Постинг
06.06.2010 12:38 -
Спомен за ситен дъжд
Беше кратка
частица от секундата
в която се пробудих,
плътта разтвори се,
като клепачи
и бях единствена
зеница,
надникнала,
назряла,
натежала,
подобна на махало
полетяло
назад,
под нея ден дъждовен,
фигура превита,
с чело белязано от ужас,
нарязано
със четири пътеки
глухи,
подобни тази
по която
той вървеше
наникъде
преди да те намери,
и в тебе се
изгуби и забрави
за себе си,
умре. За да ме има.
частица от секундата
в която се пробудих,
плътта разтвори се,
като клепачи
и бях единствена
зеница,
надникнала,
назряла,
натежала,
подобна на махало
полетяло
назад,
под нея ден дъждовен,
фигура превита,
с чело белязано от ужас,
нарязано
със четири пътеки
глухи,
подобни тази
по която
той вървеше
наникъде
преди да те намери,
и в тебе се
изгуби и забрави
за себе си,
умре. За да ме има.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 112561
Блогрол