Беше кратка
частица от секундата
в която се пробудих,
плътта разтвори се,
като клепачи
и бях единствена
зеница,

надникнала,
назряла,
натежала,

подобна на махало
полетяло
назад,

под нея ден дъждовен,
фигура превита,
с чело белязано от ужас,
нарязано
със четири пътеки
глухи,
подобни тази
по която
той вървеше

наникъде
преди да те намери,

и в тебе се
изгуби и забрави
за себе си,
умре. За да ме има.