Очите му гълтаха лакомо всичко. Прелиташе от клетка на клетка. Заговаряше животните. Накара вълкът да вие. Един щраус едва не го глътна. Коалите го гледаха любопитно, той също и в един момент съвсем правилно реши, че има прилика с тях. К...

Да се прибереш след почивка в дома си и да завариш натрапник който най-нахално си е нахлузил чехлите ти, гледа телевизора все едно си е негов или да речем си мие зъбите с твоята четка е повече от неприятно. Но ако случайно подобен нахалн...

Първите думи които зачертах с черен маркер бяха „щастие” и „любов”. В следващият момент почувствах носталгия към тях. Тогава задрасках и думата: „носталгия”, а после: „почувствах”.
И за то...

Предишната наемателка си беше забравила несесера. Не смеех да го докосна. Стоеше седмица на тоалетката пред огледалото и дразнеше погледа ми. Да го изхвърля, не ми даваше сърце, но да го отворя се боях. Имах чувството, че ще видя лицето ...

Продавам семки пред стадионите. Лъжа, че съм на петдесет, защото кажа ли, че съм на тридесет и две никой няма да повярвам. Не съм ходил на прегледи. Нямам представа какво ми е на десният крак, но страшно боли. Понякога ми писва. Иде ми д...

Виж, аз как да ти кажа, много съм ти благодарен и след тази чашка ще те моля да ме почерпиш още една, но недей. Недей го прави. Мога да те наругая. Не се гневи, ако можеш не се гневи, а ако си гневлив, кажи ми да не пия и тази чашка. Душ...

Утре ще ме изведат. Отказах упойка и последно причастие. Ще е сутринта, преди развиделяване. Свещеникът ще ми даде последна възможност за покаяние. Не знам, мога и да я приема. Ще е забавно. Като си го представя ми става смешно, но се въ...

Когато се погледнах в огледалото…
О, ти не разбираш. Ти не си жена. Бях пленена от себе си. Тази рокля беше истинската ми самоличност, тя ме изразяваше, откриваше, подчертаваше. Правеше ме да блестя, излъчваше ме, правеше ме пота...

-Къде така бе, момиче! Побъркана ли си! Сама на стоп! Помислих, че имаш приятел в храстите. Помислих и че си проститутка, но гледам, че не си. Луда ли си! Кажи, кажи какво ще стане, ако сега отбия и реша…Какви са тези родители! Из...

Чаках четиридесет и пет минути, сториха ми се часове и дни. Секретарката до вратата му, с усмивка ми вдъхваше кураж, после затъваше в делата си. Пръстите й удряха клавиатурата. Мониторът беше с гръб към мен, но знаех, че си играе на мини...

Беше обезумяла от страх, навярно бягала дни, крила се от всеки. У всекиго виждала ужасяващият образ на преследвача. По-късно забелязах много следи от насилие по тялото й. От устата й не чух друго освен, често повтаряното: „То ще ме...

Доста нормално е в подлез на мегалополис да свири одърпан уличен музикант. Дори температурата да е минус двадесет, че дори и минус петдесет, че и минус повече. Ако този окаяник е дете, това е печално, но също е нещо с което сме свикнали ...