Постинг
15.10.2009 20:43 -
Защото пеперудата е пъстра
Автор: cefulesteven
Категория: Поезия
Прочетен: 4428 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2009 21:00
Прочетен: 4428 Коментари: 14 Гласове:
13
Последна промяна: 15.10.2009 21:00
Защото пеперудата е пъстра,
гневът отдавна ме разсмива,
чудовища заключвам в мелници,
не пия вече даже бира,
не съм пиян,
ухапан съм от самодива
по-лошо от пиян, разбира се,
по-празнично,
по-весело
и по-опасно
луд съм
или дете на средна възраст,
смахнат неудачник,
театрал без сцена,
по-щастливо божество
от утро,
напоследък,
сещаш се
онази среща и хотелска стая,
оттогава ми е навик,
толкова щастлив да бъда...
Искам те,
защото пеперудата е пъстра...
1.
анонимен -
"УХАПАН"
15.10.2009 20:51
15.10.2009 20:51
от Самодива....:)))Хубаво е!И аз искам.Поздравявам те!
цитирайанонимен написа:
от Самодива....:)))Хубаво е!И аз искам.Поздравявам те!
Наистина си заслужава усещането:)))
"...не съм пиян,
ухапан съм от самодива
по-лошо от пиян, разбира се,
по-празнично,
по-весело
и по-опасно..."
Опиянението е много силно!
Прекрасно е, Cefulesteven!
цитирайухапан съм от самодива
по-лошо от пиян, разбира се,
по-празнично,
по-весело
и по-опасно..."
Опиянението е много силно!
Прекрасно е, Cefulesteven!
Де да можеше и мен гневът да ме разсмива..
Поздравления!
цитирайПоздравления!
Neka ti e vse taka peperudeno.Vinagi.Pregradki.
цитирайДали е лудост
да докосваш пеперудено,
когато спя, преди да засънувам,
онези кътчета, в които тайно
прибирала съм късчета от истини -
сега са остри стъкълца от спомени...
Дали е лудост
да приспиваш нежно
най-уморените ми мигове и тези,
неосъзнато скрити в най-дълбокото,
да ги превърнеш в няколко усмивки
с оттенък блед и вяра за възкръсване -
сега ми трябват да ги посадя в сърцето си.
Дали е лудост
дълго да ме галиш,
да плача и се търся без намиране,
не знам защо и как, но ти разбираш,
целуваш болката, готов да я изпиеш -
и да прегърнеш мене, грешките, вините ми.
Дали е лудост?
Не, безумство е.
И сън на пеперуда.
Пъстра...
цитирайда докосваш пеперудено,
когато спя, преди да засънувам,
онези кътчета, в които тайно
прибирала съм късчета от истини -
сега са остри стъкълца от спомени...
Дали е лудост
да приспиваш нежно
най-уморените ми мигове и тези,
неосъзнато скрити в най-дълбокото,
да ги превърнеш в няколко усмивки
с оттенък блед и вяра за възкръсване -
сега ми трябват да ги посадя в сърцето си.
Дали е лудост
дълго да ме галиш,
да плача и се търся без намиране,
не знам защо и как, но ти разбираш,
целуваш болката, готов да я изпиеш -
и да прегърнеш мене, грешките, вините ми.
Дали е лудост?
Не, безумство е.
И сън на пеперуда.
Пъстра...
ckarlet написа:
"...не съм пиян,
ухапан съм от самодива
по-лошо от пиян, разбира се,
по-празнично,
по-весело
и по-опасно..."
Опиянението е много силно!
Прекрасно е, Cefulesteven!
ухапан съм от самодива
по-лошо от пиян, разбира се,
по-празнично,
по-весело
и по-опасно..."
Опиянението е много силно!
Прекрасно е, Cefulesteven!
Мога цял живот да описвам това състояние, без да ми остане и думичка за нещо друго:)))
Благодаря ти.
lagrima написа:
Де да можеше и мен гневът да ме разсмива..
Поздравления!
Поздравления!
Гневът стига до една точка, след която просто не може накъде. И тогава се срива в смях. :)))
mileidi46 написа:
Neka ti e vse taka peperudeno.Vinagi.Pregradki.
Прегръдки, Миледи.
neslanchice написа:
Дали е лудост
да докосваш пеперудено,
когато спя, преди да засънувам,
онези кътчета, в които тайно
прибирала съм късчета от истини -
сега са остри стъкълца от спомени...
Дали е лудост
да приспиваш нежно
най-уморените ми мигове и тези,
неосъзнато скрити в най-дълбокото,
да ги превърнеш в няколко усмивки
с оттенък блед и вяра за възкръсване -
сега ми трябват да ги посадя в сърцето си.
Дали е лудост
дълго да ме галиш,
да плача и се търся без намиране,
не знам защо и как, но ти разбираш,
целуваш болката, готов да я изпиеш -
и да прегърнеш мене, грешките, вините ми.
Дали е лудост?
Не, безумство е.
И сън на пеперуда.
Пъстра...
да докосваш пеперудено,
когато спя, преди да засънувам,
онези кътчета, в които тайно
прибирала съм късчета от истини -
сега са остри стъкълца от спомени...
Дали е лудост
да приспиваш нежно
най-уморените ми мигове и тези,
неосъзнато скрити в най-дълбокото,
да ги превърнеш в няколко усмивки
с оттенък блед и вяра за възкръсване -
сега ми трябват да ги посадя в сърцето си.
Дали е лудост
дълго да ме галиш,
да плача и се търся без намиране,
не знам защо и как, но ти разбираш,
целуваш болката, готов да я изпиеш -
и да прегърнеш мене, грешките, вините ми.
Дали е лудост?
Не, безумство е.
И сън на пеперуда.
Пъстра...
А тази сутрин силно е кафето,
горчи до сладост като живот,
сумракът пътеводно ярко свети
отгризали сме онзи плод:
къс рай. А пеперудата е пъстра,
света разгръща под криле
и сивите дъждовни пръски,
разтворила си в ноти - цветове...
Прекрасно е стихотворението ти..Много, много ме докосна..За първи път ми звучиш така оптимистично и с фин хумор..В предишните имаше тъга.Поздрави на Неслънчице.Знаеш ли, Сefulesteven във всеки прочит откривам по нещо ново.
цитирайmiaa написа:
Прекрасно е стихотворението ти..Много, много ме докосна..За първи път ми звучиш така оптимистично и с фин хумор..В предишните имаше тъга.Поздрави на Неслънчице.Знаеш ли, Сefulesteven във всеки прочит откривам по нещо ново.
Много ведро ми е на душата, това сякаш я изрази, в малка степен...
Благодаря ти.
Пеперудата е изборът на свободата
пърхаща с крилете на дъгата
и ако аз и ти преминем през нея
ще се слеем с небесата..
Ето и една надежда
Пъстроцветна пеперудо
мила, нежна, вдигни глава
устреми се в синята безкрая
летеж неземен в очите ми блести..
цитирайпърхаща с крилете на дъгата
и ако аз и ти преминем през нея
ще се слеем с небесата..
Ето и една надежда
Пъстроцветна пеперудо
мила, нежна, вдигни глава
устреми се в синята безкрая
летеж неземен в очите ми блести..
miaa написа:
Пеперудата е изборът на свободата
пърхаща с крилете на дъгата
и ако аз и ти преминем през нея
ще се слеем с небесата..
Ето и една надежда
Пъстроцветна пеперудо
мила, нежна, вдигни глава
устреми се в синята безкрая
летеж неземен в очите ми блести..
пърхаща с крилете на дъгата
и ако аз и ти преминем през нея
ще се слеем с небесата..
Ето и една надежда
Пъстроцветна пеперудо
мила, нежна, вдигни глава
устреми се в синята безкрая
летеж неземен в очите ми блести..
Много, много е свежо, Миаа. Много!!!
Търсене
За този блог
Гласове: 112561
Блогрол