Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2010 09:17 - Убийство в социалната мрежа - четвърта глава
Автор: cefulesteven Категория: Други   
Прочетен: 4026 Коментари: 16 Гласове:
26


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

4. Арестът на блогъра Блоговест

 

За два дни прочете над хиляда материала по случая, като в числото включваме и отзивите, десетки от които имаха изключително ценното за разследването, а и философията на живота съдържание: “Пълен гъз!” или “х*сплескан». Десетки след тях, като лайпцигски герои размятаха пръст и обясняваха на интелектуалците изписали горепосочените фрази, че не е естетично и възпитателно за подрастващите да се говори така. Значително по-малко бяха рекламните съобщения под темите, но не липсваха любовни стихове и стихове които поети и поетеси са посветили на майките си под темите за убийството на Тангра и какъв човек беше Тангра.

Оказа се, че напук на твърденията на Фата Моргана, доста мъже си бяха пили бирата и водката с убития. Много твърдяха, че са му заемали пари, а един радиоекстензист, разказа трогателната история, как гонейки злите духове от обсебения Тангра, го е излекувал от рак, но понеже блогъра не го послушал и не сменил никнейма си, гнева на божеството се стоварило върху него. Специалистът по паранормалното беше публикувал телефон, адрес и приемни часове, а един от анонимните го попита, онова стовареното по главата на Тангра, не е ли било телефон.

Като цяло Блогослав се забавляваше, но на втората сутрин ранитидина подарен му от админката наистина му потрябва. Не разбра кога му дойде в повече. Въпреки лекарството обаче, преди пладне все пак не можа да овладее повдигането и спазмите и повърна.

Тресеше се и се потеше. Отвори шкафа, останали бяха две малки бутилки водка. Мисли около минута, после отвъртя едната капачка. Пи само глътка и както никога преди забрави бутилката. Блестеше до монитора, невинна като монахиня в милосърден лагер.

Набързо пробягаха очите му по няколко постинга. Четеше, но вече и мозъка му повръщаше съдържанието. Не възприемаше нищо, чувстваше задушаване. Горчилка сви гърдите му.

Някога на онази улица, в онзи краен квартал. Миризмата беше същата. Думите миришеха и я носиха. Режеха като хладен вятър, а мачкаха със задуха. Ограничения и омраза. Безсилни, почти истерични, за тези които са вън от квартала. За тези, които живота е по-широк, а света няма няколкото посоки към няколкото кръчми и ъгли в които се събират дилъри, а момичетата не проституират, просто дават най-доброто от себе си на онзи който е бил достатъчно щедър с тях, за да ги почерпи с няколко водки.

Колко отдавна беше? Трябва да е било в тази епоха, компютри имаше, имаше и интернет, имаше и мобилни телефони, макар да бяха достъпни само за тузарите. Само един в онзи квартал все още си беше позволил. Не бяха минали и двадесет години, а му изглеждаха като минала карма от преди двадесет и повече века, доста преди падането на римската империя.

Не му се повръщаше тогава, а човешката низост не му беше непозната. По-късно като разследващ деликатни лични проблеми, разбра, че не е запазена марка на квартала и наивно се беше надявал, че отскубвайки се от него, ще се отскубне и от нея.

«А може проблема да е в мен, да е пуснала коренчета и избива при всяко поливане като кофти мисли»

С подобни въпроси по-скоро се забавляваше, иначе беше достатъчно зает с живота за да разсъждава по тях.

Стори му се, че лепи. Кожата му лепи, миризмата му лепи, мислите му лепят и се заплитат. Стори му се, че още тогава се е оплел в социалната мрежа, а електронната й проекция е симулатор на живот. Като онези симулатори, за шофиране, за пилотиране. В които имаш шанс да научиш нещо, но до този се стига само ако си научил достатъчно, за да се справяш и без него.

Все беше имал някакви илюзии, че има и друг живот освен този който познава, но чезнеха и последните. Цяла мрежа му разгръщаше същите нрави и обърканост.

Тръгна пак към тоалетната. Дълго кашля и точи слюнка над чинията. Потече и жълта струйка, повече нямаше какво да повръща. И когато бившата му съпруга позвъни, му заприлича на хвърлен спасителен пояс в океана фекалии в който беше претърпял крушение. Посегна и нещо по-силно от волята му му попречи да натисне бутона.

Знаеше, че тя ще пожелае да се срещнат. Знаеше, че той няма да успее да откаже. Знаеше, че ще прекарат хубава нощ. Знаеше, че сутринта ще е грозна. Знаеше, че и двамата ще съжаляват. Знаеше, че вечерта пак някой ще потърси другия. Знаеше, че ще продължат. Знаеше, че изобщо не са скъсали. Въпреки дългите месеци разделени и най-сетне развода на който успя да я убеди след дълга борба и беше факт едва преди седмици.

Липсваше му, всъщност без нея нищо не му беше останало. Само мрежата, а тя като квартала.

Направи си една голяма чаша кафе и си помисли да изхвърли водката, но му се стори много излишни усилия. Зачете се, когато като от нискобюджетен, супербрутален екшън загърмяха ударите по вратата обвити в почти истерично високи крясъци:

«Отворяй! Полиция!»

Преди да е успял да мръдне, вратата изхвърча и нахлуха униформени в качулки. Даже се усмихна, толкова объркан беше. Блъснаха го от стола, някой го ритна в ръката на която се подпря неволно.

-Лягай! Лягай на земята! Ти си абсолютен престъпник!

Човече без качулка, но с очила, във ветхо, но официално сако приличащо по-скоро на погребален агент отколкото служител на закона. Току що, превиши правата си с тези думи. Но кой го е грижа.

-Големи сме герой, а? – клекна до него – Ти си абсолютен престъпник.

-Май, имате грешка. – спокойно каза Блоговест, а един от качулатите посегна с пушката – помпа, но като прецени пораженията, каквито ще нанесе на човек с физика като на Блоговест, го удари със задната част на дланта.

-А ти – рече очилатия – имаш право да мълчиш, защото всяка дума може и ще бъде използвана в съда срещу теб. Имаш право на адвокат, а ако не можеш да си позволиш такъв, ще ти бъде назначен служебно. Но да си кажем между нас, по това, което си обвинен, не правиш впечатление на чистичък, а наклепа много хора в онази статия в «24 часа»

Пак старата история за корупция. Името му не беше цитирано никъде, откъде знаеха.

-Виж, онези ги ненавиждах. Няма защо да гоня реванш. Някой трябваше да открие истината, добре. Но ти си компютърен престъпник. Приличаш на лайно, знаеш ли!

Хайде, изнасяйте го, че не мога да го понасям. И тази заповед за обиск си я прошнуровай. Арестуван си, в операция «Паяжина» във връзка с притежаване на незаконен софтуоер.

-Моля? – засмя се Блоговест, а ченгето което го плясна по врата, също се засмя под качулката на обвинението. – Ама то, наистина смешно.

-Дано запазиш чувството си за хумор.

И да го беше изгубил отдавна щеше да го възвърне в ареста. Там го посрещнаха четири кръвожадни погледа, четири сплескани носа, осем голи, вонящи на остра пот, яки рамене, по които имаше навярно толкова художествени произведения, колкото в Ермитажа и седем уши, понеже на единия едното липсваше.

-Я, мишка! – възкликна мощно единия от арестуваните – Мен ме арестуваха по акция: «Интелектуалците»

-Мен по «Казаците»! – обади се седналия на пода до нара.

-Мен «Михлюзите»! – добави и третия, посочи дремещият на нара двуметров звяр – Този не иска да каже. А теб?

-«Паяжината» - отвърна Блоговест.

-Щото си категория «Паяк» ли?

-Не, храни се с паяци.

-Че кога е забранено от закона. Този по-скоро има на гъза си паяжина.

-И какво му е нарушението на закона?

-Ами, явно не яде, не плаща данъци, с което мами държавата.

-Ай, стига, бе. Ей, мъжки, казвай сериозно. Що за акция е това.

-За незаконен софтуоер. – тримата се засмяха, само мълчаливия на нара изръмжа, обърна се и се изпърдя.

-Не е смешно, моето обвинение е по-тъпо. – обади се арестувания по «Интелектуалците»-Кръстих си цехчето «Прекрасният, нов свят» кълна се, не знам, че имало такава книга. Аз не чета, нямам време за глупости, откъде да знам, че съм нарушил интелектуалните права на някакъв си Олгъз Хъски.

-Олдъс Хъксли. – поправи го Блоговест.

-ШШШТ, да не те изкарат и теб от «Интелектуалците» и при толкова обвинения, не те мисля, брато.

-Да си кажа честно, ти си си за арест! – обърна се арестувания при «Казаците» към «интелектуалеца», как можа да кръстиш цех, който шие затворнически дрехи: «Прекрасния, нов свят»

Разсмя се дори Блоговест, само мълчаливия на нара изръмжа, но този път поне не направи другото.

-А ти?

-Че клиентите ми пият като казаци, пият. Какво толкова? Хванали ме, че произвеждам фалшив алкохол, хванали ме.

-Това добре – разсмя се интелектуалеца – Ама, защо е трябвало да произвеждаш фалшив етикет, че и да наричаш ракията си «казашка гроздова»

-Е, тъпо беше. – съгласи се казака.

-Аз не съм михлюз! – крякна преди да са го попитали мъжа с едното ухо – Кръстили са акцията «Михлюзите» само защото вече е имало «Медузите», в последния момент са се сетили. Иначе и тази щеше да се казва «Медузите», но като трябвало да се смени името, това на някого прозвучало близко...И така!

-И какво правиш? Кажи, де.

-Ами впиваме се като медузи в краката на засуканите курортистки. Като се разписка някоя и всичко тръгне към водата да й помага, съучастника минава покрай чадърите и каквото ценно намери, нали се сещате.

-Кокошкар! – с презрение рече казака.

-Всички трябваше да ви кръстят кокошкарите! – обади се зловещият от нара.

-А ти защо не кажеш при каква акция те прибраха!

Точно в този момент вратата се отвори за да изведат за разпит Блоговест, но последното на което стана свидетел беше достатъчно за да предположи за развоя на събитията в килията.

Лежащият на нара се изправи. Колкото и силни физически да бяха останалите стърчеше с цяла глава над тях и приличаха пред него на деца.

-Мен – изгледа ги с психопатичен поглед – ме арестуваха при акция «Манафите»

Това беше последното, което видя Блоговест, преди полицая да затвори зад него вратата на ареста. Тръгнаха по тесния коридор, точно пред стълбището полицая, явно със заучено движение го препъна и блъсна в гърба. Така, че да падне по лице на стълбите.

-Охо, опит за съпротива.

Тогава изкочиха като, че от пода и от тавана още трима. Не можа да види много, фланелката му беше заметната над главата докато се стоварваха ударите. Проблясваше само лилава, набраздена с венички светлина. Закопчаха ръцете му зад гърба и го вдигнаха.

-А аз ти се доверих и не ти сложих белезници! Болят ли, а? – блъсна го и дори не го препъна, нямаше смисъл. Блоговест отново падна върху стълбите, но с ръце зад гърба се удари още по-зле. – Опит за бягство в ареста. Много рисковано от твоя страна и не се учудвам, че се случи. Ако още веднъж си опитал ще те върна в ареста.

Блъснаха го в един кабинет където чака сам може би час, стори му се, че е дни. Когато очилатия влезе, Блоговест, вече дремеше.

-Имаш право, но не и нужда от адвокат. Ще те пуснем след малко. Събрахме необходимите улики. Абсолютен престъпник си. Незаконен софтуоер и използване на специални разузнавателни средства, нарушение на правата на непрекосновеност и личен живот на десетки хора, порноматериали включително и с твое участие. Съжаляваме, но част от апаратурата ти, за твой късмет се повреди при обиска. Все се мъча да ги науча да не действат като мечки, но не мога да бъда подобаващо строг към момчетата, като знам при какви условия работят и понякога вършат малки грешки, като това да счупят чуждо имущество или...да повредят улика. Знам, че вършат всичко в старанието си. Но ти...Ти трябва да им бъдеш благодерен! Приеми го, като приятелска услуга от тяхна страна, защото ти спестиха доста обвинения, каквито не можех да не ти отправя, ако в мен се намираше съответния доказателствен материал. За предпочитане е Благовесте или да те наричам Блоговест, да прецениш добре, да пресееш приятели от неприятели. Имаш много и от едните, и от другите. Бъди добър с тези, които ти мислят доброто. Като човек нямам нищо против да хванеш някоя курва, че мами човека до себе си, който си хвърля здравето, тя, да е засукана. Има й едно метросексуално хлапе, което се върти около дъщеря ми, опитва се да използва връзките, които тя с труд си е създала. Не бих прибегнал до услугите ти, мога да се справя и сам, ако се наложи, но мисля, че дъщеря ми е достатъчно разумна за да се нуждае от това. Знам обаче как се чувстват много родители и че от нищожества като теб, все още «прекрасния ни, нов свят» има нужда. При това голяма. Ти имаш много, много работа. Не знам, защо се захващаш с убийства! Ето това не знам!

-Но аз, не разследвам убийството.

-И така трябва. Имам ти доверие. Исках просто да се запознаем, лично. И да ти го кажа, лично. Убийствата не са твоя бизнес, ясно! Хубаво е, че си умно момче и го съзнаваш. Сигурно ти минава през главицата, че уликите срещу теб не бяха повредени случайно. Знаеш ли, може и в това да не грешиш. Но преди всичко не грешиш, като не разследваш убийството. Разследването срещу теб е започнато, но засега, а това «засега» ще е много дълго, ако решиш, няма да се работи по него. И без друго сме претрупани. От разни «интелектуалци», «казаци», «михлюзи»...

-И «манафи»!

-Свободен си.

Таксиметровият шофьор първо се стресна от вида на Блоговест, после му се стори забавно. Първо с импулсивно висок глас попита:

«Към «Пирогов», ли?», а когато Блоговест му рече:

-Там вече ще ни бият.

Момчето се засмя:

-Че що?

-Отидем ли с такива драскотини. Карай към...

-Супер, единствената свястна поръчка днес. Ама здраво са те наредили. Ако знаех, че не бият по лицето, щях да си помисля, че е било в полицията. Не знам как са обаче как са останалите кости.

-Страдат, че пропуснаха почивката на Лазурния бряг.

-И моите. Пази се. – завъртя волан и паркира виртуозно пред дома му.

Гледката в апартамента успя да го разстрои. До сега всичко му изглеждаше сън, но счупената апаратура, някои ценни дреболии със сантиментална стойност от етажерката, разпилените книги и снимки от детските албуми по пода, макар да приличаха на кошмар изглеждаха толкова истинско.

Върху онази на която беше с плетена фланела с качулка, край реката в село, пет или шест годишен и имаше руси букли. Личеше калния отпечатък от кубинката. На снимката се усмихваше и приличаше на...дете, всъщност на ангелче. Снимката беше със «Смяна» 8, в главата му беше фотографирана усмивката на майка му, която я направи. Трябва да е била красиво момиче. Като «Сиамската котка», сега, в този момент, като видя настъпаната снимка, откри приликата, която до този момент му се беше губила. Защото и записа на известната из други социални мрежи като Сиамската котка, трябваше да е сред повредените от полицаите. Всичко беше обърнато. Взе детската си снимка. Да можеше, щеше да се разплаче. И както беше стъпчена, смачка я и я захвърли в кошчето. Но не успя другата, от съзнанието си, усмихнатата двадесет и няколко годишна хубавица, която държеше стария съветски апарат. Къде е сега? Добре ли е? Последният път не успя да го познае. Остави на сестрите доста повече пари, отколкото други близки на боледуващите оставят. Помоли ги, тя да има винаги вафлички и цигари. Казаха му, че понякога буйства. Лекарят го увери, че каквото и да е, заболяването й се лекува, но тя сама предпочита да е болна. Не може да понесе живота. Приличаше на осемдесетгодишна. Хубава беше тогава, а май усмивката му, която беше снимала беше последното му детско изражение. После стана зле. Тя заради онзи тип продаде всичко и се приместиха да живеят там където прекара остатъка от детството си, а тя заболя.

«Как не ми е направило впечатление! Много си приличала млада на Сиамката!»

Замисли се.

«Но само външно! Или просто ми се ще!»

Колкото смачкана и кротка, типична «жена – изтривалка» любимка на мъже с кални обувки беше майка му, толкова дива и непридвидима беше сиамката. Жалко за «голата й изповед», останалите...хубавици бяха и мръсници, харесваше такива, но че филмите им вече ги няма беше загуба, която можеше бързо да преглътне. За Сиамката, съжаляваше.

А май някога дори я обичаше.

Да й се обади, ли! Не, пет години минаха, а и той избра съпругата си.

Сам обезцени онова, което му беше ценно.

Изобщо пази ли номера й? Същият ли е. И след пет години? Смешен ще е.

Пак погледна разфасования си хардуоер, поне отворената бутилка водка до монитора, не беше докосната. Грабна я, просна се на останалото по чудо здраво кресло и я пресуши на един дъх.

 


Тагове:   мрежа,   социалната,


Гласувай:
26
0



1. анонимен - Скица:)
24.08.2010 16:47
Скица:)
цитирай
2. mamas - На един дъх изчетох
24.08.2010 20:05
и четирите части. Интересно, много интересно!
Ще надниквам и за продължението.
Приятна вечер!
цитирай
3. cefulesteven - и четирите части. Интересно, много ...
24.08.2010 20:34
mamas написа:
и четирите части. Интересно, много интересно!
Ще надниквам и за продължението.
Приятна вечер!



Това беше важно, много важно да разбера, дали е четивно. В сюжетът иначе съм сигурен. И много ти благодаря за този отзив. В главата, която ще публикувам утре, ще има любов. По-нежна ще е за героя ми, преди тежките изпитания, които ще го очакват.

Стискай ми палци, да завърша този роман.

И пак ти благодаря от сърце.
цитирай
4. valben - Интересно е, приятелю! Продълж...
24.08.2010 21:41
Интересно е, приятелю! Продължавай!
цитирай
5. cefulesteven - Интересно е, приятелю! Продълж...
24.08.2010 23:19
valben написа:
Интересно е, приятелю! Продължавай!



Днес написах и десета глава. Засега върви, стискайте ми палци!
Благодаря ти!!!
цитирай
6. miaa - Не се съмнявай Стеф, романът е ин...
24.08.2010 23:31
Не се съмнявай Стеф, романът е интересен и носи послания, които разчитаме..
Животът не е неблагодарен към хората, той отвръща по начин по който сме го предизвикали:)
Благодаря ти за хубавите мигове! Четиво, което ни учи да бъдем по- силни в същността си!
цитирай
7. анонимен - Супер е!
24.08.2010 23:59
Браво приятелю, цялата тази история много ми допада и с интерес я чета. Успехи занапред и чакаме продължението :)
цитирай
8. cefulesteven - Не се съмнявай Стеф, романът е ин...
25.08.2010 00:11
miaa написа:
Не се съмнявай Стеф, романът е интересен и носи послания, които разчитаме..
Животът не е неблагодарен към хората, той отвръща по начин по който сме го предизвикали:)
Благодаря ти за хубавите мигове! Четиво, което ни учи да бъдем по- силни в същността си!



Дано все така ти харесва:)
цитирай
9. cefulesteven - Браво приятелю, цялата тази ист...
25.08.2010 00:12
анонимен написа:
Браво приятелю, цялата тази история много ми допада и с интерес я чета. Успехи занапред и чакаме продължението :)



Благодаря ти.
цитирай
10. cefulesteven - Скица:) :)))
25.08.2010 00:17
анонимен написа:
Скица:)



:)))
цитирай
11. анонимен - zdravei stef. . . iz4etoh koment...
25.08.2010 08:41
zdravei stef...iz4etoh komentarite pod postinga ti..vijdam 4e priemat tova , koeto si napisal...no li4no az ne..stranno mi e...daaaaaaaaa kogato pi6e6 za lubov ,erotika mi e interesno i 4eta.nooooooooo v tova tuka daje ne moga da vnikna v smisala
цитирай
12. ckarlet - Поздрави и от мен, Сefulesteven...
25.08.2010 08:47
Поздрави и от мен, Сefulesteven!
В основата на всичко, което се случва винаги има замесена жена, а и любов...
Ще чакам да прочета продължението!
цитирай
13. cefulesteven - zdravei stef. . . iz4etoh koment...
25.08.2010 11:22
анонимен написа:
zdravei stef...iz4etoh komentarite pod postinga ti..vijdam 4e priemat tova , koeto si napisal...no li4no az ne..stranno mi e...daaaaaaaaa kogato pi6e6 za lubov ,erotika mi e interesno i 4eta.nooooooooo v tova tuka daje ne moga da vnikna v smisala


Тогава следващата глава е тъкмо като за теб, вече я публикувах:)
цитирай
14. cefulesteven - Поздрави и от мен, Сefulesteven...
25.08.2010 11:23
ckarlet написа:
Поздрави и от мен, Сefulesteven!
В основата на всичко, което се случва винаги има замесена жена, а и любов...
Ще чакам да прочета продължението!



Вече е публикувано следващото продължение. След малко трябва пак да пиша, вече единадесетата глава.
цитирай
15. thedarkangel1977 - аххахахах - операция "Пая...
29.08.2010 01:10
аххахахах - операция "Паяжина" ...
става все по-интересно... :)

искам и 8-ма глава - заради мен да я напишеш ;)
цитирай
16. razkazvachka - Престъпно интересно взе да става:)))
29.08.2010 22:15
Сега вече не съжалявам, че изостанах с четенето - тъкмо ще чета повече...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6066980
Постинги: 3771
Коментари: 35565
Гласове: 106146
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев