Нямам предвид всеизвестния австрийски художник, нито Франко, ни Хари Труман, ни който и да е било от големите хищници, както ги нарича един скандален руски публицист (Игор Бунич).

 Колкото и странно да прозвуча, никой от тях не е най-опасният военнопрестъпник. Най-опасният е почти невидим, той е безименен и прилича по много черти на безимените герои, но той е изверг.

 Без него, никой от именитите зверове, не би стигнал доникъде. Независимо дали са гении на злото, независимо с какви средства (материални и духовни) да разполагат, те - големите са напълно обезвредени, ако го няма НИЩОТО, клонираното безумно същество, което набива крак в строй ("строй" не само по плаца или по бойното поле, всъщност - най-често далеч от тях: в канцеларии, в лагери за военнопленици, концетрационни лагери, опитни лаборатории, радиа и телевизии; днес - и блогове).

Кое е основното, по което се познава: той е заслепен, той е зъл; зъл е защото е заслепен и е заслепен, защото е зъл; той е изпит мозък. Той слуша, а не размишлява. Но понеже упреква всички други освен себе си в това, което се е превърнал, трябва да има някакъв признак на познаване. 

Признаците сигурно са десетки, но основният, който го прави военнопрестъпник е, че той е убеден, че сред "враговете" му няма невинни.

Всяка война взема и коствени жертви. Това прави всяка война зверска. 
Но ако един войник види насочени срещу себе си оръжия; не се разбира много добре, колко са; за сметка на това ясно личи, че в тумбата има невъоръжени и невинни...и прецени, че трябва да стреля: за да защити живота си и другарите си...Няма обективен разум, който да го нарече военнопрестъпник. 

 И за да не ми истерясват някои малоумници, ще бъда принципен, ще назова случай от армията, която героизират. Предполагам всички са гледали филма на Ридли Скот "Блек Хоук", филмът е по действителен случай, доколко е обективен е друг въпрос, да предположим, че е. 

 Та, в края докато американските рейнджъри се придвижват бягайки от кървавата баня се молят, някой от сомалийците да не направи неволен жест. Е, прави го! Губи живота си, но войника също е в шок. 

 Възможно е да е било така. Съмнително, но твърде възможно. 

 Разликата между войникът стрелял срещу беззащитния сомалиец и чучелото, което лежи на дивана, лъска бастуна и не е убил никого е, че войникът съпреживява смъртта, не я желае, докато НИЩОЖЕСТВОТО смята, че така се пада на противника.

 Нищожеството тържествува. Изцепва се, че "това е само началото", праска една усмивка, вместо припинателен знак. 

 По време на война, такова нищожество обикновено е далеч от първа линия, но не му трепва да убива деца, да изнасилва; смята се, че има право.

 Нали и враговете му са правили така!
 Нека да го понесат и те!

 Не, не го понасят те. Нито точно "враговете му" са убивали и са изнасилвали невинни. 
Правил го е някой като него, но от другата страна. 

 Нищожеството няма съвест, душата му е увредена; то си мисли, че достатъчно е да си "от вярната страна" и всичко му е простено; всъщност - във всичко е прав. 

 Е, ако нищожеството се беше опитало да прочете нещо по-дълбоко от вестникарски изречения и политически тезиси, над които не се мислят, а се учат наизуст, можеше да разгърне и "Мислите" на Блез Паскал, че да види за реката, която дели "герои като него" от "убийци като него". 

Защо му е. Нищожеството се нуждае от оправдание на всяко свое действие, каквото голямата власт, към която се е впил като ГНИДА му дава. 

Оттук нататък е ясно. Когато едно иракско, сръбско, сирийско...и т.н. дете изгори, той злорадства, почти в същият маниер, в който мастурбира пред порнофилмите. Вселява се в извършителят на действието и чувства наслада. Хили се като олигофрен, чувства се богоравен и назидателно поучава, че ако не бяха враговете му - техните деца нямаше да страдат, без да си прави трудът да крие насладата си от това страдание.