Дойде ми като гръм от ясно небе.
-Друг ли има?
-Защо трябва да има? Но да. С матово лице е, не по-скоро сиво…Изобщо не го познавам, но той е причината. Някъде е. А може и да си въобразявам. Кой го знае…

Пророкът тъпкан с антидепресанти
мърмори със стената, рисува с тебешир човечета,
а пяна стича се по миксера на мислите

Шест години след изчезването му ми връчиха картината. Казаха, че често в кръчмата говорил за мен, че жела творбата му, последната да е моя.
Накрая съвсем се побъркал. Бързо го хващал алкохола. Ставал рязък. Ставал рязко. Казвал, „о...