Под небесната капела,
аз, със тебе да летя,
се опитвах неумело,
падах дълго след това.

Падах дълго, но не паднах,
че под мене, бе бездна,
и преди да стигна ада,
хвана ме ръка една.

Без часовник и без пръстен,
вдигната на автостоп,
в ден дъждовен и навъсен,
просто: воля за живот....
 

ВОЛЯТА ЗА ЖИВОТ :):):)
Поддържай я с прекрасното си творчество!
Хулителите са доказателството, че си добър писател!
Много талантлив, питат ли мене... Ала... смеят ли да попитат :)))

Благодаря ти!