Прескачам храстите и по тротоара, по шосето. Някаква кола свири с гуми. За миг обърнах глава и видях как избягвайки мен, удари един от преследвачите ми и го метна в автобусната спирка. Шофьора слиза. Крясъци.
Бягам към една от тъмните улички, после в пряката й, в пряката на пряката й, в пряката на пряката на пряката й. Съвсем се обърквам и пак две сенки пред очите ми. Блъскам се в един от входовете, но стълбищата заключени с решетка. Изстрелвам се навън и толкова силно ритнах вратата, че тя като удари единият от преследвачите го хвърли на улицата и не го видях повече да помръдва. Нож блестеше в ръката на другия.
-Искам куфарчето си! – раздразни ме с това “куфарчето си”, като че ли всичко което поиска, закона, цял свят му е собственост - Чуваш ли, ще те оставим. Искам само куфарчето си.
-Вземи го.
И отново като с тенис ракета замахнах, но този път се целих и сполучливо в лицето. Секунди по-късно бях в таксито. И се тресях от страх. Трябва да си взема оръжие...Или по-добре, никога, никога сам.
Тези не бяха безопасни. Още ми изглеждаше невероятен начина по който се справих.
Отключвам вратата. Светвам лампата.
И гледам моето дипломатическо куфарче на шкафчето за обувки.
Вярно, сега се сещам, че реших да не го взема, за да съм спокоен.
Поглеждам към дясната ръка.
А това пък чие е?!
Прилича на баща ми - вечно забравяше ръкавици и чадъри из превозните средства, а после си ги търсеше ту у приятели, ту на майка ми додяваше, че ги била скрила....
:))))))))))
Пишман крадльо твоят!
:))))))))))
Но края ме разби тотално!
Браво Стеф ! :)))))
http://e-literatur.blogspot.com/
21.10.2009 12:03
Прилича на баща ми - вечно забравяше ръкавици и чадъри из превозните средства, а после си ги търсеше ту у приятели, ту на майка ми додяваше, че ги била скрила....
:))))))))))
Пишман крадльо твоят!
:))))))))))
Аз поне съм само към запалките така.
:))
Предпуреждението е към всички. Не оставяйте запалка на маса, в случай, че сме в една компания. :)))
Но края ме разби тотално!
Браво Стеф ! :)))))
Радвам се, радвам се, усмивки за теб:)))
http://e-literatur.blogspot.com/
Благодаря ти.
И за мен се отнася. И аз трябва по-бодро, че току виж съм създал много неприятности от замаеност.
Усмивки за теб.
21.10.2009 15:39
Благодаря ти, Стефане, че си се заел с тази благородна мисия да им напомняш за това...:) Надявам се, обаче, да не им взимаш самият ти куфарчетата с възпитателна цел:)
Слънчеви усмивки за всички разсеяни.
Благодаря ти, Стефане, че си се заел с тази благородна мисия да им напомняш за това...:) Надявам се, обаче, да не им взимаш самият ти куфарчетата с възпитателна цел:)
Слънчеви усмивки за всички разсеяни.
И като си помисля, че всички влязохме в положението на разсеяния пич, а не мислим горкичките хорица, които не стига, че им са откраднали куфарчето, а ще има и да лежат по болниците:)
Поздрави и усмивки. И аз така си мисля, но като бонус ми идва, че съм влизал в блога ти, знам какви са постингите ти и радва ме, много ме радва, че този постинг е написан от човек, чийто вкус високо ценя.
Благодаря ти.
21.10.2009 18:31
Виждам, че да си "неразбран" не е грях и дори използващите думата "неразбран" като упрек, могат да се почувстват неразбрани. Лично мен, чувството, че съм неразбран, малко ме подтиска, когато съм разбран от други, които си ме разбират. Без да се пъна да бъда разбран.
Бутонът "изтрии" е най-лесен за използване, но просто си питах, не приемай трудните въпроси за обида.
Неслънчице е разкошна обичаща жена, но е и разкошен читател и преди да бъде обичащата ме жена си ми беше читател и си остана такъв:)))
Благодаря ти.
21.10.2009 21:00
Благодаря ти...
Самият, аз, много неща не разбирам, някои се мъча да разбера, други сами ми отварят врати към себе си, след време. Трети просто не искам да разбера, но дори тях толерирам, защото знам, че единствено неразбираеми за мен, могат да бъдат разбрани с истинската си прелест от други.
Благодаря ти.
Аз теб си те усещам. От толкова време вече ме четеш:))))
21.10.2009 23:05
Ранобудни усмивки. Тук няма никъде повреде или вина, просто различни умове - очарования различни. :))))
Когато ежедневието е напрегнато, човек превърта и действа като зомбиран! Инстинктът за самосъхранение може да разблокира неочаквано и да те спаси в невъзможни ситуации!
Голям екшън, но като си помисли човек за причините, които са го породили...започва да го стяга отвътре...
Има си и поуки!:)
Ден без инциденти желая!:)
26.10.2009 16:53
08.11.2009 02:26