Усмихваше се с ирония, когато го излъжеха, без да позволи на тази ирония да стане зла. За да не изкриви усмивката му, защото имаше хубава усмивка и държеше на нея.
Усмихваше се благодушно на обидите.
Виновно на критиките.
Гузно на кокетството на чужда жена, макар да знаеше, че с този израз усмивката му е на Самия изкусител.
Мъдро се усмихваше на житейските изпитания и индиански когато го болеше зъб или го срежеха шиповете.
Когато жена му го изостави се усмихна на живота, а характера на тази усмивка беше палитра от характерите на всички останали.
Усмихваше се и когато кола опръскаше джинсите му с кал.
Усмихваше се и когато му четеше конско домоуправителката, че е млад и неразумен. И в тази усмивка имаше резон, понеже беше на четиридесет и пет, женицата или по-скоро женището престъпящо из коридорите като древна стенобитна машина беше на четиридесет и три, но наистина до нея изглеждаше млад, а дали беше и неразумен е търде относително.
Усмихваше се, когато се чувстваше самотен. Не, че имаше защо да се усмихва, но и с нищо нямаше да му помогне мрачният вид.
Отдавна не беше веселяка, душата на компанията. Тя се разпиля. Те пораснаха. Станаха сериозни, а сериозният човек, все намира ден и час, причина и възможност, да позволи на лицето си спонтанно да се разтвори в озарението на дългоочакваната усмивка.
Той не успя да стане сериозен, а само тъжен.
Усмихваше се, защото го умееше. Усмивката беше изкуството му. С което разкриваше душата си, с което признаваше скришните си помисли, изповядваше се, не се съгласяваше с живота и се бореше за по-добър.
С усмивка печелеше приятели каквито не желаеше. Доверие, което не винаги оправдаваше. Жена или момиче за нощ, за две, за пет, което не му беше достатъчно.
Не спечели това което искаше. Не и истинско приятелство, не и любов. Болезнена равносметка, но и когато я правеше се усмихваше.
Усмихваше се, когато е дъждовно и мрачно. Усмихваше се и след катастрофата, когато още не беше ясно, ще може ли да ходи или не, освен това и много операции още го чакаха, а колкото и да го даваше усмихнато, не беше най-устойчивия на болки мъж.
Усмихваше се и като, че ли с тази усмивка най-сетне спечели съдбата.
За един ден разбра, че няма да остане инвалид, че повече операции не се налагат, че е влюбен и не просто влюбен, а обича и тази която обича му даде да се разбере, че също го обича.
Беше внучката на един дядо от съседното легло, забил се с Хондата си във витрината на секс-магазин.
В началото се мразеха, защото дядото зле тълкуваше усмивката му и си мислеше, съвсем без право, че като всички останали, нашият герой му се присмива заради подробностите на нелепия инцедент.
После като се поопознаха се приеха като сродни души – откачалки, а малката идваше често, често и така започна приказката която завърши типично за приказка с хепи – енд в църквата, а свещеника същата вечер се напи почти до смърт, защото беше крайно изтощен от Сизифовите усилия да не тресне тлавния герой, с кандилото по главата.
Обикновено мъжете при този ритуал, изглеждаха траурно, а този ухилен до уши.
Да знае какво го чака! – тъй си мислеше свещеника, но това, че служиш на Бог, съвсем не означава, че знаеш колкото Бог.
Само щастливи изживявания чакаха усмихнатия мъж, но това, че имаш щастливи изживявания, съвсем не означава, че си щастлив.
Още същата вечер младоженеца го разбра. Беше щастлив преди това, много щастлив и за разлика от всеки друг път, не правеше усилия да се усмихва, а усилията му бяха да не се усмихва толкова, но усмивката сама се изписваше.
Когато видя отражението си, потръпна и отстъпи назад.
Толкова дълго се беше усмихвал на нещастията, че и сега усмивката приличаше на нещастие.
Даже повече от всякога.
И тъй продължи!
И отново същата изящност...
Поздрави!
Днес съм избрал твоят блог за блог на деня. След малко ще го пусна.
"Досега в "Блог на деня"
Ще се радвам да съм жив и здрав та да го продължавам....
Поздрави
Животът прави тъй, че с нея да се отбраняваме, когато природата я е създала такава, че с нея да се откриваме.
При мен се е случило обратното. Иска ми се да ревна когато ми е болезнено, когато ми е кофти, знам, че ще ми олекне, но не мога.
Виж, като съм затрогнат лесно ми потичат сълзи. На това още се радвам...
Усмивки, искрени:))))
20.02.2009 18:09
Усмивка за теб, Стеф!
:)))))
Сега ми е усмихнато от сърце...
Усмивки и успех в блога.
Моите все още не са навик. Просто обичам да се усмихвам:)))
Че си виждала в героя ми, мен.
Всъщност, възхищавам се на силата му. Един от малкото ми трагикомични герои на които завиждам...
Усмихна ме, много ме усмихна...
Каза го повече от прекрасно! И ти благодаря.
Самоконтрола понякога отнема свободата ни. Наш си е, избор ни е и би трябвало да е точно свобода, но понякога няма по-голям тъмничар от него самия. Може би, щастието е точно в онези гранични територии между самоконтрола и чистата емоция, в които е и най-жива свободата ни.
И най-импулсивна усмивката ни. :)
Да се научим да го чуваме. После ме насочи към постинга, имам съвсем малко работа още и ще ми е приятно да го прочета. Заинтригува ме.
Усмивки. И благодарности.
http://compassion.blog.bg/viewpost.php?id=237038
Ще ми е приятно да чуя мнението ти по някои въпроси. има за какво да се мисли. Вярвам, че ще намериш и идея за нов разказ. Ти умееш да виждаш повече от видимото с просто око и да разбираш повече т казаното, но трябва да намалиш темпото. Истината не се вижда нито в лудия бяг, нито дори в полет. Тя е в тишината и покоя.
21.03.2009 03:38
Izcialo spodeliam ocenkata i svetogleda na choveci kato
compassion.
A eto i neshto kato vizitka na edin "zelen" chovek s cvetno mislene:
Svobodata e nai-blagosloveniia dar za choveka, koito chrez samopoznanie varvi po patia na samoizcelenieto i samorealizaciiata.
Vsichko e Edno Cialo!
Niama zlo, ima neevoliuiralo dobro.
Честита Първа пролет!
От цялото си сърце ви поздравявам с най-големия си личен празник в календара!
Дори и внучката ми избра да вдиша първата си глътка въздух, когато цялата природа се събужда от зимен сън, когато слънцето преминава отново в състояние на сгряващо не само душите, но и телата човешки небесно светило.
Мир в Пътя, светлина в душата!
Топла прегръдка и слънчева усмивка и от мен...
Венелина