Невероятно ...Поздрави !

Мисълта, че можем да изгубим нещо красиво ни довежда до отчаяние, а колко лесно е просто да му се отдадем.

Благодаря ти.

Сякаш през цялото време съдбата е предизвиквана да осъществи тази раздяла. Остават прашинките щастие и спомените! Поздрав, Стеф, все нямах време да прочета нещо от теб, но сега се застоях и не съжалявам. Усмихнат и влюбен уикенд!

Прекрасни нека са и за теб почивните дни!!!
Благодаря ти.

Уау! Поздрави, Стеф! Чуден разказ за страх и любов...

Благодаря ти, Марти!!!

И ме хвана параноя... всички ли мили мъже са такива? ;)))
Не е лесно просто да се отдадеш - ако беше, щеше да го правим :))
Силен разказ със силен край. Благодаря за удоволствието :)

Дълбоко във всеки го има това, което изрича главния герой. В повечето случаи не го чуваме, не разпознаваме сигналите на неясната тревога: за добро или зло. Понякога е необходимо да ги чуем за да ги превъзмогнем, иначе ще ни мъчи.

Мислите и емоциите на твоя лирически герой, са част от обичта.
Колкото и да я прикрива, обсебен от ревност и страх, тя съществува:)
Единствено, Пред Бога, сме съвършени, равни и открити:)
Поздрави за хубавия разказ, Стеф! Бъди благословен!

Да, така е. И го има това подлудено от любов същество, във всеки влюбен.

Поздрави и усмивки, Миаа.

чудесен замисъл:-)

:))))

Той си знае работата...,ние нашата - не. Уви!
Приятен уикенд, Стеф!

Болката е най-голяма, когато се опитаме да му отнемем делата.
Поздрави!

Така мечтаем за любовта, онази прекрасната, която те оставя без дъх... А когато я намерим, толкова се боим да не я изгубим, че я задушаваме и тя бавно, но сигурно издъхва. Била съм от другата страна на твоят разказ. Трудно е да живееш с това обожание, още по-трудно да се разделиш с него...

Когато любовта е така обсебваща става страшно. Особено когато другият не е обсебен! Много ми хареса! :)

Страхотно, добре написано, страшно истинско, живо и влюбено и лудо, страшно много страх... страха не провокира ли съдбата ронякога :) Дано не ни се случва. поздрав!

Имах и аз един такъв.....съвършено същият.... Имам чувство, че той го е писал.... Сякаш искаше да му изневеря, за да се успокои.... И трябваше да се махна.....

хмм... доста плашещо. Не разбирам, защо трябва да плашим любовта?

п.с добре написан текст! харесвам :)))

ревнивците не издигат ли в култ ТЕХНИТЕ чуства ТЕХНИТЕ желания ТЯХНАТА така истинска и величествена многострадална любов ,сумтейки на кило ракия АЗ това АЗ онова ти от мен по добър ,,,,,,,,,а някаде се пееше. la donna e mobile