DnesInvestorGolAutomediaTialotoAz-jenataAz-detetoTeenproblemPulsImoti.netRabotaStartBlogAhaSnimka
Blog.bg - безплатен блог хостинг и блог портал 
Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг
07.09.2010 06:34 - Убийство в социалната мрежа - 17
Автор: cefulesteven Категория: Тя и той   
Прочетен: 1792 Коментари: 5 Гласове:
19

Последна промяна: 07.09.2010 06:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
17. Самопризнанията на Лилаво копнение

Искаше му се да й позвъни, да си уговорят среща, може би да правят любов, но по-късно. Може би пак в дома й или в дома му, в някой хотел, мотел или дори в гората или в някой парк, където и да е било, но първо да поговорят. Дълго, за много неща да говорят. Откъде да започнат, няма значение. Просто да говорят. Имаше какво да си кажат. Много при това. Твърде много за един разговор. Твърде много даже и за стотици. Имаха да си казват неща за години напред. Имаха да си говорят толкова, че да остареят и пак да имат какво да си кажат...
“Ако остарея изобщо!” – петната пред очите му се избистряха за кратко и пак премрежваха погледа му. Главоболието му го блъскаше като тежкотоварна машина. Не си спомняше колко пъти от както се разделиха повърна. Непосредствено след онази къса и последна целувка в онова бистро сутринта, му стана по-зле и отколкото при сбогуването им предишната вечер, която сега му изглеждаше нещо случило се преди години.
Не знаеше откъде да започне, че от както се познават това между тях се е случвало и развивало, макар не са го разбирали. Всъщност, тъй ли е или близостта им, това че я чувстваше скъпа още тогава беше защото споделяха сходни проблеми, с тежко болни, най-близки. Или да започне оттам, че самопризнанията й се обезсмислиха. Убиец или не, като в приказка се случваше онова, което я спасяваше. Вече имаше друг убиец и други самопризнания, на които се вярваше, поне в мрежата. Малцина бяха скептиците. А онази жена беше стигнала по-далеч. Защото е нямало кой да ритне вратата й. И макар да е имала съпруг до себе си, да я целуне. Изглеждаше и правдоподобна. Постингът й преминаваше границите на крайния нарцисизъм. Като, че ли беше заслепена от гордост от постъпката си. Вдъхновена докато го е писала, на фона на всички останали свои писания имаше учудващо добра стилистика. Като, че ли беше живяла за да напише този постинг, обичала и мразила за да напише този постинг. Измъчвала се и радвала се на живота, за да напише този постинг. При всички случаи беше убила, за да напише този постинг.
В редовете, в които описваше покаянието си, зад думите й надничаше усмивката й. Хладна, съдбовна. В редовете, в които знаеше, че ще засегне чувствата на най-близките си, споменавайки за серията си от изневери с Тангра, личеше възбуда, може би по-силна от самото преживяване. Беше сложила край на живота си и го пишеше, а от администрацията на социалната мрежа му позвъниха, колкото да му кажат, че приемат самопризнанията й за истински и е добре да ги прочете, преди на някой да му е хрумнало решението, че постинга трябва да се изтрие. Тези писания бяха и в явно нарушение на правилата, защото се описваше акт на насилие, но хиляди бяха тези, които искаха да научат истината за смъртта на съблогъра си и имаше основания да задържат постинга:

“Когато четете тези редове, аз вече ще съм мъртва физически, с което само ще поставя край на един отдавна обезсмислен процес. Аз съм тази, която познавате като Лилаво копнение, а истинското ми име е Лилия, което няма общо с лилавото, но звучи като лилаво. Колко често нещата които ни звучат близко до нещо си, нямат нищо общо с него, подвеждат ни, бъркаме. Такъв е живота, а за някои е дори приятен и имат власт над обстоятелствата, каквато аз, колкото и да съм повтаряла папагалски, заучената фраза: “всичко е личен избор”, време е да призная, не винаги имах. Завършила съм икономика, с близка до пълно отличие диплома. Добър счетоводител съм, добра съпруга и майка...Какво написах! Не, не съм майка. Никога не съм била, колкото и често да лъжех. Но можех да бъда добра майка, много по-добра от много които само се правите на майки. Не, не съдя никого, най-малко вас, щастливки. Последната си присъда, изпълних. Липсва ли ви Тангра? Питате ли се още, кой го е убил? Е, аз бях “кучката”, която го направи. Спасих няколко непълнолетни от лъстта на един сладострастен старик, но хиляди съзнания от мърсотията на едно създание, играещо си с чувства и идеи. Един мултимедиен Тартюф, привличащ вниманието с революционни лозунги, създаващ образ на симпатичен и наивен донкихот, който пробуждайки юношеското, незадоволено чувство за бунтарство привличаше малки и големи наивници в чаршафите си, вонящи на кисела пот. Мнозина го усещаха и искаха да спрат манипулатора, но той беше достатъчно ловък, а потребителите в мрежата ни достатъчно глупави, че вместо онзи, който заслужаваше, те след тежки огорчения, чезнеха от общността ни, изгубили доверие и в разум, и в човек, дори може би в себе си. Търпяхме го, толерантно го търпяхме, но той заемаше душите ни, обсебваше с мрежата и домовете ни. Не, не го мразя заради успеха, който имаше, а за онова, което го използваше, за което се знае и е публична тайна. Не съм си и помисляла, че ще изчистя от негодници мрежата, но този успя да превърне личността си: от плът и кръв, с жалка душица, в алегория на пошлостта в интернет – пространството. А това е пошлостта, която ни залива, изпълва и трови, в живота, изобщо. Не съм майка, но съм подготвена да бъда и можеше аз да имам онази тийнейджърка, която водена от патриотарски дух се остави да бъде мамена и лизана от един ненаситен, извратен шопар. А душите на стотици и възрастни мъже, и жени, под изкривеното му слово, бяха един вид прелъстени тийнейджърки. Гадеше ми се, опитвах много начини. Но кой ли да ми обърне внимание, на мен безличната. Нямам харизмата му, имам честта си. Нямам словесните му умения, имам любовта си. Нямам връзките му с обществеността, но имам морала си.
Когато се срещнахме си помислих, че съм полудяла. Когато видях похотта в мазната му усмивка, исках да свърша с него веднага. Владеех се, защото момента не беше удачен. Владеех се, защото трябваше време. Срещахме се и от начало беше отвращението. Отвращението, което не ми позволяваше да изляза от банята, преди кожата ми да се е зачервила от горещата вода, до разраняване. Отвращението което ме давеше. Искаше ми се да спра, но вече далеч бях стигнала. Разтворила бях крака под изчадието и се бях оставила то да пуфти и да се поти над мен. После, дойде сладостта. Дълго я зовях, призовах я. Само за да не избързам, само за да стигна до край. Само за да спечеля с нея доверието му. Само за да го хвана неподготвен и беззащитен.
Сами не знаете, колко цинично говореше, как ви се надсмиваше. Речникът му нямаше нищо общо с това, което четете. Нито поведението му, което беше на каруцар. Говореше с такова самодоволство за малолетните, за другите жени и за глупостта в мрежата. Не се смущаваше, че съм една от всички тях на които се надсмиваше. Сякаш не съществувах, дори когато бях в леглото и в стаята му. Сякаш не съществуваше нищо друго истински, освен той, който като божество ни измисляше и се надсмиваше над болките ни.
Освен това виснал като тяло и интелект. Всички знаем, че крадеше, но не знаех, че краде толкова много. От различни сайтове. Най-вече чужди. Превеждаше и представяше мисли за свои. Често тролираше, точно тези които крадеше. Като, че ли им завиждаше и извършваха спрямо него мерзост, че са казали това, което би могъл да каже, но няма таланта им.
Не съм убийца, чаках да назрее, да се натрупа омразата. Онази нощ нещо не беше добре, дори не успя да направи нищо в леглото. Не се преструваше, едва държеше окото си отворено. За пръв път усетих нещо като съчувствие с него и само реших да го измайтапя. Дори не беше жестока шега, защото не ми е хрумнало, че дори болен ум като неговия е в състояние да се върже. Дълбоко в себе си, обаче желаех да съм го направила. За това може и да съм му прозвучала правдоподобно. Казах му, че след малко трябва да охладнеят пръстите му, после да почувства леко сковаване, след което да настъпи и парализата. Погледна ме като сплашено животинче. Трябваше да се разсмея и да му кажа:
“Я, стига!”
Вместо това му се усмихнах и започнах да му говоря, че това е от името на всички майки, от името на всички чисти сърца, които е имало какво да споделят, но са изчезнали заради него от мрежата. После му напомних думите, които му бях писала веднъж: че ще го видя студен и син. Хладно му рекох, че не съм ги забравила.
Сама не знаех какво съм целяла. Сега разбирам. Да го видя жалък и да му простя. Или да ме удари и да набера силите, които не ми достигаха за да завърша начинанието си.
Вместо това той седна пред компютъра. Пред измамното лице на смъртта, което виждаше, като змия се опитваше да ухапе за последен път.
Това беше истинския той. Този който мразих.
Грабнах телефона и с все сила го ударих в главата.
Мислих си, че всичко е приключило. Каквото и да съм чела за угризенията при първото убийство, подобни не чувствах. Друго ме измъчваше и продължи да се натрупва, че оттогава – досега отношението към него се промени значително и дори тези, които като мен виждаха истината за него, вече го смятат за герой. А постингите му си стоят. Отровният му дъх продължава да се стели и заразява. Направих го по-опасен от преди, аз която исках да го възпрепятствам.
Време е и аз да се наредя измежду мъртвите. И може би едва тогава, живите ще си направят сметка за избора. Сбогом!”

Убийца или не, Лилаво копнение, затваряше официално случая. Блоговест реши заради себе си, заради Дана, да получи още малко потвърждения, ако е възможно. След няколко телефони разговора се добра до необходимата информация, имаше удобен автобус към градчето на Лилаво копнение. Стига да тръгнеше веднага.

-Изследванията ми, ще почакат. – въздъхна и се усмихна, макар краката му тежаха като страшни самопризнания.
 
Нагоре


Тагове:   мрежа,   социалната,


Гласувай:
19


Подобни постинги
Убийство в социалната мрежа - пролог
Убийство в социалната мрежа - първа глав...
Убийство в социалната мрежа - втора глав...

Следващ постинг
Предишен постинг

Коментари
1. анонимен - stef zdravei. . . . kak si. . . kakvo da ...
07.09.2010 07:46
stef zdravei....kak si...kakvo da ti kaja 4ovek....registrirah se v elmaz..i nabarzo razperdu6inih majkoto saslovie..ei 4ovek..kak na edin intelekt ne popadnah..ne znam...
цитирай
2. razkazvachka - Предишната и тази глава - трябва още текст...
07.09.2010 16:09
някак текстът е тъмен, трябва текст, който прави пространство за мисълта на незаинтересования читател... Тази глава ми се вижда много по-гъста, предишната - не е от "моите" - розовее:)))
цитирай
3. cefulesteven - някак текстът е тъмен, трябва те...
07.09.2010 17:51
razkazvachka написа:
някак текстът е тъмен, трябва текст, който прави пространство за мисълта на незаинтересования читател... Тази глава ми се вижда много по-гъста, предишната - не е от "моите" - розовее:)))



Като части от цялостният текст, ще видиш, колко ще се изменят цветовете им. Букетът е твърде шарен, като социалната мрежа, но кой цвят доминира, дори мен ми е трудно да преценя.

Много изненади има водещи начало от тези глави.
цитирай
4. cefulesteven - stef zdravei. . . . kak si. . . kakvo da ...
07.09.2010 17:51
анонимен написа:
stef zdravei....kak si...kakvo da ti kaja 4ovek....registrirah se v elmaz..i nabarzo razperdu6inih majkoto saslovie..ei 4ovek..kak na edin intelekt ne popadnah..ne znam...


Може би и най-вероятно онова не е твоя сайт.
цитирай
5. анонимен - stef. . . abe kak vse namira6 kakvo da ...
07.09.2010 18:28
stef...abe kak vse namira6 kakvo da mi otgovori6....znam 4e ne e moq sait...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8443849
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112560
Блог вълни
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Порочна връзка (фейсбук)
5. Бъг във времето (фейсбук)
6. Анна Хелс: Кланица за чародеи
7. Ивз: Кланица за чародеи
8. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
9. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
10. Моята лична страница