Сещам се за един момент в романа "Покана за екзeкуция" на Набоков, там осъдения на смърт главен герой, говори за една от книгите, които чете в килията. Тя се разказва от името на вековно дърво. То е свидетел на епическите драми на стотиц...

 Когато ме видяха с туристическия сак - от онези, с колелцата - хем едва потискат смеха си, хем са готови да се просълзят. Това не е екскурзия с автобус или самолет, това е десетдневен преход из Пирин: Дамяница, Безбог, Тевно езеро, Каме...

Роди й се ангелче. Когато дойде моментът, се скри в кошарата, както е редно да се раждат деца с небесен произход. Стана лесно, като погалване почувства родилната болка. Отряза му веднага крилата. С ножицата за лоза. Толкова крехки бях...

 Решеше ли, правеше го. Преобразяваше се. Симпатично дребно момиче беше, но поискаше ли, можеше да изглежда като президента. С конската му усмивка и носовото му говорене. На дебелият квартален полицай можеше да заприлича с гърления негов...

Предградията на духа -
едното е на границата
на Златната гърда,

Живот за ден

Не си падам много по дрънкулките, пробуждат в мен едно съзерцателно дете, чиято чувствителност не мога да понеса. В повече ми идва като се има предвид грубостта на живота, с която съм се сблъсквал. По-поносими са ми старите писма. Те са ...

Нека да честитя на обичаните и на разлюбените, на обичащите романтично или сантиментално, не твърде силно или прекалено силно, на лудо или на егоистично влюбените, на влюбените като деца възрастни и на обичащите се като възрастни деца, н...

 
Искам да затворя очи, да разлистя страниците, да го доближа до носа си и да го помириша. Обичам миризмата на стари книги, но обичам и тази на нови издания, особено когато са дългоочаквани. Когато са тяло, на дълго лутало се в други изме...

 Преди дни един приятел ми призна: "Словото винаги ми е било доспехи. Грижа се за тях - да бъдат чисти и изрядни, да блестят и да имат благороден.облик. Да са в служба на справедливостта, красотата и любовта. Пренебрегвал съм често себе ...

Макар разказвам историята в първо лице, нямам предвид себе си. Посвещавам я на всички поети по душа.  
Съществото в мен
Изчадието стоеше на един клон, береше и ядеше праскови. Имаше големи за орел криле, малко за човек тяло. Разголени бях...