Прочетен: 4630 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2009 17:53
Мислеха я за обвързана или за звезда. Или и за двете.
Тя винаги завързваше очите им. Чакаше ги винаги в хотелски стаи. Винаги различни. Намираше ги в интернет, с месеци общуваха. Никой от тях не научи истинското й име. Никой не разбра как изглежда. Никой не подозираше кои са другите макар да се досещаше всеки, че има и други. Всеки предполагаше, че са далеч повече. Десет бяха за десет години. Ако се опитаха да я нарисуват по въображение, всички биха я нарисували сходно. Представяха си я сходно. Шегуваше се за външността си, казваше, че кожата й е зелена, а косата й по рождение електриково синя. Личеше, че е хубава по думите й. Разголваха истинското й очарование. Повторна нощ никой от тях не изживя. Със сменен никнейм, търсеше следващият другаде. Търсеше го, без надеждата, че ще го открие. Диви желания я късаха на парчета. Искаше да се обади на последният, тя го обичаше. Той също беше увлечен, най-малко увлечен. Те си приличаха: с различна физика и от различни класи. С различни речници и поведения, виждания за света, отношение към жените, отношения към любовта. Някои бяха семейни, някои не. Някои имаха по-сериозни половинки у приятелките си, отколкото други у съпругите си. Някои бяха пълни самотници. Единият се вживяваше като гей. Имаше мотокарист, имаше и професор по химия, дребна мутра и художник. Тембърът им различен, различни и на ръст, по нещо всички за нея си приличаха повече отколкото могат да си приличат близнаци. За нея бяха един и същи мъж, в различни житейски роли. Любим, докоснал я с нещо си. Какво, не се питаше отдавна. Не знаеше как изглеждат преди да ги види. Винаги изпитваше в първата секунда усещане за дежа ву. Така изглеждаше този когото обичаше. Имаше пълни и мършави. Риж и къдрав, плешив и дългокос блондин. Чакаше ги зад вратата, първо слагаше превръзката, тихо им шептеше:
-Не я сваляй, не я сваляй, после...
Когато се събудеха превръзката я нямаше. Нея също.
-Защо е тази превръзка! – питаше с възбуден смях някой.
-Каприз, глупчо. Женски каприз, а може и твой. Не са ли изобщо флиртовете и любовта по интернет, игра със завързани очи. По-различен вариант на това което правим и сега, но просто вариант...
-Луда си, харесваш ми. И аз съм луд...
Този диалог се повтори три или четири пъти. Гласът й се смееше, лицето й тъжно, но те не го виждаха.
Изкушаваше се този път да махне превръзката. Да свърши с игрите, да опита отново.
“Искам да бъда обичана!”-пак крещеше цялото й съзнание.
-Ти си! – рече й някога, много отдавна този от когото започна всичко-Ти си обичана. Но не можеш да обичаш, не и мен, не и мъж. Върви си, докато е време си върви. Не се познавам тази вечер, не бих те пуснал, имам власт над теб, а си секси, моя си, безволева...
Хвана я за косата, беше по-скоро груба милувка, отколкото проява на насилие. Насочи очите й към своите.
-Ти обичаш да си обичана. Ти си влюбена в любовта. Тръпката ти е по тръпката. Ти не можеш да обичаш човека. Не скри, не успя да скриеш колко си разочарована като ме видя. Не защото изглеждам зле, не защото не съм харесван, а защото просто съм...реален.
Тя плачеше, не и причиняваше болка с това, че стискаше косата й. Не с това. Искаше й се да му изкрещи:
“Не е вярно!” – но почувства, че е прав. Наистина в първият миг се смути като го видя. Не беше това което очакваше. После като че ли свикнаха очите й с него, ала месеца който прекараха, прогресивно й ставаше отегчителен. Довеждаше я само с думи до оргазъм преди това. На небесата я пращаше. Не беше мъж, а чародей. Похотлив чародей. Толкова обикновен изглеждаше до момента в който реши, че трябва да се разделят. Сега повече от всякога го желаеше. Но не успя да му го каже. Като в сън живееше. Месеци наред. Преди сбогом й рече:
-Ти си влюбена в любовта. И ако искаш да си винаги обичана, не ти остава нищо друго, освен да се превърнеш в самото чувство. Да престанеш да бъдеш жена, която е влюбена, но после е майка, домакиня, вярна или невярна съпруга, лоша или добра любовница....Разбираш ли, ти трябва да се превърнеш в самата любов с женско тяло. В тялото на любовта. Изчезвай!
Хлипаше, пикла се чувстваше, докато вървеше по тъмната улица и не смееше да си повика такси за да не видят размазания й грим.
Гонеше го от съзнанието, но той идваше.
Докато повярва. Повярва, че е влюбена в самата любов и не може да обича някого. И я предизвикваше, за да я остави в онзи незавършен и идеален вид в който някога я почувства и към него. Преди да го види с очите си.
Знаеше, че всички те, ще я търсят. Ще се препознават. Ще оприличават други на нея, ще грешат, а тя ще си остане загатка, каквато си е любовта, изобщо. За всички.
“Защото аз съм тялото на любовта! Защото аз съм тялото на любовта! Защото аз съм тялото на любовта!” – повтаряше си го с болка, но екзалтирана.
Усещането което предизвикваше беше наистина прекрасно. И ако нещо е върнало вярата на тези мъже в красивото, това е било нейното тяло. И те наистина продължаваха да я търсят, разпознаваха я неуспешно в други жени. Разбираха, че не е тя, а тя си оставаше идеала, който носеха, дори с реалните в които откриваха бъдеще.
Защото, за тях, наистина беше тялото на любовта.
Но една сутрин, малко след като се събуди и погледна в огледалото, сама прецени, че е остаряла. Много остаряла.
Механично и хладно без чувство, изрекоха устните й:
-Защото аз съм тялото на любовта.
Влюбени сме в тялото и душата в които я откриваме.
:)
Поздрави :)))
"Тялото е средтсво на любовта"
В случая тя е превърнала любовта в средство на тялото. Затова я и ограничила в него.
Правилно, правилно си ме разбрала.
Усмивки.
24.02.2009 23:08
25.02.2009 07:29
всъщност мислих за това, което казваш за фаталната жена в постинга за тази, която не може да не бъде вярна. за съжаление си прав.
явно все пак виждаш там, където мен ме боли да погледна.
Тези думи са ми достатъчни широко да ме усмихнат за днес, а след седемнадесет/по-рано не мога/, ще отворя уморен един поздрав, който сигурен съм, ще ме усмихне....
често и мен ме е страх да надникна в тези кътчета, но там освен страшното е и прекрасното, заложбите изобщо на цялата човешка природа. Чрез героите се разбирам по-добре.
И разбирайки се по-добре, разбирам по-добре, изобщо хората и страстите им, а така още по-добре героите си, а те от своя страна ми помагат да разбера още по-добре себе си и...
Колело:))) Въртящо се до безкрай.